Въпросът какво да правя, когато ме измъчва глад, а искам да отслабна, засяга едва ли не съществуването ни. Много от нас си го задават често. “Чувството на глад не е в стомаха ни, нито в нивото на захар в кръвта. То е в главата ни и точно в тази посока трябва да се работи”. До такъв извод стигнал професорът по неврология от Пристънския университет Майкъл Грациано.
Предлагаме ви кратък преразказ на негов материал, озаглавен “Гладно настроение”.
Контролът на теглото е въпрос по-скоро на психология, отколкото на физиология. Ако обяснението и решението на проблема беше само в калориите, то всички хора щяха да тежат толкова, колкото си пожелаят. Всички познаваме принципа “яж по-малко”. Но това не помага, тъй като с всяка година по-голямата част от жителите на нашата планета стават все по-тежки в буквалния смисъл на думата. Гладът постоянно присъства като фон в нашия живот, като отвреме навреме излиза на преден план. Той например може да влияе на нашето чувствено възприятие. Ето пример: ситият и гладният по различен начин оценяват размера на един и същи хамбургер. Още повече че гладът може да въздейства и на нашата памет: наскорошно изследване доказало, че хората поемат голяма част от калориите, когато просто похапват между отделните основни приеми на храна. Но дори не си спомнят колко често са си похапвали.
Ако човек употребява по-малко калории, той несъмнено ще отслабне. Ако обаче се опитва упорито да намали тяхното количество, по-скоро ще се получи точно обратният ефект. Например цял ден вие консумирате по-малко храна. Апетитът обаче постепенно се възбужда и в следващите пет дни обедите ви ще са по-плътни и по-често ще похапвате между отделните приеми на храна. И то без да си дадете сметка за това. Тъй като чувството за насищане частично е психологическо, вие, намирайки се в “гладно настроение”, можете да изядете повече от обикновеното. Като при това ще се чувствате по-малко заситени от обикновеното и дори може да си въобразявате, че сте консумирали по-малки порции през тези дни. Когато сте на диета и вместо да отслабнете, покачвате килограми, започвате да се съмнявате в силата на волята си и изпадате в депресия. Тогава се случва точно това, от което искате да се отърсите: започвате да ядете повече, за да премахнете тъгата, и така изпадате в зависимост от храната, като в крайна сметка губите мотивация да свалите килограми. Казвате си: така и така съм нещастен, поне да “подсладя” живота си с нещо вкусничко!
Трите най-вредни навика
2. умопобъркване на тема намаляване на мазнините
3. коварното изчисляване на калориите
В продължение на една година Майкъл Грациано експериментирал със своето меню, свалил повече от 20 килограма за осем месеца и в крайна сметка открил горните три вредни навика.
• Често хората получават излишно количество въглехидрати дори и при уж здравословно хранене. А именно въглехидратите повишават апетита, което може да доведе до печални последствия. Може да се стигне дотам, хора със затлъстяване да са постоянно гладни, независимо колко са изяли. Стомахът им може да се спука от храна, но в мозъка не се появява чувството на насищане.
• По аналогичен начин работи и намаляването на количеството на консумираните мазнини. Много хора смятат, че точно това е пътят към намаляване на теглото, но на практика това може да ви докара същинска катастрофа, тъй като именно мазнините отговарят за чувството за насищане. Ако ги намалите до минимум, вие ще изпитвате постоянен глад.
• Накрая, коварното изчисляване и пресмятане на калориите. Колкото повече се стремите да контролирате своя глад, толкова по-силно рушите система, която е способна да функционира съвсем самостоятелно.
Проф. Грациано съветва умерена употреба на въглехидрати, леко повишаване съдържанието на мазнини в менюто и като цяло да ядем толкова, колкото ни се яде. При такъв подход на човека въобще няма да му е нужна силна воля, за да отслабне.
