Всеки човек притежава уникални ДНК вариации, които кодират специфични ензими в черния дроб, управляващи скоростта, с която организмът ни преработва, усвоява и изхвърля медикаментите.
Тези генетични различия определят дали едно хапче ще се разгради твърде бързо и няма да има никакъв ефект, или ще се задържи твърде дълго в кръвта, превръщайки се в токсична заплаха за органите ни. В основата на този процес стои голямото семейство от чернодробни ензими, известно в научния свят като цитохром P450 (CYP450).
Нашите гени носят специфичните чертежи за изграждането на тези ензими, а мутациите в тях разделят хората на четири коренно различни групи метаболизатори. При т.нар. слаби метаболизатори ензимите почти не работят – лекарството остава непроменено твърде дълго време, натрупва се в тъканите и води до тежки отравяния или остра органна недостатъчност дори при прием на минимални, напълно стандартни дози.
На противоположния полюс са ултрабързите метаболизатори, чийто организъм изхвърля лекарственото вещество със светкавична скорост, преди то изобщо да премине през кръвния поток и да достигне до възпаленото или болно място в тялото. Вместо да разчитаме на общите, универсални указания в картонената кутия, съвременната генетика позволява да разчетем генетичния си код като персонализирана листовка, която казва на лекаря предварително кои терапевтични схеми са напълно безопасни за конкретния организъм и кои трябва да бъдат зачеркнати завинаги от картона ни.
Как се вписва тук опасността от универсалното хапче и терапевтичния провал - традиционният подход „едно лекарство за всички“, който се основава на предписването на стандартни дози на база само тегло и възраст, все по-често се оказва неефективен в реалната практика и крие огромни рискове от фатален терапевтичен провал. Според медицинската статистика в световен мащаб и наблюденията на българските клиницисти над 50% от пациентите с депресия или сърдечни проблеми не изпитват подобрение от първоначалното масово лечение поради скрити ДНК мутации.
Медицинското ежедневие у нас е изпълнено със случаи, в които хронично болни хора с месеци подменят различни търговски марки лекарства за кръвно налягане, диабет или неврологични смущения, преминавайки през изтощителен и опасен период на „проба - грешка“. Това сляпо лутане в терапевтичния лабиринт не само изцежда финансово болния и натоварва здравната система с излишни разходи за неефективни медикаменти, но и нанася тежки, понякога необратими щети на човешките органи.
Организмът се претоварва с агресивни химически съединения, които не може да преработи правилно, като основните филтри на тялото – черният дроб и бъбреците, започват да работят на извънредни обороти и се увреждат токсично.
Докато лекарят експериментира в търсене на работещо хапче, самата болест продължава да прогресира необезпокоявано в тялото, което се оказва критично и фатално при агресивни състояния като онкологичните заболявания, където всеки загубен ден намалява шансовете за оцеляване.
