Българите с предиабет са около 260 хил. – 3,7% от хората у нас.„Нужни са по-категорични мерки за скрининг и профилактика на хората с висок риск за развитие на захарен диабет, тъй като колкото по-рано се постави диагноза, толкова повече се избягват усложнения и се спестяват средства на здравната система“, каза Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM - Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, която беше организатор на събитие, посветено на диабета. Липсва и утвърдена от НЗОК диагноза за предиабет.
По данни на международната диабетна федерация в България има над 519 хил. души с диабет, а повече от 140 хил. са засегнати от заболяването, но не знаят и не се лекуват. Добрият контрол на диабета се изразява в поддържането на нормални стойности на гликирания хемоглобин (<7%) и кръвната захар на гладно (4-6.1 mmol/l), а след хранене (<7.8 mmol/l), както и в избягване на драстично понижаване на кръвната захар, контрола на кръвното налягане и липидите, също така на теглото и индекса на телесна маса. Всяко понижаване на стойностите на гликирания хемоглобин с 1% намалява риска от усложнения, като инсулт (12%), инфаркт (14%), сърдечна недостатъчност (16%) и ампутации (43%).
Деян Денев се спря и върху необходимостта от ефективен скрининг чрез профилактичните прегледи, като се позова на данни от доклада на НЗОК за 2022 г. През миналата година отчетените профилактични прегледи при хора над 18-годишна възраст са 2 344 883 броя, а през 2021 г. те са били 2 094 247. Това означава, че средният брой на отчетените прегледи е бил 0,40 прегледа на един здравноосигурен при 0,35 за предходната 2021 г. (при предвиден един преглед годишно). През 2022 г. само 41% от здравноосигурените над 18 години са се обърнали към общопрактикуващ лекар за извършване на профилактичен преглед. 180 726 души от тях са включени в група с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2, като от тях 3 612 имат много висока вероятност за развитие на заболяването. Денев отчете като негативна практика това, че хората с рискови фактори не се диспансеризират и не се проследяват активно. Липсват и ясни указания в първичната помощ за поведение при установена нарушена гликемия на гладно. Действащата нормативна уредба препоръчва консултация със специалист само при много висок риск.
Ендокринологът от УМБАЛ „Александровска“ д-р Явор Асьов отбеляза, че в глобален мащаб един на 11 души от възрастното население е със захарен диабет, като 90% от тях са с тип 2. Заболяването често протича безсимптомно и се установява случайно.
Сред основните рискови фактори са възраст над 45 години, фамилна обремененост, сърдечносъдово заболяване, наднормено тегло или затлъстяване, заседнал начин на живот. Превенцията е възможна с промяна на начина на живот, като загуба на тегло с 5-10% и физическа активност от 150 минути седмично, с интензитет на бързо ходене поне 5 дни в седмицата.
Диетата е добре да включва хранене поне 4 – 5 пъти дневно, консумация на храни с високо съдържание на фибри и нисък гликемичен индекс (пълнозърнест хляб, ябълки, кафяв ориз, манго и др.), плодове, зеленчуци, риба, ядки, прием на течности, без съдържание на калории. Важно е да се избягват масло, червени и мазни меса, джънк фуд. Като част от промяната в стила на живот, ендокринологът препоръчва използването на техники за лека термична обработка на храната, въглехидратно броене и изграждане на навик за четене на съдържанието на продуктите.
Маргарита Благоева
