Дългоочаквана новина, среща с някого, когото сме пропуснали, или осъществяването на голяма мечта могат напълно да ни обезоръжат. Усмихваме се, но сълзите не спират, въпреки че отдавна не сме били толкова щастливи.
Свикнали сме да свързваме плача с тъга, болка и загуба. Ето защо сълзите понякога могат да ни объркат в най-красивите моменти. Вместо да се смеем, да говорим и да празнуваме, както сме си представяли, гласът ни трепери, гърлото ни се стяга, а очите ни се пълнят със сълзи.
Психологията обаче показва, че подобна реакция не е необичайна, нито пък означава, че радостта непременно крие потисната тъга.
Когато щастието е твърде голямо
Психоложката Ориана Арагон и нейните колеги от Йейлския университет са изследвали така нареченото диморфно изразяване на емоции. Това са ситуации, в които едно изключително приятно преживяване предизвиква реакция, която обикновено свързваме с неприятни чувства, като например плач.
Едно възможно обяснение е, че сълзите помагат на тялото да регулира изключително силните емоции. Когато щастието ни обземе напълно, плачът може да е начинът на тялото постепенно да се върне към емоционален баланс.
Ето защо сълзите от радост не са признак на слабост или доказателство, че нещо не е наред. Те просто могат да покажат колко важен е определен момент за нас.
Също така, в щастието се крие голямо облекчение.
Когато постигнем цел, за която се борим от дълго време, ние не реагираме просто на крайния успех. В този момент сякаш всички опити, съмнения, страхове и безсънни нощи, които са го предшествали, внезапно се завръщат.
Зад изречението „Успях“ често се крие мисълта: „Не бях сигурен, че ще успея“.
Нещо подобно се случва, когато прегърнем някого, когото отдавна ни липсва. Радостта е съпроводена с облекчение и тялото реагира, преди да успеем да намерим правилните думи.
