Д-р Николай Нейков, лекарят на "Сървайвър": Като новобранец извадих хлебарка от ухото на пациентка!
Навъртях 2 км бинт от превръзки, натровените повръщаха по 18 пъти, лежаха на системи и се връщаха в играта
Корените на д-р Николай Нейков са в Тетевенския Балкан. Майка му Донка Мирянова завършила психология в Софийския университет и дълги години била директор на училище в Тетевен. Баща му работел на административна длъжност в мебелен завод. Като малък много обича да чете приключенски романи. Впечатлявали го морските битки и приключенията в джунглата, както и загадките на Древен Египет и Елада. Ацтеките и маите го навели на мисълта да стане археолог. Въобще не мислел да става лекар. Сега обаче бялата престилка много му отива.
В Медицинския университет влязъл без проблем. Започнал с гинекология и акушерство, после се заинтересувал от психиатрията. Накрая избрал вътрешни болести. „От началото на кариерата ми през 1992 г. до днес съм работил в отделение по вътрешни болести, интензивни кардиологични отделения и кабинети. Върнах се в родния си Тетевен и започнах като цехов лекар. Работата ми доставяше страхотно удоволствие”, уточнява д-р Нейков.
Първите дни били напрегнати, трябвало сам да взима решения за диагностика и терапия. Особено напрегнати се оказали дежурствата в „Бърза помощ”, където бил сам в линейката и всички разчитали на него. Сблъскал се с деца с температурни гърчове, пациенти с инфаркти, белодробни отоци и какво ли още не.
След санаториума в Банкя кардиологията продължила да му е на сърце. През 2004 г. отново променил работното си място - станал консултант по вътрешни болести, кардиология и абдоминална ехография в болница „Св. Наум” на 4-ти километър. Там придобил специалност по вътрешни болести. Но тъй като бил човек на предизвикателствата, решил да се впусне в още една авантюра – тв шоуто „Сървайвър”. Търсел силни усещания като истински последовател на Индиана Джоунс.
И той има хобита, с които се разтоварва от напрежението. Ловът и риболовът са сред приоритетите му. Обича и разходките в снежната планина рано сутрин, когато при минус 15-20 градуса никой не си помисля да излиза навън. Д-р Нейков обаче не се страхува от студа. Изпива чаша горещо кафе, нарамва пушката и тръгва из ловните полета на Балкана.
„На мое дежурство пристигна пациентка с хлебарка в ухото. Разказа ми как главата много я боли и как всеки момент ще полудее. Обясненията й ми се сториха абсурдни и първоначално въобще не й повярвах, че има такъв паразит в ухото”, разказва професионалните си неволи д-р Нейков, който вече няколко пъти е в екипа на „Сървайвър” с колегата си д-р Костадин Ангелов от Александровска болница.
След прегледа се установило, че жената действително има хлебарка в ухото. Драмата се разиграла на родна земя, а не на екзотичния остров, където се снимал третият сезон на „Сървайвър”. Младият и неопитен тогава лекар пробвал да извади гадината с фини инструменти, тъй като била заседнала много дълбоко, но не успял. Решил да пробва с промивка.
За негова изненада хлебарката паднала в легенчето все още жива
Благодарение на този и на редица по-сложни случаи от практиката си д-р Нейков е напълно подготвен да се включи в екстремното риалити.
„Още със стартирането на „Сървайвър” у нас получих предложение да се включа. Обаче не успях да намеря кой да ме замества и затова не заминах за първото риалити. Поканили го обаче и за втория сезон. Успял да организира заместванията си в болницата. Заминал за Доминиканската република с огромен ентусиазъм и развълнуван от предстоящите приключения. Когато си стегнал куфарите, майка му се притеснила. „Приех да отида в Панама, тъй като за мен това е изключително предизвикателство”, уточнява д-р Нейков. Никой, който добре го познава, не се усъмнил в желанието му да кръстосва непознати земи в търсене на изчезнали цивилизации.
„Работата в предаването е свързана с доста риск - както за лекарите, така и за екипа и участниците. При екстремни условия разчиташ единствено на опита, рутината, слушалката, очите и ръцете си”, разкрива част от тънкостите на работата си специалистът. По думите му оцеляването в „Сървайвър” е много по-трудно, отколкото зрителите си представят.
