Елена Кръстева: Кърмата предотвратява инфекциите

Кенгуру-грижата намалява болничния престой на преждевременно родените деца

https://zdrave.to/zdravni-novini/elena-krysteva-kyrmata-predotvratqva-infekciite Zdrave.to
Елена Кръстева: Кърмата предотвратява инфекциите
Елена Кръстева е психолог и консултант по кърмене към Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”. Тя коментира колко е важно кърменето за здравето на недоносените и как е възможно да се случи още в неонатологичните отделения на болниците. По същата тема разговаряме и с доц. д-р Христо Мумджиев - началник на Клиниката по неонатология в болница “Проф. Стоян Киркович” в Стара Загора.  

- Г-жо Кръстева, защо даването на кърма на недоносените може да подобри значително тяхното развитие?
- Кърмата е изключително важна за недоносените деца, защото съдържа много растежни фактори и такива, необходими за съзряването на органите. А това е превенция на много здравословни проблеми, като например ентероколит, недоразвит бял дроб, ретинопатия и др., които много често са следствие на недоносеността на бебето. 

За щастие, природата е доста мъдра и тялото на жената, която е родила преждевременно, знае това. Съответно кърмата съдържа повече от тези съставки, които са необходими за детето - калций, магнезий, имуноглуболини, които предотвратяват инфекциите. Кърмата е от съществено значение както за нормалното физическо развитие на бебето, така и за психологическото му съзряване. Тя е от значение също и за психическия комфорт на майката. 

- Като психолог как ще коментирате този феномен?
- Много често след раждането майката е разделена от бебето си, но като помага на детето си, преодолява чувството на безпомощност и страх. Тя намира смисъл в това да стимулира кърмата и да направи всичко възможно, че млякото й да стигне до бебето. 

Много изследвания показват също, че родителят трябва да е част от грижата за недоносеното дете, защото контактът между родителя и детето му осигурява физическо и психическо здраве. Човешкият контакт, привързаността към възрастен е в основата на оцеляването на едно бебе. Това се отнася още повече за недоносените, чиито рефлекси не са развити напълно и няма синхрон между различните рефлекси. Тези деца имат нужда от човешки допир, който реално е животоспасяващ. 

Една добра практика навлиза все повече - това е кенгуру-грижата или контактът кожа до кожа на недоносено бебе и тялото на майката или на бащата. Изследванията показват, че съчетанието на кенгуру-грижа и инкубатор дават много по-добри резултати за развитието на бебето, отколкото само кувьозът. Това се дължи на 

близостта с живо човешко същество, 

която стабилизира всички жизнени показатели на бебето, помага за терморегулацията, за ритъма на дишане и сърдечната честота. Така и престоят в болница става много по-малък. Неслучайно Световната здравна организация препоръчва родителят да бъде елемент от грижата, която полагат професионалистите за недоносените бебета. 

Кенгуру-грижата се появява още през 70-те години на миналия век в Индия, след това в Америка и вече има натрупан доста голям опит. Започва в Индия именно поради липса тогава на медицинска техника за недоносените. Лекарите и акушерките предлагат бебетата да бъдат прикрепени непрекъснато за тялото на майките. Оказва се, че резултатите са изключително добри. 

- Има ли кенгуру-грижа в неонатологиите в България?
- Невинаги можем да приложим кенгуру-грижата в нашите отделения, но е добре да се улеснява контактът на родителите с бебето, допирът, защото това е изключително важно за физическото му развитие. 

Кърменето на недоносените деца също е много труден път, голяма битка, защото тези бебета не може да се поставят на гърда веднага след като се родят. Това става едва в 36-37-ма гестационна седмица. Преди това 

сукателният им рефлекс не е развит

Ето защо родителите имат огромна нужда от информация какво могат да направят, за да съхраняват кърмата, за да увеличават нейното количество до момента, в който майката ще може да кърми детето си.  

Родителят много често се чувства изплашен, объркан, безпомощен, не знае какво да прави. В този момент той трябва да бъде информиран и насърчен как може да помогне на своето дете. В Национална асоциация “Подкрепа за кърмене” имаме много консултанти, които правят точно това. Те успяват да мотивират майката да поддържа лактацията си, докато бебето бъде изписано, за да го кърми след това.

Доц. д-р Христо Мумджиев:
Майчиното мляко е най-добрата храна за недоносеното


- Доц. Мумджиев, има ли практика да се дава майчина кърма на недоносените, докато са в неонатологичните отделения?
- Може да се дава кърма, но има проблем. Проблемът е, че майките на недоносени деца са налегнати от толкова много грижи, че често имат слаба лактация и трябва целенасочено да им се влияе, за да започнат да се изцеждат и да я поддържат. По-големият проблем е обаче, че като започнат да се изцеждат, към шестия ден биват изписвани от родилните отделения. Случва се така, че бебето е в неонатологията в Стара Загора, а майката е у дома си в Гълъбово или в Нова Загора и няма възможност да идва всеки ден. А ние се страхуваме да преработваме и да даваме за хранене на бебетата кърма, която е цедена вкъщи и съхранявана незнайно как, заради опасността от инфекции. 

Практиката на водещите отделения в Европа, имащи добро отношение към кърменето, да хранят бебетата с 80% кърма от собствената им майка и с 20% от заместителите на кърмата, които никак не са лоши, но все пак не могат да достигнат качествата на кърмата. В болницата, в която работя, съотношението е обратното: бебетата се хранят с 20 - 30% кърма, останалото са храни за недоносени. Много ми се иска в следващите години това съотношение да стане поне 50 на 50. Това ще е успех. Но има някои неща, които чисто технологично трябва да се уредят: как да става цеденето и носенето на кърма от майките. Ако майката е в болницата, няма проблем детето й да се храни с нейната кърма.

- Какво трябва да се направи в тази насока?
- С познанието и с убеждението, че кърмата, и то обогатената кърма, е най-добрата храна за недоносеното, остава да се провежда битка всяка майка да може да си кърми детето. Трябва да се опитаме да я убедим с добро. Защото контингентът на майките в София не е като този в Стара Загора или в Сливен. Но има няколко условия - дали майката иска да кърми, дали това е възможно практически, доколко тя може да остане в болницата, защото акушер-гинеколозите напират да я изпишат. Когато стане ясно и на директорите на болници, че кърмата е най-важното за здравето на бебето, ще има добри резултати.


Мара КАЛЧЕВА

Горещи

Коментирай