Д-р Владимир Шишков: Без холестерола няма как да се изградят мозъчните клетки

Фактите категорично опровергават догмата, че няма значение от каква храна се набавят калориите

Д-р Владимир Шишков: Без холестерола няма как да се изградят мозъчните клетки

Д-р Владимир Шишков завършва медицина във ВМИ - Пловдив през 1990 г. От самото си завършване работи активно в областта на фармацията, храненето, превантивната и конвенционалната медицина, както с фармацевтични, така и с природни продукти, храни и хранителни добавки. Член е на Българското научно дружество по хранене и диететика.

Д-р Шишков е профилиран в изграждането на цялостни индивидуални лечебно-профилактични и оздравителни програми, както и на диетични планове, насочени към преодоляване на здравословни проблеми и достигане на състоянието на оптимално здраве, в съответствие с принципите на орто-молекулярната и функционалната медицина.

През последните години усилено използва и неконвенционални методи за благоприятно повлияване на индивидуалното здраве, базирани на доказани през хилядолетията медицински практики, каквато е употребата на лечебни растения, акупунктурата, мануалните терапии, както и модерния метод базиран на биорезонансно енергоинформационно скениране и благоприятно въздействие върху състоянието на организма.

Автор е на редица публикации в популярни издания, посветени на балансираното здравословно хранене и хранителните добавки с доказан клиничен ефект, и начините за безопасното им приложение.

С д-р Владимир Шишков коментираме теми, като важността на холестерола за здравето ни, ролята на ненаситените мазнини в диетата ни и др.

- Д-р Шишков, колко важен е холестеролът за човешкия организъм?

- Холестеролът е изключително важен за нормалното функциониране на човешкия метаболизъм, той е градивен материал за ключови клетъчни структури, каквито са клетъчните мембрани, мъжките и женски полови хормони, на изключително важния витамин D, на жлъчните киселини и други полезни за организма вещества.

Самият холестерол представлява бяло, восъкоподобно вещество, което се разтваря от органични разтворители, но е практически неразтворимо във вода.

Фактът, че холестерол може да се открие дори в растителния свят, показва че, той играе съществена роля в структурирането и функционирането на многоклетъчните живи организми изобщо.

С две думи – става въпрос за субстанция, която има фундаментално значение за живата клетка.

- Съществува ли изобщо вреден холестерол?

- Вреден е не холестеролът като субстанция, а диспропорциите в съотношенията между различните холестеролови фракции – така нареченият добър (HDL-холестерол) и лошите (LDL и VLDL холестеролови фракции). Истината е, че много малък процент от хората, които приемат медикаменти за снижаване на холестерола, истински се нуждаят от тях.

В огромната част от случаите холестероловите фракции могат да бъдат регулирани в оптимални граници чрез промяна в хранителния модел, начина на живот и в някои случаи – добавяне на подходящи храни, напитки, билки, подправки или добавки, базирани на тях.

- Високият холестерол показател ли е за здравословен проблем или точно обратното? И какво мислите за промяната в референтните му стойности през годините?

- Основното изследване, върху което се базира тезата за вредния ефект на високия холестерол по отношение на сърдечносъдовите заболявания и атеросклерозата, е Фрамингамското обсервационно кохортно проучване, стартирано през 1948 година в САЩ, чиято основна цел е била да установи рисковите фактори за сърдечносъдовата заболеваемост и да постави основите на кардиологичната епидемиология и превантивната медицина в тази област.


Това е основното проучване и именно интерпретацията на данните, получени от него, дава основание да се формира все още преобладаващото мнение в научните среди, че високите (спрямо определените референтни стойности за лабораторни цели) нива на холестерола в организма са основният виновник за развитието и прогресирането на сърдечносъдовите заболявания.

Впоследствие се оказва, че нещата са доста по-сложни, нееднозначни и ролята на фактора холестерол в механизмите, свързани с отключването и развитието на сърдечносъдовите заболявания е значително по-малка, отколкото се е смятало в продължение на дълги години. 

Може би затова се наложи и впоследствие да бъдат променяни изначално заложените като норма референтни стойности на холестерола и неговите фракции в човешкия организъм. По-късни научни изследвания също потвърждават, че ролята на високия холестерол и в частност на холестероловите фракции с висока плътност е значително надценена като утежняващ фактор за развитието на сърдечносъдовите заболявания, а най-новите проучвания в тази област обръщат особено внимание на ролята на аминокиселината хомоцистеин като фактор за първоначалните лезии в стените на кръвоносните съдове.

Но масовата профилактика на сърдечносъдовите заболявания в България все още основно включва измерване само на т.нар. липиден профил – тоест измерване на нивата на холестероловите фракции и триглицеридите.

Малко са лабораториите, които предлагат измерване нивата на хомоцистеин, както и лекарите, които включват този показател в своите предписания за лабораторен мониторинг. 

В тази връзка, като специалист по хранене и диететика, бих отбелязал само, че адекватният дневен прием на витамини В6, В12 и фолиева киселина, които пряко участват в метаболизма на хомоцистеин, има превантивен ефект по отношение на риска от сърдечносъдови заболявания и би могло да се помисли за допълнителни препоръки по отношение на хранителния режим на хора с високи нива на хомоцистеин с цел по-добра превенция на риска от сърдечносъдови заболявания при тях.

- Какво представлява аминокиселината хомоцистеин?

- Хомоцистеинът е аминокиселина, съдържаща сулфхидрилна група, която се явява междинен продукт в метаболизма на две важни за организма аминокиселини – метионин и цистеин. Подобно на много други междинни метаболити в организма, когато количеството му е в нормални граници, той не представлява риск за някакво клетъчно увреждане.

Той започва да предизвиква проблеми в организма само когато концентрациите му в кръвта превишават горната граница от 15 микромола на литър и предизвикат състояние, известно като хиперхолецистеинемия – тя бива лека (16-30 микромола на литър), умерена (31-100 микромола на литър) и тежка - (над 100 микромола на литър). Причините за тези високи нива са или генетични дефекти, и/или дефицити на витамини В6, В12 и фолиева киселина. При абнормно високи нива на хомоцистеина той причинява микролезии в съдовата стена, които на свой ред генерират образуването на плаки (атеросклероза) и в крайна сметка, водят до запушвания (тромбози) и различни сърдечносъдови инциденти.

Всъщност, образуването на хомоцистеин в организма се влияе от множество фактори, върху някои от които не можем да влияем засега, но има и достатъчно значими фактори, свързани с начина на живот и хранене, които можем да регулираме, за да поддържаме по-ниски нивата на хомоцистеин в организма.

 

Д-р Владимир Шишков

- Колко важни са ненаситените мазнини за организма и защо хранителната индустрия произвежда все повече продукти, които са обезмаслени?

- Ролята на ненаситените мазнини, особено на тези от групата на омега-3, 6, 9 есенциални мастни киселини, като изключително полезни вещества за огромен брой клетъчни структури и функции в организма, вече е добила широка популярност в последните години.

На тяхната превантивна роля по отношение на сърдечносъдовите заболявания започва да се обръща внимание още през 70-те години на миналия век, след първата публикация по темата на датски учени в специализираното научно списание „Lancet”, представяща учудващо ниско ниво на сърдечносъдова заболеваемост и смъртност при коренното население на остров Гренландия, като шокиращите на пръв поглед изводи се налагат от факта, че традиционният хранителен модел на ескимосите (инуи), обитаващи острова, включва изключително мазна животинска храна (риби, тюлени и др.) с високо съдържание на есенциални мастни киселини от групата омега-3. 

В същото време, честотата на сърдечносъдовите заболявания и инцидентите, свързани с тях, се оказва драстично по-ниска от очакваната. И именно наличието на високи количества есенциални омега-3 мастни киселини в консумираната храна се счита за научно обоснованото обяснение на този феномен.

