“Понякога най-елементарните симптоми като затруднено носно дишане могат да бъдат съпътствани от сериозни заболявания, изискващи консервативно или дори хирургично лечение”, казва завеждащият на отделението по УНГ заболявания в “Софиямед” д-р Иван Йорданов.
- Може ли шумът да разболее ушите ни, д-р Йорданов?- Известно е, че дългите часове четене или взиране в екрана на компютъра изморяват очите. Много по-малко знаем за умората на слуха, но тя съществува и ако е прекалено продължителна, може постепенно да доведе до глухота.
Когато звукът проникне в ухото, той най-напред среща тъпанчето, което го превръща във вибрации. Те от своя страна преминават през различните части на ухото, за да достигнат до кохлеата - охлюва - във вътрешното ухо, където се намират окончанията на слуховия нерв. Чрез него нервните импулси се предават на мозъка.
При раждането на човека ухото разполага с 15 000 космести клетки, разположени върху кохлеата - това е нашият слухов капитал. Той е безценен, защото косместите клетки играят ключова роля в научаването и разбирането на говоримия език. Когато са разрушени, те не се възстановяват никога повече.
Всеки шум, надвишаващ 80 децибела, може да ги увреди и да предизвика слухова умора. Колкото по-силен е шумът, толкова по-бързо става това. Нужни са 8 часа излагане на шум от 80 децибела, за да се наруши слухът, но само 1 час е достатъчен, за да се стигне до щети при шум от 89 децибела и едва няколко минути, ако децибелите са 100. Един концерт или престой в дискотека подлагат ушите ни на шум от 105 - 110 децибела, а границата на болката е 120 децибела.
- Какви са симптомите за вероятен проблем със слуха ни?
- Най-често човек има чувството, че ушите му са запушени с памучни тампони. Друг сипмтом е усещането за жужене. Става по-трудно да се различават звуци и гласове, когато наоколо има шумов фон.
Слуховата умора не е психическа или физическа умора, свързана с продължителен шум от работна атмосфера. Например, ако работите в ресторант, шумът е от 70 децибела и не е опасен за здравето на ушите ви, но може да предизвика стрес, раздразнимост, трудности в съсредоточаването, депресивни състояния. Така е и с градския шум - той изморява тялото и духа, но нивото му не е опасно за слуха.
Някои хора са по-чувствителни към шума, например тези, които са страдали от многобройни отити. Има и лекарства - антибиотици, диуретици, които могат да подсилят тази чувствителност.
- Какво можем да направим, за да предпазим ушите си?
- На ушите трябва да се осигури почивка в спокойна атмосфера в продължение на два-три пъти повече време, отколкото е траело въздействието на вредния шум. Ако въпреки това симптомите продължават, консултирайте се с лекар. До 1-2 дни след слуховата травма може да се въздейства с кортикоидни лекарства, които позволяват да се възстанови частично изгубеният слухов капацитет. Важно е да се реагира бързо, защото терапевтичните шансове са много слаби след 7 дни.
- Какви са последиците за слуха?
- Косместите клетки загиват, без да си даваме сметка за това. Най-често близките първи забелязват отклонението от нормалния слух. Дори и ухото да се възстанови, слуховата умора продължава да вреди, като ускорява неговото остаряване
Т.нар. старческо отслабване на слуха може в такива случаи да започне още на 50-годишна възраст. Глухотата не е единственият риск. С течение на времето слуховата умора може да доведе до постоянен шум в ушите или до свръхчувствителност към всякакъв шум.
- Колко опасна е така познатата на всички ни и смятана за безобидна хрема?
- Хремата може да бъде и симптом на настинка, на вирусна респираторна инфекция, на грип, на синузит - възпаление на синусите. Например простудната хрема се причинява от вируси, различни от грипните. При острата хрема инфекцията засяга освен лигавицата на носа и на фаринкса, както и околоносните кухини. Болестотворните бактерии, причинили остра хрема, са причина и за развитие на гнойната й фаза, както и за появата на различни усложнения - синуити, отити, бронхити.
Има три вида хронична хрема. Едната се нарича катарална и обикновено е последица от чести остри хреми или от инфекциозно заболяване. Хипертрофичната хрема пък се развива след катаралната или при работа в неблагоприятна работна среда. Тя често е придружаващо заболяване при сърдечноболни. Има и атрофична хрема, която често е последица от тежки инфекциозни заболявания
Тя може да е и резултат от продължителна злоупотреба с носни капки или работа в неблагоприятна работна среда. Болният се оплаква от сухота в носа и гърлото и образуване на сухи жълтеникави кори, които нямат миризма.
- Хремата обикновено предизвиква затруднено носно дишане...
- Много пъти съм казвал, че човек, който не диша през носа, не е здрав и след години развива някакво заболяване. Единственото функционално дишане е това през носа. Въздухът, който не е преминал през него, не позволява на белия дроб да се напълни 100%, оттам не използваме този енергиен източник както трябва и организмът ни не работи на пълни обороти. Тъй като белият дроб не е напълнен изцяло, не се разширява в своя цялостен обем и сърцето, което се намира между двата бели дроба, започва да бие срещу съпротивление. Оттам започва да се вдига кръвно налягане.
Затова обръщаме специално внимание на пациентите с изявено затруднено носно дишане - алергични ринити, полипи в носа, диагнози, които са характерни с оплакванията си обикновено през зимния сезон. Приканваме и всички пациенти, които имат проблеми с гласа и преглъщането, които хъркат нощем и създават сериозни проблеми за съня на партньорите си, задължително да се обърнат за консултация с цел избягване на сериозни усложнения. В отделението ни се прилагат световните стандарти за диагностика и лечение на тези заболявания.
Някои от по-сериозните УНГ заболявания често се неглижират от пациентите, тъй като се проявяват със симптоми като продължителна хрема. Полипите в носа например се образуват заради хронични заболявания, предизвикани от инфекции при синузит и ринит. Ако пациентът не е предприел своевременно лечение, възпалителният процес става хроничен и се получават усложнения, които впоследствие изискват хирургична намеса. Именно затова профилактичните прегледи особено при децата трябва да са редовни.
Люба МОМЧИЛОВА
