- Д-р Григорова, много ли са пациентите днес с психосоматични заболявания?
- Според Световната здравна организация около 38-40% от пациентите, които посещават терапевт, страдат от психосоматични заболявания.
- Как определяте, че това е психосоматично заболяване, а не нещо друго?
- Първо, от разказа на пациента. Той започва своята история с факта, че е бил лекуван дълго време, може би шест месеца, година, две... и нито едно лечение не е дало резултат. Той отива при един, втори, трети терапевт, правят му изследвания, а някои симптоми не се вписват в традиционната симптоматика на болестта. Лекарят му предписва лекарства по протокол, всичко е както трябва. Той си тръгва и сякаш се чувства по-добре. След известно време се връща със същите оплаквания.
- Кои заболявания най-често могат да бъдат психосоматични?
- Създадена е т.нар. чикагска седморка от такива болести. Тя включва хипертония, астма, пептична язва, улцерозен колит, атопичен дерматит, коронарно сърдечно заболяване, тиреотоксикоза (синдром, свързан с прекомерно образуване на хормони на щитовидната жлеза). Сега към тази седмица са добавени и други заболявания, които са свързани с психосоматични разстройства. Това са: алергия, булимия, анорексия и дори онкологични процеси. Вече съществува и такова явление, като психо-онкология.
- Какво може да направи терапевтът, ако види, че пациентът вече шест месеца страда от хипертония, кръвното му налягането не спада, а в същото време изследванията са добри?
- Трябва да се изпрати на психотерапевт. Има специални въпросници и скали, които пациентите могат да попълнят дори и при терапевта. Например, в скалата “хадс” (на тревогата и депресията), има 14 твърдения. Седем за идентифициране на тревогата и седем - за депресията. Пациентът може да го направи само за две минути, а на лекаря ще са му нужни минута и половина, за да интерпретира отговорите на пациента и да каже дали има тревожност и депресия.
- Бихте ли дали примери от практиката си, когато са ви търсили пациенти с психосоматични заболявания?
- По-лесно е да се каже кои пациенти нямат психосоматични заболявания. Моята докторска работа беше свързана с психотерапията на пациенти, които са имали рак на щитовидната жлеза. Днес казват, че това заболяване също може да бъде психосоматично. Щитовидната жлеза е органът номер едно, който реагира на стреса. Тя е като “щит”. Ако тя се е справила със стреса, при човека се включва адаптивна реакция и той го понася леко. Ако не, тогава в тази зона се натрупва хроничен стрес. Функцията на органа е нарушена.
Случва се да идват хора, които имат хронично болезнено поведение: когато болката в човека се е превърнала във вторична изгода.
- Как се проявява това?
- С помощта на болката човек избягва отговорността. Когато започне да боледува, получава повече внимание. Той фиксира това и го запомня.
Д-р Инеса Григорова
- Всъщност, нищо не го боли ли?
- Той усеща болка. Хипохондриците казват, че нещо ги боли, но в действителност им няма нищо. В случаите на хронично болезнено поведение например, човекът идва при мен и казва, че е имал главоболие в продължение на няколко години. Питам го кога се появява тази болка и дали е свързана със стресови натоварвания. Той казва, че не е, събужда се сутринта и главата го боли. При това изследванията не показват проблеми
След това се оказва, че веднъж, когато са имали събрание в задушна стая, той е бил порицан пред всички, а тази информация е станала психотравмираща за него и започва да го боли глава. И това главоболие се е фиксирало.
- В продължение на две години?
- Да. Всеки път, когато някой изрази недоволство от този човек, главата започва да го боли. Негативната информация се свързва с главоболие.
Заради него той не ходи повече на съвещанията, колегите му след това му разказват какво се е случило там. Самият той, без да го осъзнава, използва главоболието, за да манипулира други хора, с цел да получи необходимата информация.
Случва се, да идват и хора, които, когато им помогна да се справят с болката, остават недоволни. Имах една пациентка с екзема по ръцете от десет години. Вкъщи почиствала с ръкавици, но по-често това е било задължение на съпруга и децата й.
След няколко сесии с акупунктура и психотерапия ръцете й се изчистиха. Казвам й: "Това е страхотно!" А тя ми отговори, че ръцете й са оздравели, но сега ще трябва да си седи вкъщи да чисти и готви. Тогава разбрах, че в случая става дума за хронично болезнено поведение, когато болката е вторична изгода.
- Нима е истина, че всички болести са от нерви?
- Всичко е взаимосвързано в тялото. Удряш си пръста, а го чуваш в мозъка си, боли навсякъде. Холистичният подход в психотерапията говори за цялостност. Сега дори има ново направление - биопсихосоциален подход. Дотолкова всичко при нас е като едно цяло.
И, разбира се, всички болести са свързани с психичните процеси, както и те се отразяват в някои реакции на тялото.
- Хипохондриците често ли идват с психосоматични заболявания?
- Хипохондриалните нарушения не са толкова чести - 1% от всички пациенти. Хипохондриците са убедени, че ги боли всичко и дори сами се диагностицират. Но инструменталните методи не го потвърждават. При такива пациенти се опитваме да разберем какво стои зад това постоянно желание да си болен Най-често това са хора, на които не са обръщали много внимание в семейството. Затова идват при лекарите. И те вече по протокол ще им обърнат внимание, ще ги изследват.
- Колко често срещано е психосоматичното безплодие?
- Има такова понятие, като психосоматична стерилност. Когато идват при мен жени с безплодие, в почти 100% от случаите намираме въпроси, които трябва да бъдат решени психотерапевтично. Това може да е страхът от промени в тялото, от раждането... Имах пациентка, чиято майка беше умряла при раждане, и тя ми каза, че е убила майка си. Усещането за вината блокира всичко и момичето не може да забременее.
Понякога момичетата се опитват да забременеят и не успяват, защото не искат да имат деца. Това го иска от нея обществото или съпругът. Липсва майчината зрялост. Има моменти на несъвместимост на партньорите.
При жените, които идват с безплодие, правим картограма. Те поставят точки върху лист хартия там, където искат да е съпругът, майката, бабата и детето, което планират да имат. При повечето от тях се оказва, че детето се озовава на място, където е враг на тази жена, и затова тя не иска да го ражда.
Понякога децата в картограмата се оказват в миналото на жената. И ако те са в миналото, тогава как да го родиш? Момичето вижда, че това, което се случва в живота й, е психологическа нагласа и започваме с помощта на психотерапията да решаваме проблема й. И след известно време идва бременността.
- Колко силен трябва да е стресът или травмата, за да причини психосоматично заболяване?
- За най-силни психотравми се считат смъртта на съпруг или съпруга, разводът, раздялата, затворът, уволнението от работа, смъртта на близки хора, злополуки, болести. Ако човек е имал няколко от тези събития през последната година, тогава е най-вероятно да се развие психосоматично разстройство.
Но има и случаи, в които развитието на психосоматичното заболяване е повлияно от хроничен стрес. Когато нещо е капело всеки ден и последната капка е препълнила чашата, се стартира психосоматиката.
Милена ВАСИЛЕВА
