Над един милион души годишно умират в Европейския съюз от различни тумори. Ракът на дебелото черво е коварна болест, а в България преживяемостта на болните е с 11 на сто по-ниска от средноевропейската. Заболяването често няма ранни симптоми и следствие на това у нас то се диагностицира късно. За този карцином говорим с д-р Вероника Борисова.
Визитка♦ Д-р Вероника Борисова е лекар-специализант в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Завършва медицина в Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ през 2018 г. В момента е асистент към Катедрата по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология към Медицински Университет София. Притежава Немска езикова диплома DSD II. Курс по медицински немски към Гьоте-Институт. Подизследовател е в клинични проучвания - област Онкология: Фаза II – III. Има участие в международни обучения и семинари в Португалия, Германия, Сърбия. Член е на ESMO и ASCO. Има поредица участия в национални конгреси и семинари по специалността, включително като лектор. Автор и съавтор е на медицински публикации в национални научни списания. Професионалните й интереси са в областта на диагностиката и лечението на карциоми на урогениталната система, кожни злокачествени новообразувания, карциноми на гастроинтестиналния тракт - хранопровод, стомах, дебело черво. |
- Д-р Борисова, каква е честотата на рака на дебелото черво у нас?
- Ракът на дебелото черво е едно от най-разпространените онкологични заболявания, както в България, така и по света, и представлява глобален здравен проблем. Според статистиката той е третият най-често диагностициран рак и втората водеща причина за рак-свързана смъртност. В България заболеваемостта е сходна със средната за Европейски съюз, но смъртността е по-висока.
- При жените или при мъжете се развива по-често?
-Заболяването се нарежда на второ място по честота при жените (след рака на гърдата) и на трето при мъжете (след рака на белия дроб и на простатата), обхващайки около 10% от всички видове тумори. Среща се сравнително равномерно при двата пола, но според някои данни честотата е малко по-висока при мъжете. Рискът от развитие на колоректален рак през целия живот е около 1 на 24 за мъжете и 1 на 26 за жените. Въпреки това за всеки човек той може да бъде по-висок или по-нисък от този, в зависимост от индивидуалното предразположение и наличието на рискови фактори.
- Защо е така, какви са причините?
- Причините за различията в честотата на рака на дебелото черво между мъжете и жените все още не са напълно изяснени. Изследвания показват, че тази разлика може да е вследствие на вариации в нивата на стероидните полови хормони и микробиома на червата. Хормоналният статус оказва влияние, тъй като естрогенът при жените има протективен ефект. Освен това начинът на живот, включително хранителните навици, физическата активност и тютюнопушенето, играят важна роля. Мъжете често имат по-лоши хранителни навици и по-високи нива на алкохолна консумация, но все по-често виждаме изключения от това правило. Комбинацията от тези фактори може да доведе до повишен риск сред мъжете.
- Има ли хора, които са по-податливи на това заболяване?
- Най-податливи към развитие на рак на дебелото черво са хора над 45-годишна възраст със заседнал начин на живот, затлъстяване, често консумиращи алкохол, червени меса и на диета с ниско съдържание на фибри. Рискът се увеличава допълнително при наличие на генетично предразположение или възпалителни чревни заболявания.
- Има ли то характерни симптоми и кои са те?
- При голяма част от пациентите в ранен стадий може да няма типични оплаквания, тъй като заболяването често протича безсимптомно. Понякога може да има нехарактерни симптоми като умора, отпадналост, които често са свързани с желязодефицитна анемия и са комбинирани с липса на апетит или затруднения в храненето. Алармиращ симптом може да бъде промяната в дефекацията, като хронична диария или запек, непълно изхождане или наличие на кръв в изпражненията.
Може да се наблюдава видима алена кръв или черни, катранени изпражнения (мелена). Загубата на тегло без обяснима причина, постоянната коремна болка и наличието на чревен дискомфорт също са често срещани оплаквания. Важно е да подчертаем, че много от тези симптоми могат да се дължат и на други заболявания, ето защо е критично да се консултирате с лекар при всякакви необичайни промени.
- В практиката си попадали ли сте на неспецифична симптоматика?
- Да, в практиката си често срещам пациенти, при които заболяването дебютира с неспецифични симптоми като обща умора, слабост и неясен дискомфорт в корема. Тези оплаквания дълго могат да бъдат игнорирани, което забавя навременната диагностика. Ето защо е от голямо значение пациентите да бъдат информирани и да не пренебрегват сигналите на тялото си.
Важно е рано да се обърнат към лекар за по-подробни изследвания и диагностично уточняване, особено ако симптомите персистират дълго време или се влошават. За съжаление приблизително 20% от случаите се откриват поради запушване или перфорация на дебелото черво, което налага спешна хирургична интервенция. Тези данни показват, че голяма част от пациентите търсят лекарска помощ на много късен етап от развитието на болестта.
- Кои са факторите, които провокират развитието на този вид рак?
