В началото на септември в курорта “Албена” се проведе петото издание на “Училище за здраве - за родители, учители и деца”, организирано от Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, Българската академия на науката и изкуствата, комплекс “Албена”, под егидата на министъра на здравеопазването проф. Николай Петров. За шест дни родители, учители и деца преминаха обучение по балансирано хранене, съчетано с физическа активност. Като лектори се включиха и диетолози от Франция и Дания. Във фокуса на “Училище за здраве” тази година беше проектът PREVIEW на Европейския съюз за превенция на затлъстяването и захарен диабет.

“Българчетата са все по-пълни и все по-болни в сравнение с техните връстници в Европа. Затлъстяването се е увеличило двойно за последните 10 години. В печалната класация по затлъстяване българчетата са на пето място по излишни килограми спрямо връстниците си в Европа”, сподели по темата пред в. “Доктор” председателят на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания доц. д-р Светослав Ханджиев.

- Доц. Ханджиев, кои са основните причини за затлъстяване на българските деца?
- Причини за затлъстяването са обездвижеността, липсата на спорт, недостатъчен сън, безконтролното приемане на безалкохолни напитки, големият размер на ястията в чинията. Някои от лекарствата също са сред факторите за затлъстяване, наред с липсата на всекидневна физическа активност. Недостатъчният сън е една от основните причини за наднорменото тегло и свързаните с него различни заболявания.

- Трудно ли е едно дете да се отърве от наднорменото тегло?
- Разбира се, че е трудно. Веднъж докарали си затлъстяване, децата трудно губят тегло чрез упражнения и физическа активност. Затлъстяването при децата и юношите води до по-големи проблеми в костната система и ставите. В по-късна възраст страдат от сънна апнея, която може да доведе до смърт, както и до различни психологически проблеми.

- Как се хранят българските деца и къде е България по отношение на затлъстяването сред подрастващите?
- За жалост България е на едно от челните места по наднормено тегло сред страните от Европейския съюз, а и в световен мащаб. 

На пето място в Европа сме по затлъстяване сред децата

Над 224 000 българчета имат тегло над нормата. На челните места сме и по смъртност и разпространение на мозъчния инсулт и инфаркта на миокарда - болести, пряко свързани с наднорменото тегло. И всичко това започва от ранна детска възраст. Първите 7 години от развитието на човека са много важни. Те включват както научаването на здравословни навици в семейството, така и в детската ясла, детската градина, училището. Места, на които детето изгражда хранителните си навици и се учи на здравословен начин на живот. В детската възраст се коренят проблемите, свързани с храненето, и най-вече грешките в храненето, усвояването на здравословни навици на живот, на двигателната активност, на здрав сън. Последните данни сочат, че нивата на обездвижване са изключително високи и сред децата, и сред възрастните. Стряскащо е, че по последни проучвания 78% от българите над 18-годишна възраст нямат никаква физическа активност. 20% имат някаква, частична физическа активност и

едва 2% упражняват физическа активност

която може да бъде квалифицирана като здравословна. Ето защо говорим и за затлъстяване.

- Каква е профилактиката на детското затлъстяване?
- Много е проста - правилно хранене и движение. Съвременните технологии обездвижиха децата. Всъщност движението е основен компонент на здравословния начин на живот. Необходимо е всеки ден да се ходи пеша между 45 и 60 минути, да се извършват и други двигателни активности като каране на колело, плуване, танци.

Движението не трябва да бъде изключено от живота в градска среда. От изключителна важност за децата е да се движат. Не само в свободното си време, но и в училище. Да има игрища, спортни съоръжения и часовете по физическо да са свързани с реално движение, а не с фиктивно, каквато е практиката в много училища. Движението и правилното хранене са залог за здравето на детето, както и за здравето му в бъдеще. Пълното дете не е здраво дете. Детето с наднормено тегло се превръща във възрастен със здравословни проблеми. Превенцията на детското затлъстяване е превенция на обменните и сърдечносъдови заболявания.

- Какво трябва да присъства задължително в менюто на едно дете?
- Трябва да научим децата си да консумират здравословните български продукти, например българското кисело мляко. В края на 19 век руският учен Иля Мечников установява, че най-много дълголетници има в българските планини и свързва този факт с консумацията на българското кисело мляко. През 1933 г. проф. Асен Златаров казва, че

киселото мляко е еликсир за младост

По-късно акад. Ташев и неговата школа създадоха редица диетични лечебни режими на базата на киселото мляко за стомашно-чревните заболявания, за дислипидемията - повишения холестерол, и за превенция на сърдечносъдовите заболявания. Така че децата задължително трябва да консумират както кисело мляко, така и други млечни продукти - сирене, кашкавал, извара.

Също така трябва поне веднъж седмично да се консумира риба и рибни продукти, които са богати на ценни омега мастни киселини. Нашето слънчогледово олио също е качествено и трябва да присъства в менюто. Но задължително трябва да се ограничи употребата на палмови масла и имитиращи подправки.

Друго важно нещо е да бъде намалена консумацията на сол и захар.

Традиционно българинът консумира три пъти повече сол 

от допустимата здравословна норма. Така приучаваме и децата си. Трябва да ги научим да ядат по-малко сол. Здравословно хранене означава разнообразно хранене. Там е ключът, а нашата, българската кухня, дава богати възможности да разнообразим менюто на децата с естествени полезни продукти - млечни продукти, плодове, зеленчуци, варива. Варивата - боб, леща, грах, които са важна част от традиционната ни трапеза, трябва задължително да бъдат включени в менюто на подрастващите.

Закуската да е само плод

С пълното дете трябва да се проведе внимателен разговор от специалист - или личния лекар, или психолог. Колкото и малко да е, трябва да бъде убедено по всякакъв начин, че така не може да продължава, защото ще последват болести, присмех от съученици, влошени социални контакти. Основното е промяна в двигателната активност на детето. 
Необходима е рязка промяна в начина на хранене с четирикратен хранителен прием - закуска около 8 ч., обяд около 12,30, вечеря около 18 и подкрепително хранене около 10,30 или 16 ч в зависимост от учебната смяна. Подкрепителната закуска е само плод. Тук следват и ред ограничения, което прави режима труден за детето. Забранява се консумацията на захарни и шоколадови изделия, на безалкохолни напитки, на сандвичи, дюнери, тестени закуски, всякакви колбаси, пържени и панирани храни, бял хляб. Ограничава се приемът на семки и ядки, на тлъсти риби, на високомаслени млека и млечни продукти, без сирена и кашкавали.

Люба МОМЧИЛОВА