Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации.
Освен опита, който е получил в тази медицинска област в специализирани наши лечебни заведения, д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа.
Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология. Ще обсъдим с д-р Красимир Джинсов основните характеристики на една от най-често срещаните аритмии - предсърдното мъждене.
- Д-р Джинсов, какво представлява предсърдното мъждене?
- То е вид аритмия, която все още активно изучаваме и не познаваме напълно. Изразява се в хаотично електрическо активиране на предсърдията на сърцето, което води до неефективни предсърдни контракции и до хаотично съкращение на камерите му. Предсърдното мъждене е опасно най-вече с усложненията, до които води – сърдечна недостатъчност, мозъчен инсулт. Така допринася съществено за увеличаването на заболеваемостта и смъртността.
- Кои са провокиращите фактори за възникването на това заболяване?
- Честотата на предсърдното мъждене се повишава с напредването на възрастта. Колкото по-възрастен е човек, толкова е по-голяма вероятността да развие тази аритмия. Според Европейското дружество по кардиология, рискът за един 55-годишен човек да развие предсърдно мъждене някога в живота си е около 35%, т.е. един от всеки трима е застрашен. Около 10-15% от хората над 70-80 години страдат от това заболяване, което в световен мащаб е приблизително 50 милиона души.
Освен стареенето, някои генетични и расови особености също могат да се отнесат към рисковите фактори. И, разбира се, редица заболявания могат да предизвикат предсърдно мъждене: сърдечна недостатъчност, проблеми с клапите на сърцето, коронарна болест на сърцето, промени в липидния профил, повишен холестерол, прекомерна физическа активност или пък обездвижване, прекалена консумация на алкохол, тютюнопушене, затлъстяване, обструктивна сънна апнея, хронични белодробни и бъбречни заболявания, артериална хипертония, диабет...
За съжаление, от предсърдно мъждене страдат и по-млади хора, при които обикновено възниква т.нар. самотно предсърдно мъждене (идиопатично), тъй като то не е свързано с други придружаващи заболявания или структурни увреждания на сърцето.
- Да коментираме въпрос от читател: ако човек излезе само веднъж от ритъм, но никога повече не му се случи, остава ли диагнозата за цял живот?
- Когато при даден човек излизането от ритъм е провокирано от обратима причина, успеем да я премахнем и тя никога повече не се повтори, може да се счита, че вероятността този пациент да получи пак такъв пристъп, не е по-различна от тази при останалите хора. Такава обратима причина може да бъде остро инфекциозно заболяване или прекалена консумация на алкохол.
Ако пациентът е развил предсърдно мъждене вследствие на напредналата му възраст или някое хронично заболяване, като сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и т.н., той със сигурност ще излезе пак от ритъм по-нататък във времето. Искам да отбележа и това, че много често пристъпите на предсърдно мъждене не се усещат и то протича безсимптомно. Има хора, които с години живеят с предсърдното мъждене и не знаят, че го имат. А това е много опасно, тъй като, ако не се лекува, може да доведе до мозъчен инсулт или друго усложнение.
Има пациенти, които усещат аритмията, без това да пречи на нормалната им физическа дейност. Има и такива със симптоми, които ограничават нормалната им физическа активност. А най-тежката степен на предсърдно мъждене е с толкова силно изразени симптоми, че не позволяват на човека да има каквато и да е физическа активност.
Предсърдното мъждене е многолика болест, затова се проявява по различен начин при всеки. Ако например, пациентът, когато излезе от ритъм, е с много висока камерна честота (много висок пулс) от порядъка на 120, 130, 150 удара в минута, тогава неминуемо ще има симптоми и ще усеща сърцебиене. Може да има задух и дори прояви на остра сърдечна недостатъчност. Други пък, при пристъп на предсърдно мъждене са с пулс в рамките на нормата, с тази особеност, че не е ритмичен. И ако насочено не следят състоянието си, може и да не разберат, че са извън ритъм.
Прости начини да успокоите сърцето си при аритмия
Затова е важно хората да следят ритъма на сърцето си. Това може да стане с автоматичните апарати за измерване на кръвно налягане, които отчитат и пулса и дават сигнал при аритмия. Именно заради това при безсимптомно предсърдно мъждене все по-важен става въпросът сред кардиологичната общност за скрининг при високорисковите пациенти. Подобно състояние води до висок риск за мозъчен инсулт.
Имайте предвид, че всеки трети-четвърти инсулт се дължи именно на предсърдно мъждене. И ако пациентите знаят, че страдат от тази аритмия и се лекуват адекватно, много от инсултите биха могли да бъдат избегнати.
- Как човек сам може да следи ритъма на сърцето си?
- Учим хората как да си мерят пулса и да следят за аритмия. Има различни начини - опипване на пулсациите на китката, автоматичните апарати за кръвно налягане, за които вече говорихме. Много удобни в това отношение в момента са и смарт-часовниците.
Благодарение на напредъка на технологиите, вече може да носим на китката си устройство, което сравнително точно да измерва пулса и да засича наличието на аритмия. Някои смарт-часовници, дори могат да правят електрокардиограма с едно отвеждане.
