Руският гастроентеролог д-р Алексей Парамонов смята, че в 70% от случаите проблемите със стомашно-чревния тракт възникват заради нарушено функциониране на храносмилателните органи на фона на хроничен стрес. Което опровергава до голяма степен наложеното схващане, че гастритът е следствие от неправилно хранене и вредни продукти. Сериозни научни изследвания показват друга картина.
- Д-р Парамонов, какви болести на стомашно-чревния тракт са най-разпространени днес?
- На първо място, с голяма преднина са функционалните заболявания на стомашно-чревния тракт. Това е нарушение на работата на едни или други органи от тази област, които не са свързани непосредствено с тяхното увреждане, с възпаление и т.н.
Най-често се сблъскваме със синдрома на функционалната диспепсия (което често приемат за гастрит), синдрома на раздразненото черво, функционални киселини, оригвания. Тези болести съставляват около 70% от всички заболявания на стомашно-чревния тракт, взети заедно.
Сред оставащата една трета заболявания са гастритът, мастната чернодробна болест, хронични възпаления на червата, като язвен колит и болест на Крон.
Възпалителните чревни заболявания не се срещат толкова често. Случаите на гастрит, т.е., хронично възпаление на стомашната лигавица, съществено намаляват с всяка година, защото лекарите активно се борят с хеликобактерията, основен провокатор на заболяването.
- Поради какви причини възникват тези функционални заболявания?
- Въпреки упоритото твърдение, че всички болести на стомашно-чревния тракт са заради неправилно хранене, повечето проблеми с храносмилането възникват по други причини. Функционалните разстройства са много тясно свързани с тревогата.
Минимум 80% от пациентите със синдром на раздразненото черво и синдром на функционалната диспепсия отбелязват признаци на тревожност. Често такова състояние се предизвиква от засилените темпове на живот в градовете. Това е ежедневието: всичко да успееш да свършиш, да бягаш нанякъде, да мислиш непрекъснато да не забравиш нещо и навсякъде на сколасаш...
За нашия мозък толкова много задачи са си сериозен стрес. Именно многото неща за вършене и ангажименти вкарват мозъка в състояние на стрес, водят до срив в работата на нервната система. А тъй като главният мозък и периферната нервна система контролират всички наши органи, то нарушения възникват, в т.ч. и в работата на стомашно-чревния тракт. Като действат на принципа „където е тънко, там се къса“.
При някои хора бързо започва да „пари и боли“ в стомаха, при други в червата, при трети възникват проблеми с жлъчния мехур. В същото време нарушенията във функциите на един от органите на стомашно-чревния тракт влияят и на останалите. Затова в особено тежки случаи могат да се появят проблеми и със стомаха, и с червата, и с другите звена в храносмилателната система.
Д-р Алексей Парамонов
- Може ли да посочите конкретни примери?
- Разбира се, имах пациент със синдром на раздразненото черво, ръководител средно ниво в една огромна компания. Заради проблеми със стомашно-чревния тракт човекът не можеше да работи пълноценно, да провежда и участва в съвещания, да ходи по работни срещи.
Защото само в рамките на едно съвещание му се налагаше да ходи по няколко пъти до тоалетната по голяма нужда. Дори му се наложи да си оборудва тоалетна точно до кабинета.
Проведохме лечение по всички протоколни изисквания и критерии, но той не се подобри. Всичко се промени чак когато напусна тази работа и се премести в друга компания. Пак на прилично висок пост и на същото ниво на отговорност.
Но… на новото място работната атмосфера се различаваше радикално от предишната му работа. За кратко време изцяло се нормализира функцията на стомашно-чревния му тракт и въобще отпадна необходимостта да пие хапчета.
9 неща, които не бива да правите на празен стомах
- Винаги ли е задължително да се прави гастроскопия на човек, като отиде с оплаквания в стомаха? Не може ли да се замени с нещо друго?
- Гастроскопията е златен стандарт. В редица случаи няма равностойна алтернатива за диагностика на заболяванията в стомаха. Освен това в днешно време гастроскопия може да се прави дори при т.нар лекарствен сън (на пациента се влива определен препарат) – като за 15 минути не изпитва никаква болка или дискомфорт.
Съществува мит, че ендоскопските изследвания (гастро- и колоноскопия), извършени в такова състояние (на сън) може и да не са безопасни. Това не е истина. Напротив, рисковете са по-малко: човекът просто спи, не мърда, няма опасност да се перфорират хранопроводът или червата.
И всичко може да се разгледа доста по-подробно. Но съществува друг проблем. Заради прекаленото внимание именно към гастрита много често се назначава гастроскопия, без да има нужда от нея.
- Например?
- В повечето случаи гастроскопия е нужна на хората след 45 години. Изключение се прави, когато има „червени флагчета“, т.е, тревожни симптоми. При наличие на такива гастроскопия се налага да се извършва във всяка възраст. Ето за какви признаци става дума:
• лечението, назначено от лекаря, не помага, болният не усеща никакво облекчение;
• човекът е на диета, но не отслабва;
• пациентът е с постоянно висока температура;
• той е с понижен хемоглобин.
Ако пациентът е под 45-годишна възраст, няма притеснителни симптоми и има оплаквания от болки в горната част на корема, лекарят може да му назначи изследване за наличие на хеликобактер. В този случай гастроскопията не е задължителна. Достатъчна е една процедура, наречена „13С-уреазен дихателен тест“.
Яна БОЯДЖИЕВА
