Пролет, майски ден, вълнение, лимузина, шампанско, красив тоалет, снимки, шумно веселие, съученици, приятели, роднини, пожелания, обещания, свобода. Животът е пред мен! Весело е! Абитуриентският ми бал. Балони, клаксони, купон... Аз съм на прага на живота. Едновременно съм развълнуван и тревожен. Нещо ме смущава. Сега, през май няма да му обърна внимание, но много скоро ще трябва. Завършвам. Както се шегувам със съучениците си, вече съм официално безработен.
Над мен е надвиснал един въпрос: А оттук накъде?
Объркан съм, уплашен... Пред мен е вратата, която ме води към света на възрастните, за който мечтаех. Пред мен е живот, в който родителите ми няма да ми държат сметка с кого излизам, къде отивам, в колко се прибирам. Привилегиите на възрастните вече са за мен! А заедно с тях и отговорностите. Тежат ми. Още не ги познавам в детайли, но се въртят в главата ми като разлютени пчели. Какво да избера да уча, къде да отида да живея, да се преместя ли изобщо, тук, където съм израснал, има ли среда, която да ме стимулира да се развивам, има ли възможности за реализация. Чакай, чакай, къде отидох в мислите си - реализация на какво? Още не съм сигурен какво да уча. Това, към което съм се насочил, правилното ли е? Моето ли е? Дали познах своето от хилядите възможности? Ами ако има нещо по-подходящо за мен? Аз не познавам достатъчно добре себе си, за да знам какво е това нещо, което ще ми е интересно за цял живот.
Изборите, които ми предстоят, са избори, които ще определят живота ми. Усещам ги като тежък товар. Ще сбъркам ли? Ще се справя ли? Как да се ориентирам, че правя добър избор за себе си? Познавам ли себе си? Сега, в този момент, знам ли наистина какво искам?
Може би така звучат мислите на един млад човек, завършващ средното си образование.
Какво се случва с него? Какво се случва в семейството, в което е израснал? Само той ли е объркан? Какво преживяват родителите?
В късното юношество (годините между 18-ата и 21-вата от живота на човека), младежът или девойката излизат от семейството, в което са израснали. Това е един от най-важните периоди в човешкия живот.
Юношата на прага на живота е в период на регрес. Регресира (връща се назад в поведение и мислене), за да
направи преценка на живота си
и на отношенията с родителите си. Регресът се случва, за да може младият човек да редефинира своята преценка към света и да преосмисли своя поглед към него. Той усеща и осъзнава отговорността за изборите, които трябва направи. На момчетата например в този период им е трудно, защото на прага на живота им няма кой да ги предизвика, за да открият в това предизвикателство себе си и да възмъжеят.
През този етап от живота задачата на родителите е да подкрепят детето си да се отдели от тях и да поеме собствения си живот и път. Младият човек носи порива за свобода и я иска. Мит е, че родителите имат желание да задържат детето си в родния дом, мит е, че не го пускат да напусне рожденното семейство. Здравият, широко скроен, осъществен родител, иска детето му да напусне семейството, да излезе от него и да създава живота си. Детето, тоест младият човек, също го иска.
В този етап от живота на семейството се случват две важни промени. Това е последният етап от живота на това семейство. Порасналото дете тръгва по своя път, а майката и бащата отново стават двойка и се връщат към партньорските си взаимоотношения.
Младият човек, новият възрастен, трябва да направи важни избори - професия, която да усвои и в която да се развива, и избор на партньор, с когото да създаде на свой ред семейство.
Готово ли е семейството за раздялата? Как преминава през нея? Говори ли за това? Мълчи ли? Има ли подкрепа? Готов ли е младият човек да се справи с живота? Има ли той изградени умения за самостоятелен и независим живот? Може ли да се грижи за себе си? Може ли да се справи с отговорността на изборите, които прави и да поема последствията от тях?
Когато семейството не е узряло да премине през този период (родителите да останат да функционират като двойка, а младият човек да тръгне по пътя си), то, за да запази досегашната си цялост, може
да разкрие пазена с години семейна тайна
(осиновяване, изневяра, болест или нещо друго). Защо ли? Защото справянето с тайната няма да позволи на семейството да се разпадне и да заживее по друг начин в новите условия, идващи от естествения ход на живота.
Ако младият човек не е развил умения да се грижи за себе си, може да изпробва различни начини (болест, тревожност, липса на късмет, и т.н.), за да остане вкъщи и да могат родителите му да продължат да се грижат за него - да подсигуряват храната, парите, дрехите, ежедневието.
Ако родителите са живели смислено, развивали са се, осъществявали са себе си, докато са отглеждали децата си, то моментът, в който порасналото им дете напусне семейството, за тях се превръща във време на нови възможности. Те още са физически силни, знаят мястото си в обществото, имат опит в професията си, вършат работата си с лекота, наслаждават се на постигнатото в живота и отново имат възможността да се свържат като двойка. Този път по нов начин. Сега вече те могат да правят заедно онези неща, които не са правили, докато са отглеждали детето (децата) - да пътуват заедно, да се наслаждават на филми, театрални постановки и концерти, да четат, да излизат заедно, да се посветят на хоби, интереси или значими каузи. Това е времето да задоволят потребностите, които са отлагали. Това е времето, в което могат да се свържат отново, но този път ще открият, че любовта се заменя със зачитане - на партньора и на това, което ги свързва.
Борянка БОРИСОВА, психолог