Медиците не разполагат с апаратура като рентген, ехограф или скенер
която може да се окаже жизненоважна. „Нямаш лабораторни показатели и понякога се налага да действаш емпирично, според усета си и да се справяш с техника, побираща се само в една раница”, обяснява лекарят.
Инцидентите с участниците в шоуто са многобройни, любопитни, интересни, както и неочаквани. Един от тях си залива крака с горещо олио, опитвайки се да приготви храна на съплеменниците си. До усложнения обаче не се стига след бързата намеса на д-р Ангелов и д-р Нейков. В една от игрите пък друг се разделя с поредния си зъб.
„За мен емоциите бяха свързани с пребиваването ми и опознаването на съвсем нови и непознати места. Интересувах се от бита и културата на тези народи. Паралелно с това натрупах
ценен опит за реагиране в екстремни ситуации
А носех със себе си само една чанта, пълна с лекарства и консумативи”, усмихва се лекарят.
Случвало му се да помага и на местни жители, както и на аржентинския екип, който снимал на същото място. „На този панамски остров нямаше нито болница, нито аптека или местен лекар. Населението трябваше да пътува до Панама сити, за да търси медицинска помощ, и затова понякога прибягваше до нашите услуги. Често настанявахме тамошните хора в импровизираната ни полева болница”, казва в заключение д-р Нейков.
Спешна помощ
„Сред екипа пламна епидемия от конюнктивит. Повечето оздравяха, но едно от момичетата се прибра в България, без да е излекувано. Вероятно това беше аденовирусна инфекция.
Един от операторите се зарази с непознатото тропическо заболяване, причинено от ларва. Пренася се от комари и е предизвикателство за нас, защото не е познато в България. Справихме се с помощта на интернет и с консултации с колеги. За наша радост имахме нужните медикаменти и успяхме да го оправим.
Навъртях 2 километра бинт от превръзки. Натровените повръщаха по 18 пъти, лежаха на системи и се връщаха в играта.
Най-големият ми страх беше маларията, въпреки че знаех, че там болестта е ликвидирана. Другият ми страх беше свързан с тежки травми - счупвания, контузии, които могат да се получат по време на игра и в тези условия. Имаше, разбира се, такива инциденти, но не бяха фатални”, допълва робинзонът в бяла престилка.
Люба МОМЧИЛОВА
В Медицинския университет влязъл без проблем. Започнал с гинекология и акушерство, после се заинтересувал от психиатрията. Накрая избрал вътрешни болести. „От началото на кариерата ми през 1992 г. до днес съм работил в отделение по вътрешни болести, интензивни кардиологични отделения и кабинети. Върнах се в родния си Тетевен и започнах като цехов лекар. Работата ми доставяше страхотно удоволствие”, уточнява д-р Нейков.
Първите дни били напрегнати, трябвало сам да взима решения за диагностика и терапия. Особено напрегнати се оказали дежурствата в „Бърза помощ”, където бил сам в линейката и всички разчитали на него. Сблъскал се с деца с температурни гърчове, пациенти с инфаркти, белодробни отоци и какво ли още не.
След санаториума в Банкя кардиологията продължила да му е на сърце. През 2004 г. отново променил работното си място - станал консултант по вътрешни болести, кардиология и абдоминална ехография в болница „Св. Наум” на 4-ти километър. Там придобил специалност по вътрешни болести. Но тъй като бил човек на предизвикателствата, решил да се впусне в още една авантюра – тв шоуто „Сървайвър”. Търсел силни усещания като истински последовател на Индиана Джоунс.
И той има хобита, с които се разтоварва от напрежението. Ловът и риболовът са сред приоритетите му. Обича и разходките в снежната планина рано сутрин, когато при минус 15-20 градуса никой не си помисля да излиза навън. Д-р Нейков обаче не се страхува от студа. Изпива чаша горещо кафе, нарамва пушката и тръгва из ловните полета на Балкана.
