Д-р Захари Зарков е специалист психиатър, началник на отдел “Психично здраве” в Националния център по обществено здраве и анализи. През 2015 г. защитава докторска степен в областта на психиатричната епидемиология. Работил е като психиатър в МБАЛ - Монтана и в Университетската клиника на УМБАЛ-“Александровска”. Има интереси и опит в терапията на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, водене на профилактика при депресии и шизофрения. Публикувал е статии и доклади в български и международни професионални списания. 

Човек може да изгуби внезапно паметта си от стрес и депресия

- Д-р Зарков, може ли, макар и приблизително, да се каже какъв процент от хората страдат от някаква форма на психично разстройство? 

- Обект на последното проучване от 2017 г. на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) беше разпространението на честите психични разстройства в България. Те включват няколко групи заболявания: разстройства на настроението, тревожни разстройства, злоупотреба и зависимости от алкохол и наркотици. Според данните от това проучване (ЕПИБУЛ 2) 14,5% от пълнолетните българи са засегнати от чести психични разстройства. Тоест, 14,5% от хората в някакъв етап от живота си са страдали от някое от споменатите психични разстройства. 

Първото подобно изследване (направено със същия въпросник) беше през 2003-2007 г. Тогавашните данни сочеха, че честотата на тази група разстройства засяга 19,5% от българите. Сравнявайки данните, установяваме, че има намаляване на тревожността и депресията в България.

- А каква част от хората с депресия например не стигат до психиатър? И защо? 

- Около 32 % от хората с депресия търсят медицинска помощ, като 27% от тях се обръщат за помощ към общопрактикуващите лекари и само 11% - към психиатър. Причините са, че тези страдания се неглижират, рисковете от тях се подценяват. Стигмата също е бариера да бъде потърсена професионална помощ. А когато има липса на енергия, понижено настроение, безсъние, безапетитие и отслабване, когато това състояние продължава повече от 14 дни, то трябва да бъде оценено от психиатър.

Д-р Захари Зарков

Какъв е редът за смяна на Клиника по психиатрия?

- Моля ви накратко да коментирате тревожните разстройства. Те как се проявяват, какво ги провокира? 

- Тревожността се проявява и с физически, и с психологически симптоми. Сред физическите белези са треперене, тръпнене, чувство на неустойчивост. Могат да се появят болки в гърба, главоболие, напрежение в мускулите, трудно преглъщане. Човек да има чувството, че се задушава, лесно се уморява. Възможни са прояви на вегетативна хиперактивност (зачервяване или бледост, ускорен пулс, потене, студени ръце, диария, сухота в устата, често уриниране, нестабилно кръвно налягане). Тревожни симптоми са също свръхвъзбудимост, безсъние, усещане за “буца” в гърлото, чувство на ужас и страх или усещане за умиране, за получаване на инфаркт. 

Паническите атаки представляват пристъпи, които продължават няколко минути (до 20), през които има силно сърцебиене, чувство на задушаване и болка в гърдите, виене на свят, страх от смърт и от загуба на контрол или пък от полудяване. След паническа атака у човека остава страх тя да не се повтори. Пристъпите на тревожност (независимо дали става въпрос за паника или фобия) се провокират от фактори от външния свят. Тези симптоми се появяват, когато човек е подложен на стрес и при генетична предразположеност. Модерното лечение на тревожните разстройства е с антидепресанти и психотерапия. В повечето случаи пристъпите не се неглижират, защото при това драматично преживяване уплашеният човек търси помощ в спешния център или при личния лекар. 

- Каква е ролята на общопрактикуващите лекари за разпознаване на тези най-чести психични разстройства? Питам ви по повод вашия проект за обучаване на лични лекари във връзка с тези състояния?

- Работата на личния лекар е много важна, защото хората най-често търсят помощ точно при него, когато изпитат симптоми от спектъра на честите психични разстройства. Затова ние, колегите, от отдел “Психично здраве” на НЦОЗА, насочваме усилията си към работа и обучение на професионалистите от “първия фронт”, за да са подготвени за ранно разпознаване на тревожност и депресия. През последните четири месеца с подкрепата на СЗО и финансиране от Германия проведохме обучения, в които се включиха повече от сто общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници от цялата страна. Направихме и семинар за медийни професионалисти, свързан с темите психиатрична стигма и медийно отразяване на самоубийствата. 

Още данни:

• Болните, страдащи от сериозни психически разстройства, два пъти по-често посещават лекарите заради получени физически травми, отколкото здравите хора. При тях смъртността от такива травми е 4,5 пъти е по-висока.

• 60% от жените, страдащи от тежки форми на пременструален синдром, имат психически заболявания.

• От 9 до 20% от населението на нашата планета страда от депресия, 5 до 10% - от тревожни разстройства, 7-8% - от зависимост от алкохола.

• Вероятността от развитие на шизофрения сред еднояйчните близнаци е 22%, а сред разнояйчните - 5%. От това следва, че генетичната компонента в развитие на шизофренията е доста скромна. 

• Един процент от населението на земното кълбо страда от шизофрения, като ежегодно в света се регистрират 2 милиона нови случая на това заболяване.

• Почти при 90% от хората с болест на Алцхаймер се наблюдават депресивни синдроми, а при 25% - тежка депресия.

• 90% от хората, извършващи самоубийство, страдат от депресия или други психически заболявания, или се намират в наркотична или алкохолна зависимост.

• При жените се среща 2 пъти по-често депресия, отколкото при мъжете.

• Рискът от депресия при живеещите в града е с 39% по-висок, отколкото при хората на село. 

• До 20% от всички деца имат психически разстройства. Голяма част от такива разстройства у възрастните възникват още в детска възраст.

• Най-разпространените психични болести са депресията, биполярното разстройство и шизофренията.

Синдромът на Алиса в страната на чудесата

Между другото... 

Според данни на Националния алианс по психически заболявания в САЩ всеки пети подрастващ на възраст от 13 до 18 години има нестабилна психика. Като в същото време почти половината хронични психически заболявания в света възникват до 14-годишна възраст. И е много вероятно с времето смартфоните до известна степен да влошат ситуацията. 

Яна БОЯДЖИЕВА

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!