“За да заместят чувството за ситост, което дават животинските продукти като месото или яйцата, хората масово посягат към хляб или други въглехидратни храни. Традиционно това са мазни мекици, питки или други калорични храни като ориз и картофи, което неминуемо води до трупане на килограми“, заяви пред в. “Доктор” специалистът по хранене и диететика проф. д-р Донка Байкова.
Според експерта прекомерният прием на мазни и тестени храни пренатоварва цялата храносмилателна система и често води до болки и тежки неразположения.
“Постите крият и друга опасност, защото еднообразното хранене в сезона на гриповете и настинките допълнително отслабва имунната система и прави организма по-уязвим. Именно в последните дни на постите клиничните лекари отчитат най-много болни сред въздържателите, защото тогава се изчерпват редица важни микроелементи.Организмът складира запаси от някои ценни вещества, но след повече от 20 дни и те започват да липсват. Някои могат да се набавят и от неживотински продукти, но там са в други съединения и голяма част от тях са неизползваеми. Затова съветвам да се храним с много плодове и зеленчуци и да не пропускаме разрешената риба на Никулден”, коментира още проф. Байкова.
- Защо всъщност се отдаваме на дълги пости преди Коледа, проф. Байкова?
- Вярващите го правят, за да се подготвят да посрещнат раждането на Божия син Исус Христос. А хората, които не са толкова религиозни, доброволно започват строга диета в името на собственото си здраве. Защото не е тайна, че съвременната медицина препоръчва редуването на консумацията на постна и блажна храна. Учените признават ползите на човешкия организъм от постенето - то подобрява съня и паметта, влияе отлично на бъбреците и ако правилно протича, човек може и да отхвърли някой и друг нежелан килограм от снагата си. Не е тайна още, че милиарди хора по света се хранят с оскъдна белтъчна храна. Например китайците, индийците, много азиатски народи почти не вкусват белтъчни продукти от животински произход. В същото време са здрави, а племена като вилкабамба и хунза са най-дълголетните на земята.
- Полезни ли са постите и за кого?
- За хората, които се борят с високия холестерол, са много полезни - отчита се трайното му намаляване. Към тях обаче могат да пристъпят само тези, които са в добро здраве. Освен духовно, постът е и физическо пречистване. Той е начин да излъчим от организма разградните продукти на белтъчната обмяна, да коригираме високия холестерол, триглицеридите и да понижим кръвната си захар и защо не да отслабнем 2-3 кг.
Ако обаче не спазваме препоръките на специалистите, със сигурност тези цели няма да се изпълнят. Ако човек наскоро е боледувал и се намира в период, в който още се възстановява, със сигурност имунната му система
няма да издържи на дълъг пост
заради липсата на животински белтъчни храни. Бременните, кърмещите жени, децата и юношите, както и хората в златна възраст не бива да ограничават менюто си.
Постещите трябва да внимават както преди празниците, така и след тях, когато постепенно ще се върнат към нормалния начин на хранене. Възпаление на храносмилателния тракт, гастрит, колит, панкреатит и жлъчно чернодробна реакция са само част от усложненията, които могат да се получат, ако преядем.
- За кои хора е рисково начинанието?
- При постите има рискови групи от хората, които трябва да се съобразят с препоръките на своя лекар. Това са деца или юноши, бременни или кърмещи жени, хора, които се намират в оздравителен период, след тежко боледуване, с тежки хронични незаразни болести. Също така хората над 60 години би трябвало да внимават, защото в тази златна възраст имунната система често пъти е с понижени приспособителни възможности към промените. Ако въпреки това тези хора желаят да постят, е задължително да се консултират с наблюдаващия ги лекар и според неговите насоки да предприемат различен по продължителност режим.
Има сериозни рискове в продължителните пости. Затова не бива да се подценява важността на месото и млякото. Отсъствието на животински протеини
лишава организма от незаменими аминокиселини
желязо и калций, както и от витамин В12 - важен фактор в кръвотворенето. А и продължителните пости, по време на които мнозина наблягат на макароните, козунаците и баничките, качват с няколко килограма телесното тегло.
- Как да не стресираме организма си, ако вече сме решили да постим?
- Всичко, което правим изведнъж, означава стрес за организма, което не е желателно. Винаги по-правилно е да минем плавно към изключване на всички животински храни в менюто ни. На закуска може да изядете две филийки пълнозърнест хляб, намазани с лютеница. Може да добавим маслини или зеленчуци, а защо не ябълка или канела. Към 10 часа може да хапнем малко плодове, тъй като ще сме гладни. Разбира се, тези, за които не са достатъчни плодовете, могат отново да хапнат сандвич или пък два ореха или шепа сухи плодове.
На обяд препоръчвам бобова и зърнена храна. Например грах с ориз, леща с пълнозърнеста филийка хляб или нахут и киноа. Обядът трябва да е гарниран обилно със зеленчукова добавка. Следобедната закуска в 16 часа е подобна на тази в 10. Можем да заменим киселото мляко с ядково мляко или с плодов сок.
