Заговори ли се за ориенталския свят и танци у нас, няма как да не се появи и името на Warda (Уарда – в превод – цвете, бел.а.). Тя е един от най-изявените представители на тази култура по нашите географски ширини. Но кой се крие зад този псевдоним, даден от египетски учители в Кайро? Отговорът е Цветина Данова. И ако досега не сте чували за нея, време е да я опознаете по-отблизо. Днес тя ни разказва за плюсовете и минусите за здравето от ориенталския танц.
- Защо човек трябва да танцува? Не е ли по-добре да отиде във фитнес залата?
- Танците и фитнесът са доста различни неща, макар и двете да са свързани с физическо натоварване. Забелязвам, че по-артистичните души избират танците пред фитнеса. Разликата между двете е, че фитнесът е концентриран главно върху тялото и резултатите, докато в танца присъства емоция, изразяване и послания. Фитнесът печели с това, че чрез него се създават мускули, а танците по-скоро горят калории.
- С какво оренталските танци са по-различни от останалите?
- Ориенталските танци не са свързани с толкова голямо натоварване и кардио тренировки като например зумбата или аеробиката. При тях работят по-различни мускули и това е видимо, тъй като цялостно танцът изглежда по друг начин. В повечето стилове от ориенталския танц липсват скокове. Като цяло е малко вероятно да излезеш от залата зачервен и със силно сърцебиене като след кардио, макар и да има натоварване.
Ориенталските танци се открояват и с това, че се работи главно в насока, свързана с грация и женственост. Това е и причината много малко мъже да практикуват класическия ориенталски танц.
- На какво се учат хората, какви са плюсовете и какви са минусите?
- Чрез танците жените започват да опознават тялото си и отделните му части. Учат се на самоувереност и способност да обичат фигурата си такава, каквато е. Започват да бъдат по-грациозни и женствени, несъмнено. В часовете се учим да разграничаваме тънката граница между красивото и вулгарното, съблазнителното и пошлото. Сред плюсовете също така са и създаването на приятелства и научаването на думи на арабски език. Учениците стават по-музикални, започват да усещат такта и да разпознават ритмите, защото не при всички това е вродено. Ако трябва да отбележа някой минус, може би сред тях е фактът, че чрез ориенталския танц не се учим на дисциплината, която бихме научили при класическия балет например или пък при различните спортове, а и нямам наблюдения посетителите да търсят точно това.
- Какви хора могат да ги практикуват, има ли някакви изисквания за възраст?
- В ориенталския танц няма обособени изисквания за възраст. Най-малката ми ученичка е била на 4 годинки - от арабски произход, и се справи блестящо. Възрастни жени също се справят безпроблемно, тъй като, както казах, няма подскоци и голямо натоварване на органи като сърцето. Дори е полезно, защото, макар и човек да е в напреднала възраст, пак е добре да се движи.
- Кои мускули от тялото се натоварват най-много?
- Зависи от стила. В американския стил, чието название е Belly Dance, най-много се натоварват мускулите на корема, но не само. В египетския ориенталски танц, който аз преподавам, най-много се работи с мускулите на бедрата, седалището и прасците. Като цяло в ориенталския танц участват всички групи мускули. Ръцете активно участват в този танц и, стига да ги правим коректно, заздравяваме мускулите на ръцете и раменете. Същевременно и стойката се подобрява, а заедно с нея и мускулите на гърба.
- Каква е продължителността на идеалната тренировка? Може ли човек да се нарани, ако прекали?
- Продължителността зависи от нивото на ученика. Забелязала съм, че за начинаещите студенти, които са в началото на своето обучение, оптималният вариант е един час. Това обаче за напредналите не е достатъчно и би било добре да тренират между час и половина и два. Тези, които се занимават професионално, би трябвало да нямат проблем с времето. Когато ходя на интензивни курсове в Египет, посещавам тренировки, траещи по 8 часа на ден с малки паузи.
Ако човек прекали, е много рядко срещана опция да се нарани, тъй като в ориенталските танци няма опасни движения. Възможно е на другия ден да има мускулна треска или да му отекат краката, но много рядко се стига до контузии. Много по-възможно е да настъпиш нещо и да се порежеш, тъй като танцуваме боси, ако не - с цвички.
- Какво бихте посъветвали хората, които мислят, че са „дърво“, трябва ли да забравят за танците и да се ориентират към нещо друго?
- Бих ги посъветвала да опитат ориенталски танци и да изразят мнението си след няколко урока. На първия урок е много вероятно да затвърдят грешната си преценка, но с всеки следващ урок движенията им ще омекват, както и те самите. Вярвам, че всеки един, който смята, че е "дърво", срещайки ориенталските танци, преоткрива себе си и променя тази своя нагласа.
Цанка ДОНКОВА
