Грипът може да предизвика инсулт

Инфлуенцата уврежда и малките кръвоносни съдове

Грипът може да предизвика инсулт
По-опасни и тежки от самия грип са усложненията от него. Кои са най-честите усложнения от грипа? Кои са най-тежките последици от него? Как да ги предотвратим?

Първият ни събеседник е проф. д-р Марияна Стойчева, д.м.н., началник на Клиниката по инфекциозни болести и паразитология към болница „Св. Георги” – Пловдив. Вторият ни събеседник на тема грипни усложнения е проф. Георги Едрев - национален консултант по оториноларингология. Доктор е на медицинските науки и професор по УНГ-болести. Има над 120 научни публикации на български, руски, английски, немски, испански, японски. 


- Проф. Стойчева, кои са най-честите усложнения от грипа?
- Най-чести и понякога доста тежки са усложненията на белодробната система – обостряне на астмата, хроничен бронхит, въобще всички белодробни болести се „обаждат” след тежък грип. Едно много сериозно усложнение е пневмонията като с нея са свързани най-често и случаите на смърт.

- Освен пневмонията, какви други тежки последствия нанася тази инфекция, която всяка година ни атакува?
- Най-тежки всъщност са неврологичните увреждания: менингит (възпаление на мозъчната обвивка), енцефалит (засегнато е мозъчното вещество) – това е още по-тежко и често пъти коматозно състояние. Грипната инфекция може да нанесе увреждания и на периферната нервна система, които се проявяват като различни неврити и полиневрити. Няма отдел в нервната система, който да не е застрашен. Най-често като усложнение са менингитите и менингоенцефалитите. Много често те се развиват като хеморагично състояние, защото при грип е характерна повишена проницаемост на кръвоносните съдове.

- Проф. Стойчева, да поговорим за менингита – кое е характерно за тази тежка инфекция – първи признаци, симптоми, лечение? Какво трябва да знаят хората?
- Ако температурата продължава повече от седмица, трябва да се мисли за усложнения. А първите симптоми на всеки менингит са температура, главоболие и повръщане. В началото грипът започва със силно изразена интоксикация, която включва висока температура, главоболие, може да има и повръщане. Същите са симптомите и на менингита. Освен това болният 

изпитва страх от светлина, 

не може да я понася. Ако тези симптоми не отзвучат през първите няколко дни до седмица; ако температурата продължава повече от една седмица, трябва да се мисли за усложнения от грипа. По принцип при грипа температурата не продължава повече от седмица, ако той не даде усложнения. Ако обаче тя продължава да е висока и състоянието се влошава, трябва да се търсят усложненията. 

- А за енцефалита какво може да се каже?
- Болните при тази тежка болест на първо място стават много сънливи, унесени и неориентирани. Могат да настъпят промени в съзнанието. Започват да бълнуват и макар и рядко не е изключено да възникнат гърчове. И още една неврологична симптоматика трябва да посоча – парези и парализи. Но всичко това в по-лека степен може да е мозъчен оток например, който е обичаен за грипа. Всички сме боледували от грип и знаем, че обикновено заболяването е свързано със силно главоболие, със сънливост, човек 

не може да се надигне от леглото 

Както и при менингита, така и при енцефалита в началото не може със сигурност да се твърди, че има усложнение. Различията по-скоро са количествени в началото на заболяването. Ако обаче те са по-силно изразени, трябва да се мисли за енцефалит.

- Проф. Стойчева, прочетох някъде, че грипът може да предизвика дори инсулт. Има ли и такъв риск?
- Има такъв риск и това е така, защото друга характерна особеност на грипа е, че той уврежда и малките кръвоносни съдове. Аз вече ви казах, че менингитът е хем вирусен, хем хеморагичен. Но не е изключено да има и истински кръвоизливи.  Това обаче се приема като последващо усложнение.

- А какви по-трайни увреждания може да предизвика грипът?
- По-трайни са онези последствия, възникнали на фона на всички хронични заболявания. Те не преминават дълго време. Ако става дума за енцефалит например, той протича толкова тежко, че може да има остатъчни явления дълго време след излекуването. Дълготрайни са и уврежданията на периферната нервна система – неврити и полиневрити, за които ви споменах в началото. Те измъчват болните месеци наред.