Въглехидратните храни са енергиен източник. Именно затова е добре вечерята да бъде по-лека - зеленчукова супа, печено зеле на фурна.
- Какви храни е полезно да хапваме през този период?
- На този етап е хубаво да използваме сезонните зеленчуци като лук, чесън, които са натурални антибиотични компоненти и
ни предпазват от простудни заболявания
Ако сте на пост, хапвайте повече сусамово, ленено семе или ядки в комбинация със зеленчуци, за да си набавите калций. Витамин В12 се открива в малки количества само в някои зеленчуци. Среща се при част от гъбите и в соята. Самата християнска традиция повелява по средата на великия пост - 6 декември, когато е Никулден, всички да консумираме риба. Тя засища организма ни с животинска мазнина и го снабдява с онези жизнено необходими съставки, които липсват в храните от растителен произход.
©Shutterstock
- От кои храни да бягаме, проф. Байкова, за да не се разболеем от рак например?
- Когато вляза в магазина, аз никога не посягам към меките колбаси и млечните продукти с растителни мазнини. Много хора се научиха да го правят, но и много нямат шанс да се хранят с полезна храна заради ниските си доходи. Тази несправедливост се надявам да бъде надмогната, за да може всеки от нас да има възможност да си купува качествена храна.
Много хора обичат пастетите - те обаче са смлени мазни отпадъци от кланиците с щедра добавка на оцветители и овкусители.
Не вярвайте на готовата кайма
особено ако има апетитен розов цвят - това е чиста боя. Моя пациентка си направила супа от топчета с такава кайма и тя се оцветила в ярко розово. Към опасните храни ще причисля и съдържащите хидрогенирани растителни масла. Най-вече маргарините. Защото те са богати източници на опасните за организма трансмастни киселини - чужди вещества, които той не усвоява. Те задръстват съдовете му и водят до атеросклероза.
- Кренвиршите не станаха ли по-добри?
- Бягайте от евтините нискокачествени меки салами. Бягайте и от кренвиршите, съставът им никога не е напълно ясен. Те са сбиртък от остатъци и дали има 1% месо в тях, не е сигурно. Но е сигурно, че съдържат сланина, пълнители - млечен и пшеничен белтък, глутен. И, разбира се, бои и овкусители, заради които не може да се направи разлика между свински, телешки и пилешки кренвирши. Същите са и евтините шунки - правят ги с пресовани субпродукти от труповете на животни - кожички, сухожилия, ципи, смлени кости.
И за да се ядат, обработват ги с куп химикали
- Тогава как да спасим сърцето и кръвоносната си система от отровите в готовите за консумация храни?
- Задължително трябва да ядем риба, но не речна. И морски деликатеси. Поне два пъти седмично да похапваме боб, леща, грах, нахут. Забравете белия хляб, купувайте за вкъщи само качествени пълнозърнести черни хлебчета, овесени ядки, ленено и сусамово семе. Задължително яжте по едно кисело мляко дневно, с 2% масленост. Защото пробиотиците в него изработват в червата мастни киселини, които стигайки до черния дроб,
потискат производството на лошия холестерол
Разбира се, трябва да се ядят поне по 200 г плодове и зеленчуци дневно.
- Доколко можем да се доверим на млечните продукти?
- Кашкавалът и сиренето са едно от нещата, които най-много ни липсват и изкушават по време на пости. Соевите продукти и други продукти на зърнена основа са идеален техен заместител. Такива са белтъчните соеви изолати, концентрати, шницели, гранули като кайма, тофу, соево, ядково и оризово мляко и др. Соевата извара тофу е много добър белтъчен източник, въобще соята е хубава бобова храна, макар че 95% от нея е продукт на генна модификация.
- А на плодовете и зеленчуците?
- Плодовете и зеленчуците са много важни по време на пости. Хубаво е обаче те да бъдат в точната комбинация и количество през деня, за да не ни създават дискомфорт. Понякога ги увеличаваме в двойно количество. Ако друг път използваме по 200 г плодове и същото количество зеленчуци дневно, то по време на постите ще ядем поне по 800 г общо. Те могат да са както в сурово, така и в друго състояние - термично обработени, под формата на фрешове, смутита и друг вид пасиране.
- Можем ли да се храним само с тях?
- Плодовете и зеленчуците в храненията трябва да бъдат комбинирани с различни въглехидратни храни. Пост само на плодове би бил голямо ограничение. Те често водят до алергични реакции, свързани с тяхната обработка, което често зависи от произхода им. Повечето на пазара са третирани с различни конвенционални препарати за растителна защита. Те са както алергизиращи, така и гастритогенни. Затова първото нещо, което трябва да направим, преди да ги изядем, е обилно измиване с чешмяна вода, със струя, а не да ги киснем в голям съд. И второ - да обелваме и изхвърляме обвивките им, защото препаратите са концентрирани предимно там.
Подготви Люба МОМЧИЛОВА
