Д-р Атанас Михайлов е лекар хомеопат и фитотерапевт с близо 40-годишна практика. В своята книга “Здравословно отслабване. Хранене и здраве” д-р Михайлов популяризира природолечението като път към здравето и красотата. В основата на книгата са препоръките, които е давал във форума на популярното телевизионно предаване “Часът на мама”.
“Така се оформи кръг от съмишленици, които прилагат природолечебните методи и стават по-здрави и красиви. Ентусиазмът на този разширяващ се кръг от млади хора ме мотивира да обобщя най-важното в съвременната грижа за здравето и красотата”, обяснява д-р Михайлов.
Публикуваме откъси от книгата с любезното съдействие на Издателство “Изток-Запад”.
Влакнините, баластните вещества (предимно с растителен произход), накратко – фибрите, имат изключително значение за поддържането на добро здраве. Те действат като катализатор на обмяната на веществата, като спомагат за усвояването на храната по оптималния начин. Растителните влакна преминават през стомашно-чревния тракт, без да се усвояват, но работят като метла. Обират отровите, които са се отложили, свързват се със солите на тежките метали – олово, живак, цирконий – извличат токсините и ги изхвърлят навън. По същия механизъм чистят организма и от лошия холестерол.
От колко фибри се нуждаем всеки ден?
Въпреки че не са източник на енергия, фибрите са добра хранителна среда за полезните чревни бактерии и нормализират флората в червата. Ако лишим организма от растителни влакна, храната се придвижва бавно из храносмилателната система и се създават условия за ферментация и гниене. Стомахът се подува, червата куркат, стига се до запек. Първият симптом за недостиг на фибри в храната е запекът, следван от хемороидите.
Хормонални препарати, лекарства и продължително лечение с антибиотици „убиват“ чревната флора. Състоянието е известно като дисбиоза и засяга почти всички хора в някакъв етап от живота им. На помощ идват фибрите, които възстановяват баланса на бактериите в червата. Фибрите подобяват работата на задстомашната жлеза и отделянето на жлъчка.
Разтворимите фибри лесно се разграждат в дебелото черво до газове и физиологично-активни вторични продукти. Те образуват гелоподобен слой около храната в стомаха и по този начин забавят всмукването на глюкозата, холестерола и триглицеридите в кръвта. Разтворими фибри са например пектинът в плодовете и зеленчуците, бета-гликаните в лененото семе, овесът, гъбите, инулинът в гулията.
Д-р Атанас Михайлов
Неразтворимите фибри са метаболитно инертни. Абсорбират вода по дължината на целия стомашно-чревен тракт, увеличават обема си и улесняват дефекацията. Сред тях са целулозата на житните растения, плодовете и зеленчуците, лигнаните в житните растения, зеленчуците и ядките, алгинатите във водораслите.
И двата вида фибри са важни за здравето на човека. Достатъчното им количество в храната подобрява хормоналния баланс. При дневна консумация на фибри над 30 г рискът от рак на гърдата намалява с 52%. Това е извод от мащабно изследване, проведено във Великобритания сред 35 792 жени на възраст между 35 и 69 години.
Фибрите предпазват от рак на дебелото черво, тъй като свързват и ускоряват изхвърлянето на токсините от тялото
Понижават също нивото на лошия холестерол и намаляват риска от атеросклероза. Помагат при запек, хемороиди и дивертикули на дебелото черво. Призивите да се ограничават фибрите при дивертикули или при следоперативни състояния са напълно необосновани. Точно в тези случаи са подходящи богати на фибри и на други лечебни съставки храни като гулия, овесени ядки, ябълки. Фибрите подобряват състоянието и при диабет, тъй като понижават гликемичния индекс на поетата храна.
Освен това фибрите подпомагат редукцията на теглото, тъй като имат обем, създаващ чувство за ситост при пренебрежимо малко количество калории. Приетите с храната растителни влакна задържат вода, набъбват и засищат глада, без да внасят калории.
4-те храни най-богати на фибри
От класическите източници на фибри се препоръчват особено лененото семе и овесените ядки. Лененото семе лекува запек и понижава високия холестерол, помага при чернодробна стеатоза, като отмива излишните мастни отлагания в черния дроб, подобрява бъбречната функция, подпомага втечняването на бронхиалните секрети. 10 – 15 г дневно ленено семе е една прилична поддържаща доза.
Ако се лекува запек, семето се смила в кафемелачка на брашно (да не се мелят големи количества, защото бързо гранясва). Яде се, като 1 – 2 супени лъжици от лененото брашно се разбъркват на рядка каша с течност или се добавят към зърнените закуски. При чувствителен стомах, гастритни изменения или язви, а също при кашлица две и повече супени лъжици се варят в 500 – 700 мл вода на тих огън за 15 минути. Качественото ленено семе сгъстява течността и кипи лесно.
Овесените ядки са отличен източник на гама-линоленова киселина, калций и др. полезни вещества. За да се превърне обаче калцият във водноразтворим и лесноусвоим от човешкия организъм, към всяка порция овесени ядки се добавят малко трици (например 1 супена лъжица трици се прибавя към 3 – 5 супени лъжици овесени ядки). Пшеничните и ръжените трици съдържат ензима фитаза, който преобразува калция в усвоима форма. Добре е тази закуска да не се вари, достатъчно е да се накисне в топла вода за 30, до 60 минути.
При дневни дози от фибри 25 – 30 г и системна употреба може да се очакват всички лечебни ефекти. Не е нужно обаче да се приема особено груба целулоза. Един несвикнал стомах може да реагира с подуване и колики. За деца оптималната дневна доза се изчислява, като към броя на годините им се добави 5. Например дете на 7 години има нужда от около 12 грама фибри, получени от варива, плодове и зеленчуци.
Подготви Мара КАЛЧЕВА