- Да припомним какво е правилното и ефективно лечение на грипа? 
- Искам да изтъкна, че не са много вирусните заболявания, които имат специфично лечение. Това са препаратите тамифлу и реленца. Те действат директно на грипния вирус. Не пренебрегвайте тези препарати, а ги прилагайте още от началото на болестта.

- Но при усложненията, които обикновено са бактериални, вероятно се налага друго лечение? 
- Да, още на третия-четвъртия ден се появяват бактериалните усложнения.

- И какво се предприема. Да не се стигне до менингит например?
- Най-важното е да се иде навреме при специалист и да се започне навреме терапията. Защото тези лекарства имат ефект, ако се започне веднага лечение с тях – още през първите 24 часа.

Има и сега върлуват т.нар. парагрипни вируси, които са други вируси. За тях тези препарати не действат, както изтъкнах, те повлияват специално на грипния вирус. 

Проф. Георги Едрев: Синузитът е най-честото последствие 


- Проф. Едрев, какви усложнения може да нанесе грипът на горните дихателни пътища – най-често срещаните, най-тежките от тях?
- Позволете първо да посоча какви свойства има грипният вирус: епилотропно – влиза през епитела на горните дихателни пътища и го разрушава; вазотропно, което значи, че съдовете около този епител също се увреждат; невротропно – нервните окончания около този епител също се засягат. И накрая – грипният вирус оказва общотоксично действие. С това се изчерпва неговото въздействие във входната врата, т.е. горните дихателни пътища – нос, носоглътка. Той обаче навлиза в кръвта и се разпространява по кръвен път като съответно прониква в онези органи, които са най-слабо устойчиви на вируса. Ако този орган е белият дроб, се развива бронхопневмония, ако са синусите – се получава синузит. Ако този орган са ушите – възниква отит. Другото характерно е, че около този разрушен вече епител, който е като входна врата, винаги има бактерии, които са наши спътници. Образно казано, ние сме като кораби, а бактериите са като водорасли около кораба. Те по принцип не ни причиняват никакво зло. Тези бактерии обаче като намерят умъртвени епителни клетки, започват да се размножават и причиняват бактериално усложнение. 

- В какво се изразява, с какви симптоми се проявява това бактериално усложнение?
- Секретът вече не е слизест-кръвенист, а жълто-зелен. И храчките са жълто-зелени – това означава, че 

има бактериална инфекция 

Тя се появява към третия, най-късно петия ден от началото на заболяването. 

- И какво се предприема тогава?
- Знаем, че грипът протича с болки в мускулите, защото вирусът уврежда нервните окончания и с висока температура, защото оказва токсично въздействие. И тук вече възниква големият въпрос: трябва ли да даваме антибиотик на болен с грип човек ако той е с температура 40 градуса и е в тежко състояние? Трябва ли да му даваме като не знаем дали този антибиотик ще помогне, защото по принцип той не действа на грипните вируси. 

- И какъв е отговорът на този въпрос?
- Отговорът е следният: напоследък много се говори, в т.ч. и по телевизията, пише се по вестниците, че в никакъв случай не трябва да се дава антибиотик, защото той няма да действа. Първо е нужна антибиограма и след това въз основа на нея се определя какъв антибиотик е необходим. Аз това поведение не го възприемам, защото първо ние губим два-три дни, докато се чудим дали става дума за чиста вирусна инфекция или не. След това казваме – да, това не е чиста вирусна инфекция, да вземем антибиограма. Да, обаче това отнема още три дни. И какво се получава – бавим се цели шест дни от началото на грипната инфекция. А те са напълно достатъчни, за да се развие бронхопневмония и ако болният е възрастен сърдечно болен човек, той ще си отиде от този свят. Затова, по мое виждане, при тежка грипна инфекция, независимо че знаем, че антибиотикът не действа на вирусите, трябва да го дадем на болния, за да пресечем онези бактерии, които впоследствие ще се загнездят в убитите клетки и ще причинят усложнения. Вече ги споменахме тях – тежък бронхит, гноен отит, синузит, бронхопневмония и др.

- Искате да кажете, че още на третия ден е нужно да се даде антибиотик, ако грипът протича тежко?
- Да, нека изчакаме 2-3 дни най-много, след което 

непременно трябва да дадем антибиотик, 

без да изчакваме антибиограмата. Защото, както вече казах, тя отнема три дни. И ако тези три дни ги спечелим с това, че сме познали подходящия антибиотик, е много добре. Но дори и да не сме го познали, ако нашият пациент се чувства много по-добре, продължаваме със същия антибиотик. Независимо, че антибиограмата след това показва наличие на друг бактерий. Т.е., ние не се осланяме само на едното изследване. А гледаме комплексно какво е състоянието на болния.