По отношение на обезмасляването на естествено мазните храни (основно мляко и млечни производни), смея да твърдя, че тенденцията за масовото производство на такива продукти се базира основно на „сатанизирането“ на наситените мазнини и холестерола, вследствие на дългогодишно налаганата парадигма за техния вреден принос по отношение на сърдечносъдовите заболявания. 

За щастие, напоследък се чуват и доста мнения на експерти, които считат, че умерената и ограничена консумация на храни, естествено съдържащи наситени мазнини и триглицериди (масло, сланина, мас, кокосово масло и др.), може да бъде дори полезна за организма. 

- Растителните мазнини понижават ли холестерола и предвид важността му, нанасят ли вреда на организма?

- Въпросът е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Растителните мазнини, в зависимост от техните източници и произход, като съдържание варират в много голям диапазон по отношение на различните видове есенциални мастни киселини, поради което е трудно да се обобщава. По същия начин варира и техният ефект върху нивата на холестерола.

Лекар посочи симптомите за висок холестерол

В същото време, е известно, че растителните масла, които са с високо съдържание на моно- и полиненаситени мастни киселини (зехтин, орехово, ленено, тиквено, конопено, сусамово и др. масла) имат полезно действие върху мастната обмяна, когато се употребяват в адекватни количества за дневен прием. 

Маслиненото олио например, е основен компонент в Средиземноморската диета, считана за един от най-здравословните хранителни модели в света. В заключение, бих казал, че само индивидуалният мониторинг чрез съответните лабораторни и функционални тестове, преценени от специалист при всеки отделен човек, може да даде най-точни и конкретни насоки за регулиране на консумацията на конкретни групи храни с високо съдържание на мазнини.

- Каква е ролята на холестерола за правилното функциониране на мозъка?

- Тук няма две мнения – ролята е огромна, защото без холестерола като градивен материал, няма как да се изградят и да функционират пълноценно мембранните структури на мозъчните клетки и техните влакна. А общоизвестен факт е, че около 30% от нашия мозък се състоят от различни видове мазнини (най-вече фосфолипиди).

- Според множество проучвания, неполезните мазнини, а именно захарта, е основен причинител за сърдечносъдови проблеми. Какво мислите за това?

- Смятам, че има сериозни основания да се проведат мащабни и професионални научни изследвания в тази посока. Широко известен факт е, че натрупаните излишни въглехидрати в организма се складират под формата на мазнини, а ние, диетолозите, редовно включваме в нашите препоръки за здравословна редукция на тегло като основно условие – силното ограничаване приема на храни с високо съдържание на рафинирана захар и бързи въглехидрати, като цяло.

Но в огромния брой случаи е необходимо ограничаването и на храни с високо съдържание на комплексни „бавни“ въглехидрати (нишесте, гликоген, разградимата част от целулозата, фибрите и др.).

- Каква е ролята на хормона лептин и как той се повлиява от захарта?

- Лептинът е хормон, който принадлежи към все още малко изследвана група вещества, чиято основна функция е да регулира усещането за ситост, като пряко пренася информацията за насищане с храна до съответния център в хипоталамуса. Смята се, че подобно на инсулиновата резистентност, клетките могат да развият и понижена чувствителност към лептина и по този начин да намалее неговата ефективност по отношение контрола върху количеството храна, което нормално трябва да се консумира. Доказано е, че при хората с големи мастни депа се развива лептинова резистентност, която оказва се е свързана с резистентността към инсулин при кръвно-захарната обмяна. Получава се т.нар. „порочен кръг“. 

Тоест, консумирайки повече захари, натрупваме мастни депа, а те на свой ред започват да намаляват чувствителността на клетките към лептини и съответно да отслабват усещането за насищане с храна. Антагонист на лептина като хормон е грелинът, който пък отключва усещането за глад.

При здравите хора, с нормално тегло двете групи хормони взаимно се балансират и регулират, за да има адекватен хранителен прием.

- Каква е разликата между фруктоза и глюкоза?

