“Пациентите с хронични сърдечносъдови заболявания винаги изпитват някакъв дискомфорт при резки промени на температурите. Особено тези, които са на постоянно лечение за хипертония, за сърдечна недостатъчност, за някои видове аритмии, за исхемична болест на сърцето. Естествено, както рязкото повишение в температурите през лятото се отразява на съдовия тонус на човека, така и промяната в температурите през есента и зимата се оказват понякога доста неблагоприятен външен фактор за нашите пациенти”, обобщава кардиологът доц. д-р Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в Александровска болница.
- Доц. Василев, всички хора ли страдат от температурните аномалии?- Температурните аномалии това лято нямаха край и по всичко личи, че ще продължат и през есента. Времето обаче има пряко отражение върху кръвното ни. Всяка по-рязка промяна във времето - като температура, влажност, атмосферно налягане, оказва голямо влияние върху здравето на човека. Причината е, че артериалното налягане или т.нар. кръвно е функция на атмосферното. На практика то показва разликата между налягането, което е в нашите артерии, и това в атмосферата. Стойностите 120/80 означават, че с толкова налягането в съдовете е по-високо от атмосферното. Когато се променя времето обаче, се променя и нашето кръвно.
Най-остро на промените реагират пациентите със сърдечносъдови заболявания, тъй като компенсаторните възможности при тях са силно изчерпани. На практика тези хора са пряко зависими от факторите на околната среда. Затова кръвното на хипертониците, които живеят на средна надморска височина от 500 м, както е в София, се понижава, когато отидат на море, а
в планината се покачва
Стойностите му зависят дори от часовете. През нощта то спада, а сутрин се вдига заради цикъла на хормоните и подготовката на човек да е активен или в покой.
Макар и красиви, мразовитите сезони като есен и зима поднасят сериозни предизвикателства за човешкото здраве. Минусовите температури нарушават сърдечния ритъм, предизвикват спазъм на съдовете и повишават кръвното налягане. Често инфаркт получават хора, които не могат да се адаптират към студа
- Каква част от българите са засегнати от инфаркт?
- Според данните, с които разполагаме, около 5000 души годишно претърпяват инвазивни процедури във връзка с миокарден инфаркт, което е доста сериозно число. Един от големите приноси на инвазивната кардиология е, че ако преди въвеждането на инвазивното лечение вътреболничната смъртност е между 12 и 14%, в момента тя се е понижила над два пъти, като достига между 2 и 7%.
Не зная друга специалност да може да се похвали с такова драстично повлияване - над два пъти намаляване на смъртността на дадено заболяване. Това, което правим, е изключително ефективно за директно спасяване на човешкия живот.
- Как да познаем, че получаваме инфаркт?
- Класическите симптоми на инфаркта са стягаща гръдна болка, която може да се простира към долната челюст, шията, рамото, лявата ръка.
Понякога инфарктът има много маски и не е толкова лесно да се познае. Той може да започне като болка в стомаха или като общо неразположение. При възрастните пациенти диабетици, които имат нарушена сетивност за болка, може да започне и да се развие само с чувство на задух, внезапна кашлица. Поставянето на диагнозата не е толкова просто, особено ако отсъстват типичните класически симптоми, които със застаряването на населението все по-рядко и по-рядко се случват. Причината е, че при по-възрастните пациенти заболяването протича по различен начин. За съжаление в случай на инфаркт човек почти нищо не може да направи. Единственото е да се сдъвче аспирин, ако носим в себе си. Правилното поведение е по най-бързия начин да се стигне до лечебно заведение, да се направи кардиограма, за да се постави диагнозата, и тогава вече да се предприемат съответните лечебни мерки.
- С какво можем да помогнем на себе си и сърцето си?
- Кoнтpoлиpaйтe кpъвнoтo, xpaнeтe ce пълнoцeннo. Нe игнopиpaйтe cпopтa, и тoгaвa щe yкpeпитe cъpдeчнocъдoвaтa cиcтeмa. Имeннo ceгa нacтъпвa eдин oт нaй-тeжкитe пepиoди зa cъpдeчнocъдoвaтa cиcтeмa. Пpeз eceнтa ce oбocтpят peдицa xpoнични зaбoлявaнияa вepoятнocттa oт cъpдeчни пpиcтъпи и инcyлти ce yвeличaвa зapaди нeблaгoпpиятнитe външни ycлoвия. Пpичинитe ca кoлeбaния нa aтмocфepнoтo нaлягaнe, тeмпepaтypa и дpyги oбcтoятeлcтвa.
Xopaтa в нaпpeднaлa възpacт yceщaт нaй-ocтpo пpoмeнитe във вpeмeтo. Ho дopи и пpи нaпълнo здpaв чoвeк пpeз eceнтa e възмoжнo възниквaнe нa paзлични пpизнaци нa cъpдeчнa нeдocтaтъчнocт - зaдyx, тaxикapдия, диcкoмфopт и yceщaнe зa натиск в гъpдитe.
Пpи бoлнитe oт cъpцe eceннитe cимптoми ca пo-cилнo изpaзeни и чecтo изиcквaт лeкapcкa нaмeca. 3a дa нe ce cтигa дo кpитичнo cъcтoяниe, e вaжнo дa ce пoгpижим зa cвoeтo здpaвe пpeдвapитeлнo.
- Какво е типично за диетата за здраво сърце?
- Сърцето е особено чувствително към всяка по-рязка промяна не само във времето, но и в хранителните навици. То се влияе в значителна степен и от съдържанието на някои храни. По 400 грама плодове и зеленчуци на ден ни гарантират добро здраве и тонус през есента. Много е важно в студените месеци да заредим организма си с витамини, минерали, антиоксиданти и фибри, като заложим на сезонните плодове и зеленчуци, обагрени в есенните цветове зелено, жълто, оранжево и червено. Една чаша червено вино предпазва от инфаркт по-добре, отколкото употребата на аспирин. Две чаши обезмаслено мляко намалява до два пъти риска от заболявания на сърдечносъдовата система. Еднократната употребата на риба веднъж в седмицата може да намали с до 44% риска от инфаркт. Морските продукти предпазват организма от развитието на различни сърдечносъдови заболявания.
Люба МОМЧИЛОВА
