Сервирайте месото с обилни зеленчукови гарнитури, оризът е напълно излишен, коментира в интервю пред "Монитор" специалистът по диететика и хранене.
- Проф. Байкова, започват коледно-новогодишните празници, които българинът по традиция посреща с изобилие на трапезата. Някои преди това са постили. Опасно ли е веднага да минат на общ режим на хранене и да хапват на корем?
- Празниците започват от Бъдни вечер с постни ястия, които обаче са доста на брой. Много хора, след като добре похапнат постно, в полунощ вадят блажното от фурната и се започва вакханалията. Затова съветът ми е да преминаваме плавно към прием на храни, които за продължителен период от време са били изключени от менюто ни. Това са мляко и млечни продукти, месо и яйца. Правило е да се започва поетапно включване на храните от животински произход. Освен това не бива веднага да започваме с мазни блюда. Добре е най-напред да пийнем чаша мляко, да опитаме извара, нискомаслено сирене и постепенно да преминаваме към по-тежките блюда. Причината е, че за дълго време някои ензими са били изключени и е трудно веднага да бъде задействано производството им. Здравословно е всеки ден да се включва по един продукт, от който сме се ограничавали. Това обаче не е възможно, тъй като Коледата чука на вратата.
- Какво да правим тогава, за да не се наложи да търсим дежурен гастроентеролог?
- Можем да се изхитрим, като приемаме от споменатите храни малки количества, включвайки нов вид на всеки два-три часа. След постната вечеря на Бъдни вечер домакинята може да сервира на Коледа за закуска баница със сирене и яйца, но парчетата да не са големи. Към нея идеално върви айрян. С чай или кафе с мляко може да бъде сервирана по една, максимум две коледни сладки, а обедът да бъде отложен за по-късен час. Важното е да се помни, че апокалипсисът не идва на Коледа, храна ще има и после. Месното ястие на обяд задължително трябва да е с гарнитура от свежи зеленчуци. Салатите на трапезата трябва да изобилстват. Причината е, че те подобряват храносмилането, перисталтиката на червата, които в резултат се очистват редовно. В противен случай храносмилателните органи ще бъдат поставени в режим на свръхработа, което не е от полза за нашето здраве. Впрочем тези съвети важат и за хората, които не са постили.
- Какво може да се случи, ако не ви послушаме и си позволим преяждане?
- Ще се стигне до възпалителен процес. Обикновено на храносмилателната система. Тя е триединна: стомах – черва – задстомашна жлеза, която е най-потърпевша. Започва да страда и жлъчно-чернодробната система. Те имат нервно-рефлекторна и хоморална връзка. Затова спасението е в малките порции с много зеленчуци на трапезата.
- Доматите и краставиците от магазина през зимата нямат вкус. Какво да сервираме?
- Свежи зелени салати с добър вкус има достатъчно. Освен това кореноплодните като ряпа, алабаш, моркови, цвекло са отлични за зимни салати. Не бива да забравяме и вкусната зелево-морковена салата, която в добавка с няколко маслини е не само вкусна, но и много полезна за работата на стомаха и червата. Подправките също не са за подценяване.
- Какво общо имат подправките с храносмилателния процес?
- Някои от тях са отлични негови помощници. Например джинджифилът е много добро средство, което може да се консумира като подправка в салата или в чай, а ментата е истински балсам за стомаха. Те подобряват пасажа на приетата храна за изхвърляне, защото червата ни са дълги 7,5 метра и им е много трудно да се справят с пренатоварването.
- На Коледа, а и на Нова година българинът по традиция гарнира месото с кисело зеле, отваря бурканите с туршии. Полезно или вредно е киселото зеле?
- Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Млечната киселина, която придава специфичния кисел вкус на нашите туршии и зеле, е безпроблемна. Напротив, в нея има така полезните за стомашната ни флора, а и за целия организъм пробиотици. Солта обаче е нещото, което натоварва, тъй като натрият има водозадържащ ефект в организма. Следва задържане на течности и отоци. В резултат първи усещат вредата хипертониците, които вдигат високо кръвно налягане. Тя се отразява и на засегнатите от бъбречна и жлъчно-каменна болест, защото солта възпрепятства изхвърлянето на разградните токсични продукти. Диурезата ще се наруши.
- Вярно ли е, че оранжевите зеленчуци балансират най-добре храненето през зимата?
- Да. Морковите и тиквата са отлични за този сезон. Освен това тиквата е продукт, който може да се консумира както за десерт, така и на супа. Броколите и празът също са добро решение, както и червените зеленчуци. В тях се съдържат витамини, минерали и антиоксиданти – биологично активни вещества, които са приятели на организма срещу стреса на смяната на режима на хранене и най вече от приема на тежки храни в големи количества. В оранжевите продукти се съдържат бета-каротени. Това са стотици биологично активни вещества с мощно антиоксидантно действие. Червените съдържат ликопени, те са над 600. Те имат хранително значение, химическият им състав действа силно биологично върху свободните радикали. Той не позволява протичането на нежелани реакции, намалява риска от инфаркти и инсулти, канцерогенезата и реакциите на стреса. Зелените пък са носители на хлорофил, който също е своеобразен антиоксидант. Зеленчуците с морав цвят също не бива да бъдат подценявани – цвекло и лилаво зеле и лук.
- Какво има в тях?
- В тях има антицианиди. Те се съдържат още в аронията и боровинките. Те също могат да послужат за подправка на салатите. Не е необходимо да отрупваме масите с картофени салати и майонеза. Те не само че натоварват организма, но и вече не е модерно да се сервират, както преди години. На празничната трапеза една концентрирана храна, каквато е месото, е напълно достатъчна. Оризът към него е напълно излишен. По отношение на десертите не бива да се прекалява. Както техните порции, така и на основното блюдо не бива да са големи. И тъй като българинът обича да се задържа продължително време на масата, домакинята е тази, която може да му помогне да опази здравето си по Коледа и Нова година.
- Как може да го опази?
- След празничния обяд или вечеря тя може тактично да покани гостите в хола, където да сервира само по чаша коняк и някоя и друга коледна курабия, но без повече храни.
Визитка:
Доктор по медицина, професор по хранене и диететика
Зам.-председател на Българското научно дружество по хранене и диететика
Преподава във Факултета по обществено здраве към Медицинския университет
Има над 100 публикации в научни списания
Специализирала е в Германия, Унгария, Словакия
