Темата за “Здравната сигурност като елемент от системата на националната сигурност” е актуална повече отвсякога, особено на фона на най-новата и плашеща епидемия от коронавирус. Разговаряме с доц. д-р Красимир Коев - специалист по очни болести и доктор на науките по национална сигурност. 

През 2018 г. доц. Коев придобива научна степен доктор по национална сигурност след защита на дисертационен труд “Здравеопазването на населението като фактор за устойчиво развитие на системата за национална сигурност” в УНИБИТ-София, където е хоноруван преподавател по национална сигурност.

В монографията си “Здравна сигурност и национална сигурност”, която е първа по рода си в България, доц. Коев представя здравната сигурност като част от общата сигурност и с голямо значение за нацията ни. А в дисертационния си труд за придобиване на научната степен доктор на науките по национална сигурност доц. Коев представя Националната здравна сигурност на САЩ.

Най-важното по темата вижте в интервюто с доц. д-р Красимир Коев.

- Доц. Коев, нашите читатели ви познават от редица полезни материали, касаещи очните заболявания. Днес ще разговаряме с вас в качеството ви на доктор по национална сигурност с акцент върху здравната сигурност. Защо здравната сигурност вече е задължителен елемент от на националната сигурност?

- През последното десетилетие на 20-и век и началото на 21-ви век здравната сигурност става един от основните приоритети както за националните правителства, така и за Европейския съюз и за САЩ. Т

я стои на дневен ред за ЕС още от създаването му, а с договора от Маастрихт започва засилено изграждане на координиран европейски подход за справяне със заплахите за здравната сигурност. Тъй като здравето е ключов аспект за устойчивостта на общността, националната стратегия за здравна сигурност се фокусира върху здравната устойчивост на общността.

А това е способността на същата тази общност да използва възможностите си за укрепване на системите за здравеопазване и подобряване на физическото, поведенческото и социалното здраве на общността, адаптиране и възстановяване от бедствията и авариите. Жизнеспособността на нацията се определя като възможност за устойчивото й развитие. 

- Какво определение давате на здравната сигурност като елемент на националната сигурност?

- Здравната сигурност на обществото е система от норми, институции, дейност и отношения, целенасочени към максимално възможна равнопоставеност на гражданите за гарантиране на тяхното здраве, съответно достъпа им до здравни услуги с високо качество. Ето затова здравната сигурност е решаващ фактор за качеството на живота в дадено общество. 

Искам да кажа, че в днешно време сигурността като такава се определя в много по-широки граници, отколкото в края на 20-и век. В съвременните условия тази сигурност има не само военни, но и хуманитарни аспекти.

Здравето на една общност и на свой ред устойчивото развитие на общността се определя като комбинация от физически, социални и екологични фактори. А също и от действията, необходими за постигане на стабилно развитие на общността. 

Здравната система включва всички части на системата за предоставяне на здравни грижи (например първична болнична помощ, медицина при бедствия и поведенчески здравни грижи) и системата на общественото здравеопазване.

Системата за спешни услуги включва полицията, пожарната, армията, спешните медицински услуги и управление на извънредни ситуации. В крайна сметка жизнеспособността на нацията се определя като възможност за устойчивото й развитие.

Коронавирус или грип? Как да различим две инфекции

Основният приоритет на здравната сигурност е нацията да издържи и да се възстанови както в краткосрочен, така и в дългосрочен план вследствие на бедствия, аварии или терористични атаки. 

Всеки мащабен инцидент, като природно бедствие или авария, като инфекциозна пандемия, която засяга здравето на хората и компрометира способността на обществото да осигурява храна, вода, здравни грижи и в по-широк смисъл икономическата производителност, застрашава националната сигурност и стабилността на обществото.

- Към днешна дата целият свят трепери в очакване как ще се развие и кога най-накрая ще започне да намалява и да отмине епидемията от коронавируса. Ето в тази обстановка вероятно трябва да видим и усетим ролята на здравната сигурност като елемент на националната сигурност. 

- През последното десетилетие нашата страна, ЕС и всички държави в рамките на ООН се обединяват в усилията си за справяне с широкомащабни инциденти, които застрашават човешкото здраве.

Вече ги споменахме - това са не само природните бедствия и тероризмът, включително използването и на оръжия за масово унищожаване. Това са избухването на болести, стигащи до пандемии. И да, коронавирусът е типичен представител на този род инциденти.