Д-р Красимир Джинсов
Една стандартна електрокардиограма може да покаже има ли предсърдно мъждене в момента или не. Препоръчително е да се направи холтер ЕКГ за 24 или 48 часа, за да се определи колко често в денонощието пациентът излиза от ритъм, колко продължава всеки пристъп и т.н. Ако пристъпите са по-редки и не могат да се засекат със стандартните методи, се използват устройства, които се инжектират под кожата на пациента и следят ритъма на сърцето по-продължително време – до 5 години.
Те са изключително удобни, тъй като могат да изпращат информацията по интернет и така следим състоянието на пациента, без да има нужда да идва до клиниката. Има много начини да се диагностицира предсърдното мъждене, най-важното е да се хване навреме. Голяма част от възрастните хора страдат от хипертония и си мерят редовно кръвното налягане. Съветвам ги, ако забележат едно „сърчице” на апарата или друг знак за аритмия, да не го подминават и да потърсят лекарска помощ.
- Каква е разликата между предсърдно мъждене и предсърдно трептене?
- Това са два различни вида аритмия, които често вървят ръка за ръка. Предсърдното мъждене е хаотична аритмия, активирането на предсърдията е хаотично, активирането на камерите също, в нея няма установен ред. Докато предсърдното трептене е един по-различен вид аритмия. Тя пак е предсърдна аритмия, но е организирана. При нея има кръг, в който се движат импулсите, все едно предсърдията са дали накъсо Този кръг може лесно да бъде прекъснат чрез аблация.
Това е метод на лечение, който става все по-достъпен за хората. Доскоро се правеше само в София, но вече го предлагаме и на нашите пациенти в Пловдив, в УМБАЛ „Свети Георги“. Надявам се скоро да се открият и други такива центрове в страната. Успеваемостта на аблацията при пациент с предсърдно трептене е около 98-99% и рискът някога в живота си пак да получат такава аритмия, е по-малко от 5%.
- А при предсърдното мъждене какъв процент успеваемост постигате пак чрез аблация?
- Както споменах в началото, все още не сме много наясно с всичките механизми на предсърдното мъждене, затова успеваемостта на аблацията е около 70-80%. Въпреки това, в момента тя е най-добрата алтернатива за много от пациентите.
Аблацията е доста по-ефективна терапия при предсърдното мъждене от лекарствата. Медикаментозната терапия има ефективност около 20-30%, а ефективността на аблацията е 70-80%. Всичко е строго индивидуално. Добрият контрол и проследяване на придружаващите заболявания са изключително важна част от лечението на предсърдното мъждене и помага за намаляване на честотата и продължителността на пристъпите.
- Кога може да се откъсне тромб: при силна криза, при множество кризи или пак всичко е индивидуално?
- Откъсването на тромб е най-честата причина за инсулт при пациенти с предсърдно мъждене. Именно затова, те трябва да приемат и лекарства за разреждане на кръвта – антикоагуланти. Тромбчетата най-често се откъсват, когато пациентът влезе в ритъм. Именно затова, ние преди да вкараме пациент в ритъм, проверяваме дали има тромби в сърцето. Тази проверка може да стане чрез ехография или със скенер, в зависимост от метода, който изберем. Трябва да сме сигурни, че пациентът няма тромби в сърцето, преди да го вкараме в ритъм.
Причината за образуването им се крие в хаотичното електрическо активиране на предсърдията, което води до липсата на ефективни съкращения. Това от своя страна, води до забавяне на кръвта и съответно до нейното съсирване. Когато пациентът възстанови синусов ритъм, същото място, където са се образували тромбите, започва да се съкращава и може да изтласка тромба, а това да доведе до емболично усложнение – най-често мозъчен инсулт.
- Д-р Джинсов, може ли човек с предсърдно мъждене да води пълноценен живот? Налагат ли се някакви ограничения в ежедневието?
- Препоръките са да води здравословен начин на живот. Да се опита да нормализира теглото си, да спре тютюнопушенето, да намали консумацията на алкохол и кофеинови напитки. Ние, кардиолозите, препоръчваме средиземноморската диета, която включва консумация на повече плодове, зеленчуци, риба, нетлъсти меса. Може да се яде и телешко или свинско, но то да е чисто, да не е мазно, да не е солено и да не е всеки ден, най-много 1-2 пъти седмично.
Трябва да се избягват колбасите и газираните напитки. Разбира се, важна е и умерената физическа активност. Залежаването и обездвижването са лоши, но и прекомерната физическа активност не е добра. Тя трябва да е с нормален интензитет, да речем 30-40 минути дневно през повечето дни от седмицата е достатъчно.
- Какво се случва, ако въпреки всичко, пациентът остане извън ритъм?
- В този случай се възприема стратегия за контрол на камерната честота. С други думи, целим постигане на нормален пулс в рамките на 70-100 удара за минута. Това може да се осъществи с различни медикаменти. Ако и те не помагат, може да се намесим по-радикално, като имплантираме кардиостимулатор на пациента – пейсмейкър или система за ресинхронизираща терапия и след това извършим аблация на нормалната проводна система на сърцето. Това ще направи пациента зависим от устройството и кардиостимулаторът ще задава ритъма на сърцето. Това е много ефективна терапия.
Яна БОЯДЖИЕВА
