Д-р Илия Крачунов, д.м., е началник на Отделението по пневмология и фтизиатрия във високотехнологичната болница “Сърце и Мозък”, Плевен. Член е на Европейското респираторно общество, на Българското дружество по белодробни болести, на Българското дружество по сомнология.
Експертизата му е в следните направления: интервенционална бронхология (второ ниво), торакална ехография, изследване на нарушенията на съня, функционална диагностика на белите дробове.
С начало на информационна кампания под мотото “Обичай белите си дробове! Прегледай се!” болница “Сърце и Мозък”, Плевен, отбеляза Световния ден за борба с астмата - 3 май. Намалява ли нейната честота, познаваме ли добре симптомите й, има ли пропуски в грижата за астматиците у нас - по тези и други въпроси разговаряме с д-р Илия Крачунов.
- Д-р Крачунов, глобалната инициатива за астма (GINA) избра за тема на Световния ден, посветен на заболяването, „Запълване на пропуските в грижите за астмата“. Кои са тези пропуски конкретно за България и как според Вас могат да се решат проблемите?
- В България разполагаме с добре развита здравна система по отношение на астмата, със сравнително лесен достъп на пациентите до специалисти, реимбурсиране на оригинални инхалатори и дори биологична терапия при най-тежките случаи. Предизвикателствата са свързани с нарастващия недостиг на пулмолози, които в голямата си част са и в предпенсионна възраст.
Недооценяването на клиничните пътеки направи неатрактивна специалността сред младите лекари, а немалка част от тях напуснаха и страната. Редица малки населени места вече останаха без пулмолози.
Друг голям проблем е ниската информираност сред населението относно естеството на заболяването, вредите, които нанася и възможностите за лечение. Ето защо пулмологичният кабинет към отделението на болницата ни по пневмология и фтизиатрия започна информационна кампания, насочена към пациентите с астма, „Обичай белите си дробове! Прегледай се!“.
Идеята на тази кампания е с поредица от публикации и срещи да поставим важни въпроси, като: Кога трябва да се прегледат пациентите? Защо е важно да използват инхалаторите си и когато нямат оплаквания? Защо трябва да се ограничи употребата на спасителни инхалатори и какви са правилните инхалаторни техники?
- Освен познатите ни причини кои други фактори могат да отключат астма? Например като рисков фактор през последните години се посочва секциото. Ако това е така, каква е връзката астма - секцио?
- През последните години все повече се обръщаме към микробиома (естествената бактериална среда) на човешкия организъм. Оказва се, че множеството микроорганизми, които са в нас, са изключително важни за имунната ни система
Тя играе основна роля при астмата. Част от тези бактерии получаваме още със самото ни раждане при преминаването през влагалището. Секциото е хирургична операция, която се извършва в условията на стерилност, а това лишава новороденото от този първи имунен акт в живота му. Има данни за повишена честота на астма и алергични състояния, свързани със секцио, но тя, както и значимостта й, не са напълно известни.
3 рецепти, с които ще преборите астмата
Други възможни фактори са качеството на въздуха, което в България е силно влошено. Има данни и за повишена честота на астма при деца, живеещи на по-малко от 500 метра от натоварени пътни артерии. Качеството на храните и множеството алергени в полуготовите и пакетирани храни, станали задължителна част от менюто на децата ни, вероятно също играят своята роля в развитието на астмата. Предполага се, че и това се дължи на промяна в микробиома в червата.
- Във вашата болница прилагате една от съвременните медицински технологии за диагностициране на астмата чрез FeNO устройствата. Разкажете ни повече за това изследване.
- При пациентите с астма се наблюдава форма на възпаление в бронхите от клетки, наречени еозинофили, които отделят азотен оксид. FeNO устройството измерва прецизно нивата на азотния оксид в издишания въздух и по тях косвено съдим за активността на възпалението и тежестта на астмата. Технологията е напълно безболезнена за пациента – той издишва въздух в устройството, а резултатите ни помагат да контролираме астмата по най-добрия начин.
- Коя е печелившата формула за съвременно лечение на астмата? Има ли нови, по-ефективни терапии, които предстои в близко време да намерят приложение в практиката?
- Всъщност за по-голямата част от пациентите добре познатите инхалатори, ползвани редовно и по правилен начин, са достатъчни за успешен контрол на астмата. Разбира се, има пациенти с трудна за контролиране астма (не повече от 10%). За тях са разработени специфични биологични лечения с добър ефект. Тези терапии също са реимбурсирани от Здравната каса в България, но поради високата им цена се налага оценка от специални комисии кои пациенти са наистина подходящи за тях.
Д-р Илия Крачунов
- Възможно ли е астмата, проявила се в детска възраст, с времето да изчезне?
- Не само че е възможно, но дори е доста често срещано астмата да затихне през юношеството. За съжаление, при някои от пациентите астмата отново се връща в 4-5-ата декада от живота. Голяма част от възрастните пациенти с „новооткрита” астма при подробен разговор съобщават за астма, чести бронхити или „спастични бронхити” в детска възраст.
- Въпреки че астмата не може да бъде излекувана, възможно ли е и как да се контролира така, че да намалеят и дори да се предотвратят астматичните пристъпи?
- За щастие, при голямата част от пациентите това е напълно постижима цел. Пациентите с добре контролирана астма могат да водят напълно нормален живот – да работят, да извършват ежедневните си дейности и да спортуват.
Напомням, че има редица професионални спортисти и олимпийски атлети с бронхиална астма. Ключът за постигане на тази цел се крие в ранното откриване на проблема, стриктно придържане към терапията, дори когато пациентите се чувстват добре, редовно посещение при наблюдаващия ги пулмолог. Ние, специалистите пулмолози, вярваме, че добрата информираност на пациентите би спестила много страдание.
Тези храни ще ви помогнат да се спасите от астмата
- Кои са най-тежките усложнения на астмата? Какво лечение прилагате при такива пациенти?
- Астмата може да бъде животозастрашаващо заболяване. При тежки астматични пристъпи може да се стигне до интубация и престой в интензивно отделение. Такива пристъпи почти не се наблюдават при хора, които се придържат към инхалаторната си терапия.
В дългосрочен аспект при дългогодишна нелекувана астма се стига до инвалидизиране на пациентите. Мисля, че е ясно, че когато до клетките не стига достатъчно кислород, това е проблем за всички органи в тялото, но най-сериозни са пораженията върху сърцето. Модерното лечение и добрият контрол могат да предотвратят това.
- Вече повече от две години пандемията слага своя отпечатък върху всички пациенти с хронични заболявания. Как по-точно се отрази на хората с астма, от вече натрупания опит, който имате, включително и при т.нар. дълъг постковид?
- Ковид-пандемията „изгони” пациентите с астма от кабинетите на пулмолозите. В резултат на това, много от тях не посещаваха наблюдаващите ги лекари дори когато имаха нужда от лечение. Никой не знае мащаба на щетите, нанесени за този период, но те вероятно са големи. По отношение на протичането на ковид, включително и постковид синдром при пациенти с астма, мога да кажа, че не наблюдавахме разлика в клиничната картина и прогноза спрямо пациентите без астма.
Вероятно това се дължи донякъде на факта, че системните кортикостероиди присъстваха в почти всички терапевтични схеми за ковид, а те имат мощен противовъзпалителен ефект, който търсим при лечението на тежки астматични пристъпи. Напомням, че до тяхната употреба следва да се прибягва само след лекарска преценка поради множеството тежки странични ефекти.
Милена ВАСИЛЕВА