Доц. д-р Красимир Коев

Но преди да обсъдим ситуацията с тази почти внезапно настъпила епидемия, която засега се локализира в голяма степен в региона на Китай, аз искам да припомня на вашите читатели други подобни широкомащабни инциденти, които застрашават човешкото здраве и живот. И, разбира се, подкопават националната сигурност.

• Разпространението на ХИВ (човешкият имунодефицитен вирус) в чужбина (най-вече в Африка) сред военните и по-широката активна работна сила през 90-те години сериозно подкопава националната сигурност на засегнатите държави. През 2000 г. ХИВ става първият здравен проблем, по повод на който ООН обръща внимание на здравната сигурност.

• Години след пандемията на синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) в нашия свят се появиха ебола, хантавирус, ТОРС-епидемията (тежък остър респираторен синдром), антракс и птичи грип. Джеърд Даймънд (биолог, физиолог и биогеограф, написал бестселърите “Пушки, вируси и стомана”, “Колапсът” и “Катаклизъм”) изрично свързва инфекциозните болести със здравната и национална сигурност. Много от политиците и академичните среди призоваха за предефиниране на националната сигурност, като включват към нея заплахите за здравето и инфекциозните болести. Много от поддръжниците на парадигмата за здравната сигурност подкрепят твърденията си за важността на инфекциозните заболявания при промяна на системата.

• Тукидиди (древногръцки историк) си спомня как тайнствената чума поваля атиняните, което има решаваща роля за армията в изхода на Пелопонеската война. 

• Чумата, която убива около една трета от населението на Европа, изиграла решаваща роля за прекратяване на феодалната система и насърчаване на реформирането.

• Много хора също знаят как американците заселници умилено давали одеяла, заразени с едра шарка, на местните американци индианци, довело до заразяването им и облекчаване на процеса за придобиване на територия. 

- Бихте ли коментирали ситуацията с коронавируса?

- Новият коронавирус е респираторно заболяване, причинено от нов вирус. Коронавирусите, които са голямо семейство от вируси, причиняват заболявания, които могат да варират от обикновена настинка до тежки болести.

Интересното е, че досега точно този коронавирус не е бил откриван при човека, случи се през декември 2019 г. в китайския град Ухан.

Руски пулмолог издаде най-опасния симптом за коронавирус

Респираторният синдром на Близкия изток (MERS) и тежкият остър респираторен синдром (SARS) също са предизвикани, но от други видове коронавируси. Много се изписа и изговори по повод симптомите на COVID-19, но основните са треска в 90 % от случаите, умора и суха кашлица в 80% от случаите, влошено дишане при 20%, а в 15% от случаите включват респираторен дистрес. 

При рентгенови снимки се установяват признаци на засягане и на двата бели дроба. По време на постъпване в лечебното заведение състоянието на пациентите в повечето случаи е стабилно. Кръвните тестове показват занижени нива на белите кръвни телца.

По-сериозните случаи развиват тежка пневмония, остър респираторен дистрес синдром, сепсис и септичен шок, които могат да доведат до смърт. По-предразположени към тежко протичане са хората със съществуващи хронични заболявания.

Много от първоначалните съобщения за вируса в Ухан бяха за заразени хора, работили или посещавали пазара за морски дарове и животни. Този пазар беше затворен едва на 1 януари, което беше доста закъсняла мярка.

Оттогава насам няколко страни извън Китай, включително САЩ, съобщават за случаи на предаване на вируса от човек на човека. Засега Световната здравна организация смята, че инкубационният период на заболяването е между 2 и 14 дни. Най-вероятно вирусът се разпространява чрез:

- близък контакт с инфектиран човек

- контакт с капчици от кашлица или кихане на заразен човек

- докосване на предмети или повърхности (като дръжки или маси), върху които са попаднали капчици от заразен човек при кашляне или кихане и след това докосване на устата или лицето ви.

Не се препоръчват хирургични маски за здрави хора, тъй като те не предпазват от вируса. Необходима е добра хигиена, която включва:  често миене на ръцете с вода и сапун; покриване на устата с кърпа (някаква тъкан), когато се кашля или киха; избягване на близък контакт с други хора като докосване и т.н.

- Доц. Коев, подготвена ли е Европа за COVID-19 и достатъчно ли е това, което предприемат ЕС и България? 

- Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) поддържа постоянен контакт с Европейската комисия, с органите за обществено здраве в Китай и със Световната здравна организация за оценка на ситуацията.

