Клиниката по неврология на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда получи диамантено европейско отличие в лечението на инсулт. Специалистите от лечебното заведение покриха всички критерии на инициативата “Angels” в организацията и лечението на исхемичен мозъчен инсулт в острата му фаза. Ръководеният екип от началника на клиниката проф. д-р Иван Стайков успява да приложи златния стандарт - тромболитично лечение за “стопяване” на тромбите, причинили инсулта, при над 25% от пациентите. Изключителен успех в организацията на лечението е постижението от средно 39 минути време от приемането на пациента в болницата до започване на лечението за възстановяване на проходимостта на засегнатите мозъчни съдове. Диамантената награда означава още една крачка напред в по-доброто лечение на пациентите с исхемичен мозъчен инсулт в страната и втори шанс за живот, без тежки последствия след едно от най-сериозните животозастрашаващи медицински състояния.
Проф. д-р Иван Стайков е един от водещите невролози в България. Завършил е Медицинския университет-София през 1988 г. В периода 1991 - 2006 г. работи в Клиниката по неврология - нервно-интензивно отделение при УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ”. От 2006 г. е началник на Клиниката по неврология на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда в столицата.
- Какво представлява инициативата “Аngels”, проф. Стайков?
- Инициативата “Аngels” или “Ангелите” е международна европейска инициатива за подпомагане и отличаване на екипи, специалисти, съответно болници по отношение на организацията и лечението на остър исхемичен инсулт - независимо дали е с тромболитично лечение или с механична тромбекстракция. Всъщност тази инициатива е създадена от Европейската организация по мозъчен инсулт и обхваща цяла Европа, като целта е критериите, с които се лекуват пациентите, да бъдат еднакви както в Германия, така и в България. Т.е. да имаме уеднаквяване в лечението на тези пациенти. И съответно, за да може да има стимул, тази инициатива дава три награди - златна, платинена и диамантена. И за всяка награда трябва да се отговори на съответни критерии, за да може тя да бъде достигната.
- Какви критерии трябваше да покрие вашата клиника, за да получи диамантената награда?
- Миналата година бяхме номинирани с платинена награда, а диамантената награда получихме тази година. Тя ни беше връчена на Европейския конгрес по мозъчен инсулт в Милано. Един от най-важните критерии, за да се достигне това отличие, е да бъде създадена такава организация, че от момента на идването на пациента в болницата до момента на началото на тромболитичното лечение поне 75% от пациентите, потърсили помощ, да бъдат с време под 1 час. Тъй като вече се знае, че мозъчният инсулт е толкова спешно състояние, колкото и сърдечният инфаркт, целта е максимално бързо да започнем лечението, защото мотото е: “Тime is brain” - “Времето е мозък”. Вторият критерий е същото това време - от идването на пациента в болницата до началото на тромболитичното лечение, да бъде сведено поне при 50% от пациентите под 45 минути, което е изключително бързо. За това време трябва да се ориентираме, да вземем анамнеза, да направим компютърна томография на глава, да направим необходимите лабораторни изследвания, да му поставим съответно абокат и катетър... И това действително са много звена, които са в тази верига и които трябва да действат изключително бързо.
Третият критерий, който е един от най-трудните всъщност, е от всички пациенти, които пристигат с инсулт в тази болница, поне 25% от тях да бъдат лекувани с тромболитично лечение. Ние направихме тромболитично лечение на 26% от пациентите ни с инсулт, като времето от идване на пациента в болницата до започване на тромболитичното лечение сведохме до 39 минути, което е действително много сериозно постижение. И затова бяхме номинирани с диамантената награда.
- Как се провежда тромболитичното лечение?
- В около 80% от случаите на инсулт той е исхемичен - причината е запушване на мозъчна артерия от кръвен съсирек - тромб. Целта на тромболитичното лечение е “стопяване” на този съсирек. Т.е. разграждането на съсирека и възстановяване на кръвния поток. Но, за да прибегнем до тромболитично лечение, има множество критерии, на които пациентът трябва да отговори. Когато този пациент отговори на всички критерии и се впишем във времето - 4 часа и половина от началото на инсулта, можем да проведем това лечение. Представлява интравенозна инфузия с тромболитичен агент, която се прави в рамките на 1 час. През това време има, разбира се, диагностични скали и терапевтично мониториране на пациента, които трябва да проведем. Но самата манипулация е доста щадяща, венозна инфузия.
