Стареенето е странен процес, дотолкова странен, че ни е трудно да повярваме в него...Защото в собствените си очи сме все още млади. Имаме същите надежди и страхове, както в младостта... Преходът от младостта към старостта се случва така бавно, че едва го забелязваме. Известният философ Конрад е казал, че когато човек навърши 40 години, сякаш вижда пред себе си сянка и, пресичайки я, с тъга отбелязва, че юношеството отдавна си е отишло. А пресичайки “сянката” на 50 г., той изпитва някакъв страх и спорадични пристъпи на отчаяние, защото все още е достатъчно активен. Старостта е много повече от бели коси, бръчки и мисли за това, че сме си изиграли играта, а сцената вече принадлежи на младите. Същинската беда в старостта не е слабостта на тялото, а безразличието на душата. Зад сенчестата линия ние виждаме хората и светът такива, каквито са, без илюзии. Старият човек си задава въпроса: “Защо?”. Един ден старият човек ще си каже: “За какво да се боря? За какво да излизам от дома? За какво да ставам от леглото?” . Средната продължителност на живота преди 150 години е била 40 г., сега в най-цивилизованите страни е около 70 г. Ако войните не влошават екологичната обстановка, 100 години ще е нормална продължителност на живота в следващия век. Това обаче няма да повлияе на проблема на стареенето.
Знаете ли, че колкото по-близо до природата са живите същества, толкова по-жестоко се отнасят те към своите старци. Това по принцип се отнася за животните. В това отношение обаче примитивните хора приличат на животните. Един пътешественик, посетил Африка, разказвал как старият вожд молел да му дадат боя за коса, заявявайки: “Ако хората от моето племе забележат, че побелявам, ще ме убият”.
Жителите на един остров в Южно море принуждавали старците да се катерят по кокосовите дървета, а след това разтръсквали дърветата. Ако старият човек не падне, получавал правото да живее. Ако падне обаче, му издавали смъртна присъда. Този обичай е повече от жесток, но ние също си имаме своите “кокосови дървета”...
Сред селяните, където животът е по-близо до природата, физическата сила все още регулира взаимоотношенията между поколенията. В градовете триумфът на младостта се проявява по-забележимо по време на революции и бързи промени в обществото, тъй като младостта по-бързо от старостта се адаптира към промените. И обратното, в цивилизованите страни, където има много богати хора, съществува тенденция да се грижат за възрастните и да им отдават нужното уважение...Обаче един застарял лидер, който е направил кариера в младостта си, прави и невъзможното да изглежда млад. Той се опитва да скрие своята безпомощност. По този начин
младостта и старостта си взаимодействат...
Възможно е най-добрата схема за съществуването на две поколения да е следната: младите командват, а мъдрите се проявяват като държавни съветници.
Стареещото тяло е като дълго работещ двигател. При внимателно отношение към него, грижа и своевременна профилактика, може още добре да служи. Разбира се, че няма да е като преди и от него не трябва да се изисква прекалено много. Но при разумно отношение към него организмът може да запази активност и в старостта. При старите хора се развива удивителен егоизъм, който им пречи да общуват с младите... Друг признак на старостта е скъперничеството. Старият човек си къта паричките, защото знае, че вече е трудно да ги заработи наново. Другата причина за това скъперничество е, че всяко живо същество трябва да има страст, а страстта към парите напълно може да замести липсата на други страсти. За старите хора скъперничеството се превръща в игра и тези, които я играят, изпитват необичайно удоволствие от трупането на пари.
На хората в преклонна възраст обикновено им отслабва мозъчната дейност, на тях им е трудно да вървят в крак с времето и те не спират да си спомнят миналото. Най-голямото зло за тях обаче е самотата, освен това старостта отнема силите и удоволствията... Преди всичко се “забранява” бурната любов, характерна за младите. Хората в преклонна възраст се притесняват, че техните физически желания не съвпадат с възможностите им... Например някои са вече прекалено стари не само да обичат, но и за да страдат...