За да информира ЕК и органите за обществено здраве в държавите членки за развитието на ситуацията, ECDC публикува ежедневни обобщения и непрекъснато оценява риска за гражданите на Европейския съюз. ECDC и СЗО са разработили технически насока в подкрепа на държавите членки на ЕС в техния отговор. ЕК осигурява координацията на дейностите по управление на риска на равнище ЕС.

Епидемията от коронавирус е подобна на тази от 2002  и 2003 година, характеризираща се с остър респираторен синдром, която също започна от Китай и при която загинаха 774 души. 

Сега при новия коронавирус данните се променят всеки ден, случаите се увеличават, но преди дни се съобщи за първи път за някакъв спад на заболеваемостта. В Европа доказани засегнати с коронавирус има във Франция, Германия, Испания, Италия, Англия, Швеция, Финландия. Досега са засегнати 30 страни. Коронавирусът напредва и към Балканите, вече има случай и в Хърватия.

Независимо че Китай са отделили 10 милиарда долара за профилактика и контрол срещу разпространението на коронавируса, мерките, предприети от правителството там, закъсняха. 

Пагубен е опитът да се скрие епидемията в началото на декември в Ухан и да не се вземат адекватни мерки, което доведе до бързо разпространяване на епидемията и излизането й извън Китай. Броят на смъртните случаи в Китай достигна 2000 души, а на заразените - 75 000. 

Показателен за това е случаят с китайския офталмолог в Ухан, който разбира сериозността на епидемията и съобщава на свои колеги, тъй като случаите отначало се прикриват от местните здравни органи. 

Вследствие докторът умира, изпълнявайки своя дълг, като два пъти е обявен за мъртъв от властите в Китай. Досега 7 лекари, включително директорът на болницата в Ухан, дадоха живота си, борейки се срещу епидемията.

В България се взеха адекватни мерки от правителството и МЗ с малки изключения, като се установи, че няма навсякъде по летищата камери за измерване на температурата на пристигащите. Впоследствие бяха инсталирани камери на всички български летища, бяха доставени и реактиви за доказване на коронавируса. Всички съмнителни хора бяха поставени под карантина и изолирани.

На 11 февруари здравното министерство разкри гореща линия, където всеки гражданин може да задава въпроси по телефона във връзка с коронавируса.

- Може ли да се говори за лечение и превенция за справяне с това заболяване?  

- Към момента не е налично ефективно лечение или ваксина за коронавируса COVID-19, въпреки че се правят опити да бъдат създадени такива. Въпреки че няма специфично лечение за човешкия коронавирус, американският Център за контрол и превенция на заболяванията препоръчва на заразените да приемат лекарства за обикновена настинка, да пият течности и да си почиват, за да облекчат симптомите.

Някои страни изискват от гражданите си да съобщят на личния си лекар при симптоми, подобни на настинка, особено ако са посещавали Китай. 

Американските национални институти по здравеопазване се надяват, че първите тестове върху хора за създаване на ваксина ще могат да се проведат през април 2020 г. Китайският център за контрол и превенция на зарази започва разработването на ваксини срещу новия коронавирус и провежда тестове на ефективността на вече съществуващи лекарства срещу пневмония.

Комисията за епидемична подготовка и иновации финансира три проекта за ваксина и се надява, че ще може да проведе тестове през юни с намерението да я одобри до година. Куинсландският университет в Австралия получава 10,6 милиона долара за създаването на ваксинална платформа срещу коронавирус. Компании разработват РНК ваксина.

Тя се разработва така, че да може първо да бъде тествана върху животни. Ваксина се разработва и в института “Пастьор” във Франция. Базираната в Сан Франциско “Вир Биотехнолъджи” преценява дали предишно идентифицираните моноклонални антитела са ефективни срещу вируса.

Къде сме ние?

Индексът на глобалната здравна сигурност измерва способността на дадена страна да се справи с дадена епидемия, какъвто е случаят с коронавируса, разпространен от Китай. Представлява сравнителна оценка на здравната сигурност на 195 държави в света, които спазват стандартите на Международните правила в здравеопазването. Според тази оценка България е поставена на 61-во място, като е изпреварена обаче от почти всички балкански държави. Най-подготвени за тази епидемия се оказаха САЩ, Франция, Англия, Канада, Австралия. Друг важен показател за здравната сигурност е коефициентът на здравна превенция, който в САЩ е 76,65%, а в България наполовина - 37,6%. В САЩ имат няколко центъра за здравна сигурност.

Яна БОЯДЖИЕВА