„На мое дежурство пристигна пациентка с хлебарка в ухото. Разказа ми как главата много я боли и как всеки момент ще полудее. Обясненията й ми се сториха абсурдни и първоначално въобще не й повярвах, че има такъв паразит в ухото”, разказва професионалните си неволи д-р Нейков, който вече няколко пъти е в екипа на „Сървайвър” с колегата си д-р Костадин Ангелов от Александровска болница.
След прегледа се установило, че жената действително има хлебарка в ухото. Драмата се разиграла на родна земя, а не на екзотичния остров, където се снимал третият сезон на „Сървайвър”. Младият и неопитен тогава лекар пробвал да извади гадината с фини инструменти, тъй като била заседнала много дълбоко, но не успял. Решил да пробва с промивка.
За негова изненада хлебарката паднала в легенчето все още жива
Благодарение на този и на редица по-сложни случаи от практиката си д-р Нейков е напълно подготвен да се включи в екстремното риалити.
„Още със стартирането на „Сървайвър” у нас получих предложение да се включа. Обаче не успях да намеря кой да ме замества и затова не заминах за първото риалити. Поканили го обаче и за втория сезон. Успял да организира заместванията си в болницата. Заминал за Доминиканската република с огромен ентусиазъм и развълнуван от предстоящите приключения. Когато си стегнал куфарите, майка му се притеснила. „Приех да отида в Панама, тъй като за мен това е изключително предизвикателство”, уточнява д-р Нейков. Никой, който добре го познава, не се усъмнил в желанието му да кръстосва непознати земи в търсене на изчезнали цивилизации.
„Работата в предаването е свързана с доста риск - както за лекарите, така и за екипа и участниците. При екстремни условия разчиташ единствено на опита, рутината, слушалката, очите и ръцете си”, разкрива част от тънкостите на работата си специалистът. По думите му оцеляването в „Сървайвър” е много по-трудно, отколкото зрителите си представят.
Медиците не разполагат с апаратура като рентген, ехограф или скенер
която може да се окаже жизненоважна. „Нямаш лабораторни показатели и понякога се налага да действаш емпирично, според усета си и да се справяш с техника, побираща се само в една раница”, обяснява лекарят.
Инцидентите с участниците в шоуто са многобройни, любопитни, интересни, както и неочаквани. Един от тях си залива крака с горещо олио, опитвайки се да приготви храна на съплеменниците си. До усложнения обаче не се стига след бързата намеса на д-р Ангелов и д-р Нейков. В една от игрите пък друг се разделя с поредния си зъб.
„За мен емоциите бяха свързани с пребиваването ми и опознаването на съвсем нови и непознати места. Интересувах се от бита и културата на тези народи. Паралелно с това натрупах
ценен опит за реагиране в екстремни ситуации
А носех със себе си само една чанта, пълна с лекарства и консумативи”, усмихва се лекарят.
Случвало му се да помага и на местни жители, както и на аржентинския екип, който снимал на същото място. „На този панамски остров нямаше нито болница, нито аптека или местен лекар. Населението трябваше да пътува до Панама сити, за да търси медицинска помощ, и затова понякога прибягваше до нашите услуги. Често настанявахме тамошните хора в импровизираната ни полева болница”, казва в заключение д-р Нейков.
Спешна помощ
„Сред екипа пламна епидемия от конюнктивит. Повечето оздравяха, но едно от момичетата се прибра в България, без да е излекувано. Вероятно това беше аденовирусна инфекция.
Един от операторите се зарази с непознатото тропическо заболяване, причинено от ларва. Пренася се от комари и е предизвикателство за нас, защото не е познато в България. Справихме се с помощта на интернет и с консултации с колеги. За наша радост имахме нужните медикаменти и успяхме да го оправим.
Навъртях 2 километра бинт от превръзки. Натровените повръщаха по 18 пъти, лежаха на системи и се връщаха в играта.
Най-големият ми страх беше маларията, въпреки че знаех, че там болестта е ликвидирана. Другият ми страх беше свързан с тежки травми - счупвания, контузии, които могат да се получат по време на игра и в тези условия. Имаше, разбира се, такива инциденти, но не бяха фатални”, допълва робинзонът в бяла престилка.
Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари