Доц. Моника Богданова: Говоря на бебетата дори в кувьоза

Те се борят за живота си заедно с лекарите

https://zdrave.to/zdravni-novini/doc-monika-bogdanova-govorq-na-bebetata-dori-v-kuvyoza Zdrave.to
Доц. Моника Богданова: Говоря на бебетата дори в кувьоза
“Един проблем никога не идва точно днес, много често идва през поколения”, казва  доц. Моника Богданова, психотерапевт, психоаналитик и преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Между 2010-2015 г. работи в болница “Св. София”, където посреща преждевременно родени бебета, деца със специфични потребности и техните семейства, като развива система, основана на мултидисциплинарна екипност. Създател на “Зелената къща” в България, понастоящем е директор на терапевтично-обучителен център “Зеленият двор”. С нейното име се свързва развитието на идеята в България за психоанализа с бебета и малки деца, както и в специфична среда - неонатология, родилно отделение, болнични заведения. Доц. Богданова е инициатор и организатор на Дните на Франсоаз Долто в България, френски психоаналитик и пионер в детската анализа, които ще се проведат за 5-а поредна година през май 2016 г.

“Зеленият двор” учи бебетата да се борят за живота си. Усилията на екипа ни са насочени не само към бебетата, децата и техните родители, но и към формиране на специалисти, решили да се развиват през идеите на психоанализата - логопеди, педагози, психолози, акушерки и др. Именно това е различното в подхода ни на работа - комплексен подход, реализиран от специалисти, които “говорят един език”, каза за в. “Доктор” любимата на поколения деца със специфични потребности доц. Моника Богданова.


- Доц. Богданова, “Зеленият двор” е продължение на един сериозен ваш проект. Разкажете нещо повече за него. С какво отново помагате на децата и родителите им?
- “Зеленият двор” е продължение на “Зелената къща”. Това е пространство за посрещане и прием на бебета, малки деца и техните родители. Посрещането е от психоаналитици и подготвени хора с цел ранна социализация и превенция на дезадаптирано поведение или просто разговор с родители, които имат въпроси.

Ние посрещаме бебета на няколко дни, когато майките имат въпроси около храненето, сензорното развитие или са били в неонатология. Ако имат затруднения в дишането или някакви обриви - когато няма медицинско обяснение за тези състояния, идват при нас.

- Разговаряте с малки бебета дори в кувьозите - какво им казвате?
- В една психоаналитична сесия се говори и с тях, а не че сякаш не съществуват. За бебетата думите са важни, те усещат, въпреки че нямат реч.

Преждевременно родените бебета са специфичен случай на работа, на психоанализата, в едно особено пространство, каквото е неонатологията. Тези бебета се борят за живота си заедно с лекарите. Моята работа е да се преборим заедно за психичното им оцеляване, тъй като знаете, че рискът от психоза при ранното отделяне на майката от бебето е значителен. Оказва се, че дори няколко дни, между 3 и 5, отделено от майката, може да доведе до негативни ефекти в годините. Не заменяме майката, но разказваме на детето това, което му се случва. Говоренето на психоаналитика на външен вид изглежда лесно, сякаш всеки може да го практикува, но се изисква изключително фина и дълговременна подготовка.

- Какво ви накара да се занимавате с деца с увреждания, с бебета?
- От 1998 г. насам в работата ми с юноши все нещо не ми достигаше. Винаги съм се чудела какво са съпреживявали тези юноши. Работата с деца със специфични потребности в последните 6 години някак разгърна отново този въпрос - да работиш с дете с увреждане не значи да се движиш по неговата календарна възраст, а от тази, с която се съпреживява - често като много малко дете. Подкрепата на френските колеги психоаналитици всъщност ми даде

силата и смелостта да работя с бебета 

и малки деца, въпреки че в България това е непозната, стряскаща и много често отричана работа.

- Кой е най-честият проблем при бебетата?
- Въпросът около храненето е най-честият проблем не само при бебетата, но и при малките деца. Този проблем е много лесно разпознаваем от родителите.

Отказва да се храни, изведнъж променя режима си, става неспокойно, всякакво дозиране на храната се оказва неефективно. Това е много травмиращо за родителите. Храненето е вид общуване, много често бебето или малкото дете, когато не могат да говорят, реагират с яденето, с отказа, с болестта. Има и доста тежки състояния, наричат се бебешка анорексия. Често това се случва при някаква тайна в семейството, при загубено вътреутробно друго бебе, или са били две, но едното е починало. Отказът от хранене, както и всички други проблеми при бебето и малкото дете всъщност са въпроси.

- За колко време успяват да се повлияят тези деца?
- Въпросът е за колко време успяват да се повлияят техните родители. Това е процес, свързан с цялата семейна система - бебето, само по себе си, до една година не съществува, то е в контакт с майката. Има обаче ситуации, в които една сесия психоанализа е достатъчна да чуе това, което трябва, и да направи своя избор. Понякога се налага повече от 2-3 сесии, но по-скоро с майката, отколкото с бебето.

Мястото на срещата е “Зеленият двор”, могат да намерят много информация на сайта ни http://zeleniatdvor.org/. 

- Напоследък много млади родители търсят помощта на логопед за неправилно говорещите си деца. Занимавате ли се с такива случаи и какво е вашето наблюдение?
- За нас, психоаналитиците, езикът има друга схема. Едно дете проговаря или не неслучайно, както неслучайно бърка определени думи. Речта е тясно свързана с психичното здраве. Знам, че ви звучи сложно, но за да разберем езика, трябва да разберем първо несъзнаваното. Много често при нас идват деца, които са с поставена диагноза дислексия, но бързо разбираме, че проблемът е другаде - най-често

това са отношенията между родителите

и как детето усеща живота и случващото се около него. Работим екипно по всеки случай, затова лесно се открива къде е проблемът.

- На какво искате да научите децата с провежданите семинари?
- Искаме да възродим антикомерсиалното знание, да се опитаме нищо да не продаваме на родителите, а да работим заедно за една идея, която е доказала своята ефективност. Искаме да научим, без да се дресират, как децата да бъдат самостоятелни. Практиките донеси, направи, отговори, посочи са важни, но когато са епизодични, а не като схема за работа с едно дете. За нас е важно да развиваме потенциала на децата, без да искаме да са перфектни и единствени. Всяко семейство трябва да изобрети собствената си съвършеност и ние само ги съпровождаме по пътя. 

- Вашият чисто майчин, но и професионален съвет към сегашните и бъдещите родители?
- Интуиция! Да я имат, да я развиват, да й се доверяват. Да преоткриват отговорите - търсещият човек има силна интуиция. Очакването, че някой друг знае къде е проблемът в тялото и в душата, е добро начало, но отговорът е във всеки един от нас. Често родители ме питат кога това ще приключи, кога ще дойде краят на проблема им. Нагласата, че трябва бързо и веднага да се разделим с едно страдание, не е правилна. Понякога не е добре бързо да се лекува, защото не знаем какво точно стои зад очевидния проблем. 

Факт

У нас всички разбират от бебета и малки деца. Особено бабите. За бебетата всеки може да каже всичко, защото вече е преживял този опит в живота си. Не е точно така обаче. Много често тези съвети и някои информации в интернет подвеждат родителите.


Люба МОМЧИЛОВА

Горещи

Коментирай