Световноизвестният учен Анча Баранова - доктор на биологическите науки, професор от Школата по системна биология в Университета “Джордж Мейсън” споделя мнението си за развитието на пандемията от коронавируса.
“Докато хората са млади и имат имунитет, ще се справят с коронавируса или с множеството имунизации, смята проф. Баранова. - Към старостта все повече и повече болести ще се появяват и коронавирусът ще е една от тях. Затова средната продължителност на живота ще намалява. Ние имаме нов природен враг, който постепенно ни подяжда, гризе ни”.
Хората, както и всички други представители на живата природа, са подложени на подбор, обяснява проф. Анча Баранова. Това е нужно, за да се поддържа популацията: ако нещо се променя във външната среда, човечеството преимуществено ще се размножава по такъв начин, че бъдещото поколение, децата да придобият по-напредничави характеристики, в сравнение с предишните поколения.
Например, по силата на естествения подбор в процеса на тази селекция хората в градовете станаха максимално стресоустойчиви. Защото постоянно променящите се дразнители – много хора навсякъде, мигащи светлини, профучаващи покрай теб автомобили, през нощта навсякъде свети и т.н. – всичко това допринесе да оцеляват само стресоустойчивите ембриони.
Три теста, които трябва да бъдат преминати от всички, които са имали COVID-19
„Разликата е, че сега по отношение на коронавируса, естественият подбор ще се случва не на ниво ембрион, а по отношение на фертилността, т.е., способността към зачеване. Ако жената всяка година боледува по два пъти от коронавирус и то с последствия от прекараната инфекция, някак си няма да й е до размножаване.
А тази, която не боледува от ковид, защото нейният генотип е устойчив към този вирус, плюс ваксинацията, може да роди повече деца. И така полека-лека, тихичко генотипът ще се измести, ще се придвижи, а популацията ще става все по-устойчива към коронавируса“, смята лекарят.
Защо някои хора се заразяват от коронавирус и боледуват, а други не?
Едно време хората са се спасявали от „враговете” както могат, като реално своя принос са имали и гените.
„Моята баба е родила навремето, в началото на 20 век, 11 деца. До пълнолетие оцелели шест, такъв е бил естественият подбор. Явно гените на останалите са се оказали по-слабо приспособени към това да понесат инфекциите и другите заболявания. И след две-три поколения ние виждаме промяна, напредък в популацията. Това не означава, че ще станем съвсем нечувствителни към коронавируса.
Ако естественият подбор се движи само по един признак, то закрепнали против един „враг”, ние отслабваме за други. Ще се научим да се контролираме с коронавируса, но ще станем по-предразположени например, към херпесния вирус. Така е, в природата трябва да се поддържа балансът“, смята ученият.
Анча Баранова
Учените работят над търсенето на „антиковидни” гени
В края на краищата, вероятно ще се появи полигенна формула на риска, която да помогне за всеки човек да се определи вероятността от тежко протичане на заболяването. Засега това е невъзможно.
„Но има един реален факт: хората с нулева и В кръвна група до известна степен по-рядко се заразяват и по-леко преболедуват ковид, в сравнение с тези, които са с А и АВ кръвна група. Наскоро учени успяха да открият влиянието на три гена върху тежестта на протичане на коронавирусната инфекция.
Това е генът МАРТ, а също и гените PIGN и CCR5. Тяхното по-нататъшно изучаване във връзка с ковид може да помогне в разработката на таргетни препарати. Влиянието на гена МАРТ се разпространява и върху острата фаза на инфекцията, и върху последствията, в т.ч. неврологичните усложнения“, уточнява биологът.
Хъркането при пациенти с COVID-19 може да е фатално
Тя допълва, че леталният изход до голяма степен зависи и от съпътстващите заболявания на пациента. Смъртен изход се случва при хора, преживели силна цитокинова буря и с тежки съпътстващи заболявания. Колкото повече болести има човекът, толкова по-малка е вероятността коронавирусът да протече леко. Ситуацията може да се влоши и от болничните инфекции.
Ако те са антибиотикорезистентни, се изисква време за подбор на ефективни антибиотици. А през това време състоянието на човека може рязко да се влоши и да провокира фатален край. Пушачите също боледуват по-тежко.
„Истината е, че няма как да спрем естествения подбор. Ние можем да понижим неговата ефективност. Именно с помощта на ваксините може да се понижи влиянието на селекцията, да се промени посоката на естествения подбор. И вместо селекция, осъществявана от вируса, ще има селекция, осъществявана от поносимостта към ваксината“, обобщи специалистът.
Яна БОЯДЖИЕВА
