Случаите на невродермит в Европа и другите индустриализирани страни по света се увеличава от години. 20% от децата и поне 10 на сто от възрастните са засегнати от това хронично кожно заболяване. Причините за тревожната тенденция към повишаване в броя заболели са лошият въздух и финият прах в околната среда, все по-горещото време и екстремните метеорологични промени. Всички тези фактори дразнят кожата, а прекалената хигиена в ранните години отслабва имунната система. Заболяването протича вълнообразно. Още по темата - от интервюто с д-р Димитрина Серафимова.
Визитка♦ Д-р Димитрина Серафимова, д.м. е завършила медицина в МУ-София. Специализира във Франция и Гърция клинична лаборатория, дерматология и венерология. Защитава дисертационен труд на тема "Медико-социални аспекти в мениджмънта на пациенти с псориазис“ за присъждане на образователна и научна степен доктор през 2019 г. Участва в обучителни програми за повишаване на квалификацията в клиничната лаборатория, дерматологията и полово предаваните заболявания у нас и в чужбина. Участва в климатолечението на кожните болести в Марикостиново, Саръ гьол, Китен. Автор и съавтор е на редица публикации в български и чуждестранни научни списания, участия в конгреси в страната и чужбина. Преподава на студенти по медицина, дентална медицина и фармация на български и на английски език, както и на специализанти по дерматология и венерология. Повече от 30 години работи в Клиниката по кожни и венерически болести в УМБАЛ „Александровска” в София. |
- Д-р Серафимова, навярно мнозина са чували за невродермита, но моля да обясните какво точно представлява това състояние и, разбира се, кои са причините за появата му?
- Невродермит или невродерматит, каквато е всъщност диагнозата, която ние - лекарите, използваме, за да опишем изменения, съответни на атопичен дерматит, само че появили се в по-късна възраст. Най-общо - невродермитът е атопичен дерматит с късно в живота начало.
По принцип, в последните години почти не използваме тази диагноза, особено когато се отнася до по-млади хора, а само за по-възрастни пациенти, които не са имали в миналото клинични данни за атопичен дерматит. Причината е, че същинският атопичен дерматит най-често започва още в ранна детска възраст.
Той се появява в първата година от живота, в кърмаческа възраст, и се развива по определени начини с напредването на възрастта. Затова, ако първоначалната поява на обривите при липса на такава анамнеза, у пациент в по-късна - след средна, възраст (след 40-50 години), говорим за "невродермит".
- Защо се нарича така?
- Самото наименование "невродермит" показва, че състоянието се свързва с нервната система, но това не е неврологично заболяване. Чувството за натрапчив силен сърбеж води до непреодолимо желание за разчесване, което от своя страна засилва възпалителните промени по кожата.
Началото може да е свързано със стресови моменти, неприятни преживявания в личен план, но също така може да се появи и в различни други ситуации. Появата на изменения, отговарящи на "невродермит" или на "лихен симплекс хроникус", може да бъде свързан с други заболявания. Например някои хематополиферативни заболявания – полицитемия вера, урейна задръжка при бъбречни болести и други. Подобни кожни промени може да има и вследствие на химиотерапии. Използване на силни детергенти за продължително време, също и професионални рискове - контакт с алергени, чувствителност на кожата, изсушаване на кожата.
Доста са факторите, които биха могли да играят роля, но в част от случаите намираме атопична предиспозиция.
- Какво означава това?
- Дори пациентът да няма анамнеза за атопичен дерматит, търсим дали в семейството има такава предразположеност. И то не само родители, а и по-далечни роднини - племенници, лели, чичовци, братовчеди. Интересуваме се дали имат епизоди на бронхиална асма, конюнктивити, ринити и други.
Търсим дали сред роднините има хора с чувството на сърбеж, сухотата на кожата. Понякога се налага да бъдем по-настоятелни с въпросите към пациента. Това заболяване може на пръв поглед да изглежда много невинно или без съществени рискове. Но в крайна сметка, ние в медицината не лекуваме диагнозата, а лекуваме пациента, който вероятно се представя с тази диагноза. А зад нея стои цяла вселена. Състоянието на вътрешните органи и системи на този пациент, обмяната на веществата, начина на живот, всички тези фактори оформят терена, върху който се развива това, което ние виждаме.
Така че неизбежно е да провеждаме по-детайлни разговори, за да можем да знаем как да се ориентираме в указанията за поведението.
- Животозастрашаващо заболяване ли е?
- Не, по никой начин. За разлика от атопичния дерматит, който може да засегне обширни кожни повърхности, тук много често има само ограничени кожни зони или няколко плаки.
- А внезапно ли се появява?
- Не бих казала.
- Кои са първите признаци?
- Първият и най-мъчителен признак е разчесването, като резултат от силния сърбеж. Определена зона от кожата на тялото започва да сърби изключително много, започва неконтролируемо разчесване и тази зона загрубява, започва залющване, цветът й се променя от червеникав до кафеникав. Вследствие на възпалителната реакция зачервяването се засилва.
Появяват се следи от разчесването и дори повърхностно разраняване. Като всяка рана, и тези отварят врата за дълбоко навлизане на бактерии в кожата и увеличаване на риска от развитие на допълнителна бактериална инфекция. Така се получава порочен кръг. Всъщност това са основните субективни неудобства, които заболяването причинява на пациента.