Проф. д-р Иван Стайков
- Само в “Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница” ли се прилага това лечение?
- Не. В България се прави тромболитично лечение вече на доста места. Но общата честота на тромболитичното лечение за ваша информация е около 1% - 1,5%. Докато ние успяхме да постигнем 26%.
- Защо е толкова нисък този процент?
- Причините са много. Непознаване на самия медикамент, страх, че може да се получи най-сериозното усложнение - мозъчен кръвоизлив, но най-вече организацията. Създаването на такава организация, че когато пациентът влезе в болницата, да светне червената лампа за спешен случай, а не някой да смята, че може да остави пациента, докато той си допуши цигарата или че има друга по-важна работа.
- Колко вида инсулти има, проф. Стайков?
- Мозъчните инсулти са исхемичен и хеморагичен. Хеморагичните се разделят на паренхимни и субарахнодни кръвоизливи. Сред общия брой на инсулти честотата на исхемичния мозъчен инсулт е около 75-80%. Т.е. това са най-честите инсулти. Исхемични мозъчен инсулт е остро нарушение на мозъчното кръвообращение, с невъзможност в дадена зона от мозъка за снабдяване с кръв, глюкоза и кислород. Най-често причината за това е кръвен съсирек - тромб или ембол. Мозъкът е доста нетолерантен към такъв тип хипоксия и липса на кръв, затова с много проучвания е установено, че, ако се направи тромболиза до четвъртия час и половина от началото на инсулта, има смисъл и пациентът действително може да излезе без неврологичен дефицит. Но ако се превиши това време, тромболитично лечение губи своя смисъл.
- Има ли изключващи критерии за прилагане на тромболитичното лечение?
- Да, има множество изкючващи критерии. Един от основните е кръвоизливът. Ако е мозъчен кръвоизлив, няма как да се направи тромболиза, защото няма смисъл. Другият изключващ критерий е голяма исхемична зона. Т.е. ако пациентът е в крайно тежко състояние, например в кома, тогава няма съществен смисъл от провеждането на тромболиза. Или пък голяма исхемия, ако тя вече се е развила. Целта всъщност на тромболитичното лечение е да спасим функционалната тъкан, която е около ядрото на зараждащия се инсулт. Но след 4,5 часа от началото на инсулта за съжаление настъпва некроза, затова е толкова важно времето и бързината на реакцията ни.
- Какви са рисковите фактори за исхемичен инсулт?
- Основните рискови фактори за исхемичен мозъчен инсулт не са по-различни от тези за сърдечния инфаркт. На първо място това са артериалната хипертония, захарният диабет, тютюнопушенето, дислипидемията - високото ниво на холестерола в кръвта, предсърдното мъждене. За съжаление, в България все още има доста хора, които са с нелекувана артериална хипертония и недобър контрол на захарния диабет. Други рискови фактори са обструктивната сънна апнея - т.е. спирането на дишането по време на сън, наднорменото тегло, възрастта, разбира се, голямата и системна употреба на алкохол, стресът, нездравословният начин на живот и др.
- Можем ли да разпознаем инсулта?
- Това е изключително важен въпрос. За да може човек да реагира бързо и да се обади на 112 или той да докара близкия си с кола, трябва да се знае какви са симптомите на инсулта. За съжаление, той става внезапно - загуба на говор или невъзможност за разбиране на речта. Внезапно увисване на устния ъгъл вляво или вдясно - т.е. изкривяване на лицевата половина. Внезапна слабост, падане на ръката или падане на крак, обикновено е ръка и крак от една страна едновременно. Внезапно силен световъртеж, което може също да бъде индикация за инсулт. Това са най-честите първи симптоми на инсулта, при които трябва да се реагира.
Румяна СТЕФАНОВА