©Shutterstock
Цивилизацията и опитът са научили хората да се борят ако не със старостта, поне с нейните външни прояви. Елегантно облекло и добре подбрани скъпоценности привличат погледа и отвличат вниманието от физическите “изкривявания”. Особено роля играят бижутата, например мекият блясък на перлената огърлица кара хората да забравят за набръчканата шия. Блясъкът на пръстените и гривните скрива възрастта на ръцете и китките. Красивите обеци въздействат на въображението, че може и да не се забележат бръчките по лицето. Да се прави всичко, за да се изгладят различията между младостта и старостта, е постъпка на цивилизованите хора. Перуките са били изобретени, за да скрият оределите побелели коси. Умелото използване на козметиката помага да се маскират признаците на увяхналата кожа. Изкуството да се обличаш, особено след определена възраст, се състои в умението да скриваш своите недостатъци. Често казват, че възрастта на човека се определя не от годините му, а от състоянието на съдовете и костите. Човек на 50 г. може
да изглежда по-стар от този на 70
Добре тренираното тяло запазва гъвкавостта по-дълго време и тогава стареенето не се съпровожда с многобройни болести. Но упражненията трябва да са всеки ден, а не от време на време.
Невъзможно е да спреш настъпването на старостта, но е желателно да я отричаш. Известният философ Монтен е казал: “Аз предпочитам да бъде стар по-дълго време, а не да остарея преждевременно”. Душата, както и тялото, също се нуждае от упражнения. Затова не трябва да отхвърляте любовта на стари години от страх, че ще изглеждате смешни в очите на другите. Няма нищо смешно в това двама възрастни хора да се обичат. Уважението, нежната привързаност и възхищението нямат възраст... Любовта в старостта може да е също така искрена и трогателна, както и в младостта. Виктор Юго е разказвал колко бил трогнат, когато виждал заедно мадам Рекам и Шатобриан. Тя била сляпа, а той парализиран. Тези двама души били близко до смъртта, но все още се обичали.
Емоционалният живот обаче не се заключава само в любовните импулси. Привързаността на възрастните хора към внуците често изпълва техния живот. Те се радват с техните радости, страдат с техните страдания, обичат заедно с тях. С една дума - играят играта заедно с внуците. И са нещастни, когато и внуците са нещастни, а са щастливи, когато и те са щастливи! Много е приятно, когато внуците изпитват удоволствие от книгите, които баба и дядо са им препоръчали. Бабите и дядовците намират общ език с внуците по-бързо, отколкото с децата си. Дори физически те са по-близки с тях... Освен това хората остаряват по-бавно, ако имат обосновани причини, за да живеят. Затова не е правилно да се смята, че ако човек е активен на преклонна възраст, той се изморява, измъчва се, съсипва се. Точно обратното. Стареенето е нищо повече от лош навик, който заетият човек няма време да следва. В много случаи старите хора са по-добри лидери от младите. Старите дипломати и доктори са по-опитни и мъдри, тъй като не се отвличат в младежки страсти и могат да разсъждават спокойно. Цицерон е казал: “Великите дела се извършват не посредством физическа сила, а благодарение на зряла мъдрост, присъща на старостта”.
Има два разумни начина да не стареете. Първият е да не остарявате рязко. Той е за тези, които успяват да избегнат старостта, водейки активен начин на живот. Вторият - да приемете старостта със спокойствие и отчужденост. Времето за борба си е отишло.
Съществуват няколко начина да старееш неприятно и най-лошият от тях е да се опиташ да задържиш това, което не може да се върне. За съжаление, срещат се такива хора, чийто живот е отровен до последния ден от постоянна неудовлетвореност. Относно излизането в пенсия, някои хора го преживяват тежко. Но за човек, запазил способността да се радва на живота, излизането в пенсия може да е приятен момент в живота - у дома си е, грижи се за градината, занимава се най-накрая с любими неща. Още по-интересно живеят тези, които винаги са се вълнували от поезия, книги, красотата на природата.
Яна БОЯДЖИЕВА