- Проф. Едрев, да обърнем повече внимание на отита. Често срещано заболяване през този сезон. До каква степен грипът може да предизвика отит?
- Отитът бива няколко вида: единият е остър среден гноен отит, който не се причинява от грип. Той се причинява от бактерии, които се загнездват в средното ухо от някоя вирусна инфекция като не е задължително тя да е грип. Например остра тежка хрема или ринофарингит водят до такъв остър гноен отит. А също и някои от тези парагрипни вируси, аденовируси и др. Типичният грипен отит се нарича хеморагичен или булозен отит, в момента е доста разпространен. При него грипните вируси увреждат най-външната част на тъпанчето – кожният слой като се образуват мехурчета, пълно със сукървица. Докато излязат обаче, докато се образуват, е много болезнено. Детето плаче цяла нощ, а те излизат и се оформят до 4-5 часа. Защото цялата тази кожна прослойка на тъпанчето се издува, отлепя се и това е много болезнено. Ако това е съпроводено и с обща грипна инфекция, детето, освен болките в ухото, повишава и температурата. Този мехур или ако са няколко мехурчета, могат да се спукат и от ухото да изтече сукървица. Не се пука тъпанчето, пука се само най-външната му част, която е към канала. Впоследствие всичко зараства като една коричка и няма последствия.

- Как се лекува булозният отит?
- В началото не даваме антибиотик, а само аналгетици, противовъзпалителни, капки в носа. До антибиотици стигаме ако видим, че мехурът не се спуква, а се прибира и ухото започва да боли още повече. Това означава, че през евстахиевата тръба се е прибавила бактериална инфекция. Аз специално открия ли булозен отит при дете, давам антибиотик.

Парацетамолът не ускорява оздравяването 

Изследвания, проведени от учени в Нова Зеландия, показват, че приемът на парацетамол не води до съществено понижаване на температурата и облекчаване на другите симптоми. Освен това не предпазва от усложнения.

Болен от грип човек може да умре внезапно, за съжаление. На никого не му се ще да повярва в това, защото всички сме го преболедували неведнъж.

Оздравяваме за седмица, независимо дали с лечение или без. Специалистите обаче не спират да повтарят, че човек може да умре и от самия грип, и от усложненията. Имайте предвид, че грипът е не само вирус, който се предава по въздушно-капков път и не се лекува с антибиотици. Трябва да научим и следното: грипът е коварно заболяване, което успява да излъже организма, поради което той невинаги го разпознава като вирус. И съответно не включва адекватната защита. И вместо да се бори с вируса, се засилва възпалението във вид на оток на белите дробове. Нарушава се тяхната основна функция – да поглъщат кислорода от въздуха и да насищат кръвта с него. А при недостиг на кислород не може да функционира нито един орган. При такова мълниеносно протичане на болестта, смъртта от дихателна недостатъчност се случва още на 8-я ден от инфекцията. Грипът е много по-опасен, отколкото ни се струва на пръв поглед. Има хора, за които рискът от дихателна недостатъчност на фона на грипа е по-висок: това са бременните жени, диабетиците, хората със сърдечно-съдови заболявания и болести на дихателната система. За такава опасност често биваме предупреждавани, но някой има ли представа, че хората със затлъстяване също са подложени на висок риск от дихателна недостатъчност? По принцип наднорменото тегло предполага затруднено дишане. Случва се и следната ситуация: човекът е прекарал грип, дори вече е забравил, но след няколко седмици изведнъж попада в болницата в тежко състояние по съвсем друг повод – с обостряне на хроничната болест, с която нормално си живее много години вече. Уж без никаква връзка с грипа, но повярвайте, такава има.

Причината е в това, обясняват специалистите, че в самото начало на заболяването грипният вирус прониква в кръвното русло, предизвиква интоксикация и нарушава микроциркулацията на кръвта във всички жизненоважни органи. Това обостря протичането на хроничните заболявания – на първо място сърцето, кръвоносните съдове и дихателните органи. Т.е. грипът може да предизвика необратими промени и смърт от тези заболявания в рамките на два месеца. Особено що се касае за възрастните хора. Според медиците изходът от заболяването зависи от общото състояние на организма. 


Яна Бояджиева

Коментари