Случаите на злокачествени новообразувания на ларинкса са се повишили през последното десетилетие с 30%, алармират здравни специалисти.
Заболяването заема първо място сред злокачествените неоплазми на главата и шията. Какво трябва да знаем за това туморно заболяване, коя е „червената лампичка“, която да ни сигнализира, че нещо не е наред с гърлото и как се лекува ракът на ларинкса, на тези въпроси отговаря отоларингологът д-р Ваня Йовчева.
Д-р Ваня Йовчева е специалист по УНГ-болести с 15 години опит по специалността. Работи в Отделението по уши, нос и гърло във Военномедицинска академия-София. Завършила е „Медицина“ в Медицински университет - Варна, след което специализира и работи във Военномедицинска академия-София.
Извършва консултации, диагностика, консервативно и оперативно лечение на деца и възрастни пациенти с УНГ-заболявания от различно естество.
Основните й клинични интереси са в областта на хирургията на шията, ендоскопска ендоназална синус-хирургия, безкръвната и атравматична хирургия на сливици и нос, оперативно лечение при сънната апнея. Има над 10 години опит и в провеждането на клинични изпитвания на медикаменти.
- Д-р Йовчева, ракът на ларинкса е една от най-честите патологии във вашата област. Какво трябва да знаят хората за този вид тумори?
- Ларинксът е разположен в горната част на трахеята и непосредствено пред хранопровода. Той има жизненоважно значение, тъй като участва в процесите на дишане, преглъщане и гласообразуване.
Ларинксът се разделя на три области – супраглотисен етаж (над истинските гласни връзки), глотис (истинските гласни връзки) и субглотисен етаж (под истинските гласни връзки).
Ракът на ларинкса представлява туморно заболяване, което се характеризира със злокачествено протичане. Засяга всички възрасти, но обичайно се проявява след 50 години. Среща се и при двата пола, по-често при мъжете.
Тютюнопушенето заема водещо място сред рисковите фактори за появата на заболяването. Тютюневият дим съдържа канцерогенни вещества, които увреждат ларингеалната лигавица.
Други рискови фактори са злоупотребата с алкохол, мръсният, прашен въздух, вредната работна среда – изпарения на никел, азбест, солна киселина, хронични възпалителни заболявания на ларинкса и др.
- Проблем при туморните заболявания по принцип, е липсата на ранна симптоматика. Коя е „червената лампичка“, която трябва да ни сигнализират, че нещо не е наред с гърлото?
- Когато говорим за рак на ларинкса, зависи в коя зона е той. Най-рано се появяват симптоми, ако туморът засяга гласните връзки, защото там всяко образувание, дори да е с големината на оризово зърно, променя гласа и той става дрезгав, хриптящ.
С нарастване на формацията, може да се появи и задух, пареза на една или и на двете гласни връзки, кръвохрак. При рак, локализиран в супраглотисното пространство, човек често има чувството за чуждо тяло или заседнала храчка в гърлото, също може да има задух, кръвохрак.
Ракът на субглотисното пространство има най-коварно протичане поради продължителното безсимптомно боледуване, трудното му откриване при рутинен УНГ преглед и фактът, че задухът и дисфонията се проявяват в късните етапи, когато туморът е нараснал значително.
- Дрезгав глас и кашлица могат да бъдат причинени и от най-обикновена настинка…
- Да, наистина е така. Това може би е и причината пациентите с дрезгав глас да не идват веднага в кабинета, а да търсят помощта ни след месеци, защото си мислят, че са настинали и ще им мине.
Пушачите също много често неглижират одрезгавяването на гласа си, тъй като го смятат за банален ефект от тютюнопушенето, а то в повечето случаи е признак на хроничен ларингит, който е преканцероза (заболяване, което може да прерасне в злокачествен процес).
Затова, ако гласът на пациента е спаднал повече от три-четири дни, би било добре той да потърси специалист. Дори да не става въпрос за злокачествен тумор, може да има друго сериозно заболяване на гласните връзки.
По принцип, гласните връзки са много чувствителна и рискова зона, защото са склонни към оток при възпалителен и всякакъв друг процес, а този оток може да доведе и до настъпване на остра дихателна недостатъчност и риск от смърт поради задушаване.
Т.е. не трябва да се неглижира зоната на ларинкса, защото отокът на гласните връзки е едно от спешните състояния в нашата специалност и той може да се получи много лесно, бързо и да доведе до доста неприятни последици, особено ако няма наблизо квалифициран специалист, който да окаже спешна медицинска помощ.
- Как се поставя диагнозата „рак на ларинкса“?
- Наличието на потенциални рискови фактори в анамнезата на пациента, фамилната обремененост и физикалният преглед предоставят достатъчна информация на лекаря, за да счете ракът на гърлото като възможна диагноза.
Основният диагностичен метод обаче, е компютърната ларингоскопия – с оптика се влиза през устната кухина, визуализират се отделите на ларинкса и с камера се записва образа, за да може бавно да се прегледа след това и да се види в детайли има ли засягане.
В диагностичния арсенал влиза също и образната диагностика – компютърен томограф, ядреномагнитен резонанс. Окончателната диагноза се поставя след биопсия на тумора (взема се малка част от неоплазмата, за да се изследва хистологично). Биопсията при съмнение за неоплазми на ларинкса най-често се извършва ендоскопски, под микроскоп и с обща анестезия.
- Какво е лечението на рака на ларинкса?
- При рак на ларинкса се извършват различни видове оперативни интервенции, лъче- и химиотерапия, в зависимост от вида, стадия, големината и разположението на туморното образувание. При по-малки тумори в I и II стадий се извършват различни частични резекции, наречени гласосъхраняващи. При тях се отстранява туморът, но без напълно да се премахнат гласните връзки, което позволява след това пациентът да има остатъчен глас, макар най-често той да е по-дрезгав и приглушен.
При по-големи тумори в III и IV стадий се извършва тотална ларингектомия (отстраняване на ларинкса, заедно с тумора). В следоперативния период болният възстановява храненето, но дишането е през трайна трахеостома – отвор на шията, с поставена в него силиконова тръбичка - канюла.
За да има възможност за говор, пациентът използва ларингофон – устройство, което долепя до канюлата и произвежда говор. Химиотерапията и лъчетерапията също са част от лечебния процес на злокачествените образувания на ларинкса.
- Каква е перспективата за тези пациенти, д-р Йовчева?
- Перспективата - пак казвам, зависи от вида на тумора и стадия на заболяването. Когато той е малък, по-високо диференциран, с добър хистологичен резултат и е премахнат навреме, прогнозата би могла да е пълно възстановяване. Но когато туморът е ниско диференциран, много авансирал, прораснал в съседни структури, метастазирал - като цяло, прогнозата не е добра.
Румяна СТЕФАНОВА