- Има два вида фактори, които увеличават риска от развитие на рак на дебелото черво – ендогенни/независещи от пациента - като фамилно предразположение, възраст, пол и раса, и екзогенни, които са свързани с начина на живот – тютюнопушене, липсата на достатъчна физическа активност, прекомерната консумация на алкохол и червено месо. Колкото повече рискови фактори има един пациент, толкова по-голям е и индивидуалният риск от развитие на рак на дебелото черво.
Д-р Вероника Борисова
- Как влияе наследствеността?
-Тя е ключов фактор в развитието на рака на дебелото черво. Пациенти с родственици от първа линия (родител, брат/сестра) с колоректален рак или наличие на дебелочревни полипи са изложени на повишен риск. Рискът е още по-висок, ако този роднина е бил диагностициран, когато е бил на възраст под 50 години или ако е засегнат повече от един роднина. Около 5-7% от пациентите са носители на генни мутации, вследствие на които могат да възникнат наследствени ракови синдроми. Най-често срещани са синдром на Линч, фамилна аденоматозна полипоза (FAP), синдром на Peutz-Jeghers и др. Поради по-високия риск при тези индивиди често се препоръчва започване на редовни скринингови изследвания по-рано от останалото население, както и провеждане на генетична консултация.
- Какво е значението на храната, която приемаме?
- Храната играе съществена роля в развитието на рак на дебелото черво, а определени хранителни навици и диетични съставки могат да влияят на риска от заболяване. Консумацията на големи количества червено и преработено месо, колбаси и консервирани храни с високо съдържание на наситени и трансмазнини увеличава риска. Това е и пряко свързано с развитието на затлъстяване и захарен диабет тип II, които също повишават шанса за развитие на заболяването. Балансираното хранене, което включва разнообразие от плодове, зеленчуци и зърнени храни, както и консумацията на продукти, богати на антиоксиданти и фитохимикали, играе протективна роля.
- Има ли възрастова граница за болестта?
- Рискът нараства значително след 45-годишна възраст, което е причина препоръките за скрининг да важат за всички хора над 45. Въпреки че ракът на дебелото черво може да се появи и при по-млади хора, той е далеч по-чест при по-възрастните индивиди.
- Къде точно се развиват туморите в дебелото черво?
- Туморите на дебелото черво могат да се развият в различни негови отдели, включващи цекум, възходящо, напречно, низходящо и сигмоидно дебело черво, както и ректум. Най-често срещаното място за развитие на тумори е сигмата, следвана от възходящото дебело черво. Всяка от тези области може да изисква специфичен подход при лечение и менежиране на заболяването.
- Има ли шанс да се предпазим и как можем да го направим?
- Придържането към здравословна диета, редовната физическа активност и поддържането на здравословно тегло играят важна роля в превенцията. Ограничаването на консумацията на алкохол и избягването на тютюнопушенето също са важни мерки. Скринингът е много важен за ранното откриване на рака на дебелото черво. За съжаление, в България нямаме национални скринингови компании, които да се ръководят от Министерството на здравеопазване и това е голям минус. Скринингът за рак на дебелото черво е ключов за ранното откриване на заболяването и предотвратяване на неговото развитие. Включва:
• Колоноскопия - трябва да се извършва на всеки 10 години след 45-годишна възраст.
• Фекален тест за окултно кървене - ежегодно.
- Какви са стъпките на пациента, след като чуе диагнозата?
- След поставяне на диагнозата рак на дебелото черво е важно пациентът незабавно да се насочи към онкологично звено с опит в лечението му. Всеки индивидуален случай бива обсъждан от онкологична комисия, включваща специалисти от различни направления, които работят заедно, за да осигурят оптимален план за лечение на всеки пациент. Ключово за определяне на стадия на заболяването е провеждането на образни изследвания и допълнителни тестове.
Лечението може да включва хирургия, лекарствена терапия (химио-, таргетна- и имунотерапия) или лъчетерапия, както и комбинация от изброените. Не по-малко важно е и управлението на симптомите и подобряването на качеството на живот. Това може да включва менажиране на болката, храненето, както и психосоциални грижи за справяне с емоционалните аспекти на живота с рак.
- Каква е вашата препоръка като специалист към всички нас като пациенти?
- Като лекар препоръчвам на всички пациенти да бъдат активни участници в собственото си здраве. Редовните профилактични прегледи са от изключителна важност. Следвайте здравословен начин на живот, включващ балансирано хранене, редовна физическа активност и избягване на вредности от околната среда.
Информираността относно заболяването и рисковите фактори е задължителна; не се колебайте да задавате въпроси и да търсите информация. Подкрепата от семейството и приятелите е важна част от лечебния процес и може да ви помогне да се чувствате по-сигурни и защитени. Запомнете, че ранната диагностика и активното лечение значително повишават шансовете за успешен изход.
Марияна МАРИНОВА