- Може ли да се сбърка с други кожни заболявания?
- Не е невъзможно. Например с различните типове други контактни екземи от силни химически агенти. Може в определен момент да наподоби псориазис, дори гъбични инфекции (дерматофитни), както ние ги описваме, биха могли да се сбъркат с това състояние.
- Освен с подробното интервю с пациента, как още може да се диагностицира?
- Не е грешка да се извършат определени изследвания и да се търсят други обстоятелства от общото състояние на организма, други заболявания, които биха могли да подсигурят терен за развитие на невродермита.
- Лечимо заболяване ли е?
- Лечимо, разбира се. С различните средства може да се постигне състояние, в което пациентът да е в пълна клинична ремисия и да няма някакви неудобства във всекидневието си.
- А може ли да рецидивира?
- Да, възможно е. Но да не забравяме, че медицината много напредна в последните години. Има и много нови медикаменти за тази диагноза. Все пак лечението се провежда стъпка по стъпка и не може директно да посягаме към по-агресивни терапевтични средства, ако преди това не сме осигурили конвенционалното лечение.
А така също и адаптиране на средата, на хранителния режим, на психологичното състояние. Важно е поддържането на ежедневната грижа с хидратиране и омазняване на кожата, за да се отнеме сухотата и да бъде намалено чувството на сърбеж. Също така ползването на други локални средства, като кортикостероиди или калциневрин инхибитори, но, разбира се, след като бъдат предписани от лекар.
- Споменахте по-специалната грижа за кожата. Но как трябва да се промени живота на пациент, диагностициран със невродермит? Какви са вашите препоръки?
- Първото нещо, което съветвам тези пациенти, особено такива, които са с по-развита емоционалност, да се опитат да променят ежедневието си в тази посока.
- Трудна работа...
- Никак не е лесно. Има случаи, в които дори се налага помощ от психолог. Понякога пациенти с изострена емоционалност се чувстват безпомощни да променят дразнители от заобикалящата ги среда. Безспорно е така, но можем да опитаме да променим начина, по който възприемаме обстоятелствата и по който ги управляваме. Успоредно с това е изключително важна ежедневната грижа за кожата. Както вече казах, да се поддържа хидратирана, да се ползват подходящи измивни средства и емолиенти.
- А необходима ли е промяна на хранителния и двигателен режим?
- Хранителният режим трябва да включва задължително всеки ден достатъчно количество ненаситени масни киселини - риба, морски дарове, бяло месо, растителни масла. За жалост, мнозина се хранят изключително небалансирано.
Необходими са минимални усилия от страна на пациентите, за да променят това. Що се отнася до физическите усилия, пациенти с невродермит, които тренират или работата им е свързана с физически натоварване, трябва да са внимателни – чувството за сърбеж може да се засили от изпотяването
След тези моменти и периоди би следвало да има изплакване с хладка вода - нито гореща, нито студена. Горещата вода също може да раздразни кожата. В тази връзка искам да обърна внимание, че морето действа много благоприятно, особено в комбинация със слънчевите лъчи.
Терапия, която ние наричаме хелиоталасотерапия - т.е. слънце и море, би допринесла за подобряване на състоянието.
- Къде другаде би могло да се подобри състоянието на пациента?
- Още по-добре би подействал престой във висока планина. Преди години имахме възможност да организираме такива групи за високопланинско климатолечение в местността Саръгьол в Боровец, където комплексът атмосферни условия влияе много добре на тези компоненти на имунната система, които отговарят за развитието на заболяването.
Така че аз съветвам пациентите преди всичко, ако им е възможно, да почиват на планина повече, отколкото на море. Но, ако почиват на море, трябва задължително да хидратират и омазняват кожата, защото морската вода и слънцето я изсушават.
- За това интервю ни провокира читател на в. „Доктор“, който иска да знае "всичко за невродермита". Има ли още нещо важно, което трябва да кажете?
- И аз, както и всички дерматолози, искаме да знаем абсолютно всичко за невродермита, но и в тази сфера все още има неща, които не са установени, не са открити, все още не може да се посочи конкретна причина за заболяването.
Невродермитът не се отнася към групата заболявания, които са с известна етиология, както например бактериални и вирусни инфекции и т.н. Засега знаем какво отключва или поддържа това състояние. Стремежът на медицината в тази област е да навлезе колкото е възможно по-дълбоко в патогенетичните механизми.
По този начин, изучавайки естеството на възпалението, факторите, елементите, които участват в него, да можем да повлияваме състоянието. В тази посока са и новите разработки и новите лекарства, за които вече споменах.
- Имат ли достъп до тях българските пациенти?
- Да, разбира се. Но това са скъпи и силни медикаменти и се използват за лечение на тежки състояния. Има възможност да се изписват по Здравна каса, но при съобразяване с определени критерии и одобрение от съответната комисия, която да удостовери дали това лечение е подходящо за конкретния човек.
За щастие, малко от пациентите се нуждаят от такъв тип лечение. Затова е много важно те да съдействат на лекаря в процеса на лечение стъпка по стъпка, като приемат локалните средства, емолиентите в основна всекидневна грижа.
Мария ИВАНОВА