- От химическа гледна точка това са прости въглехидрати – монозахариди с еднакъв химически състав, но различна структура. Тоест, и двете са хексози с по шест въглеродни атома, но радикалите им са свързани по различни начини към основния въглероден пръстен.

По-важното е че, глюкозата, която се явява основният и най-достъпен източник на енергия за всички клетки, има доста прецизен регулаторен механизъм, като достъпът й до клетката през клетъчната мембрана се регулира от хормона инсулин и специални клетъчни рецептори, докато фруктозата може да постъпва в клетките по осмотичен път направо през клетъчната мембрана.

Затова тя много по-лесно преминава тази бариера, поради което все по-често напоследък тя се свързва с определени проблеми в метаболизма и лесно може да се превръща в мазнини (липогенеза) при прекомерен прием. Доскоро на тези факти се обръщаше малко внимание, поради което дори и понастоящем фруктозата се счита за по-безопасния заместител на глюкозата в храните за диабетици, защото е по-сладка и има по-нисък гликемичен индекс. Но се оказва, че далеч не е толкова безобидна при свръхприем.

- Защо масово в храните се добавя фруктозен сироп от царевица?

- Ако внимателно сте прочели отговора на предишния въпрос, тогава отговорът на този е сравнително лесен – фруктозата е доста по-сладка от глюкозата, освен това под формата на фруктозен сироп е доста по-лесна и евтина за добиване. А царевицата е една от най-масовите и евтини култури на американския континент, откъдето дойде модата на царевичния фруктозен сироп. В крайна сметка, всичко отново опира до евтино производство в огромни мащаби и добри печалби.

Здравословни продукти, които крият рискове при висок холестерол

- Под каква форма и име може да бъде разпознат фруктозният сироп в храните?

- Най-често си го изписват директно на етикетите на храните и „натуралните“ сокове, в които е основен пълнеж и подсладител. Понякога е маскиран под наименования, като царевичен сироп, подсладител фруктоза и др., но обикновено го изписват като: „глюкозо-фруктозен“ сироп. По правило в този сироп фруктозата винаги преобладава като процент.

- Защо броенето на калории не дава очакваните резултати? 

- Последният въпрос всъщност, отваря огромна тема, която на практика изисква доста повече време и място. Затова ще кажа съвсем резюмирано, че в днешно време догмите на ортодоксалната диетология, които разглеждаха човешкия организъм като една проста био-химико-физична машина, подчиняваща се само на законите на класическата физика и химия, все повече биват опровергавани от модерните научни открития в областта на човешкото хранене.

Точно затова класическият подход на броене на калории, доставяни в организма чрез хранителен прием, както и тяхното очаквано „изгаряне“ от чисто физико-химична гледна точка, в реалността сериозно се разминава с математическите модели и формули, разработвани за тази цел, които ще намерите в старите учебници по хранене.

Натрупани са многобройни факти и примери, които категорично опровергават догматичните представи, че няма значение от каква храна приемаш калориите, защото те всички „изгарят“ и освобождават едно и също количество енергия в организма, което оказва се, изобщо не е вярно. Да не говорим по колко по-различен начин се усвояват калориите, добивани от мазнини, протеини или въглехидрати, и колко многобройни, разнообразни и вариабилни са техните ефекти в зависимост от вида, качеството, произхода, кулинарната обработка на съответната храна и т.н. 

Другият основен принцип на отслабването, който и до ден-днешен се проповядва от много специалисти, а именно, че „повече движение и по-малък прием на калории“ задължително води до отслабване, също търпи сериозни критични бележки от много изтъкнати експерти и доказани специалисти в областта на здравословното отслабване. Но това наистина е огромна тема, достойна за друго интервю. 

Всъщност, здравословната редукция на тегло е доста сложен проблем и винаги изисква отчитане на голям брой параметри и строго индивидуализиран подход към всеки пациент.

Деляна УЗУНОВА

Коментари

futurehealth 27.09.2021 18:59

стволови клетки https://www.future-health.bg/