Красимир Кънев - председател на Българска асоциация диабет: Необходим е дебат за диабета

Тази година Световната здравна организация (СЗО) постави във фокуса на общественото внимание заболяването диабет. Този избор не е случаен и е породен от факта, че диабетът засяга повече от 415 милиона души по света, като представлява сериозна заплаха за благосъстоянието и устойчивото развитие на цялото съвременно общество.

И не само заради големия брой хора, живеещи с диабет в глобален мащаб, а заради тенденцията на рязко увеличение на броя на засегнатите, както и на нарасналия брой смъртни случаи на пациенти, при които доказана пряка причина за фаталния изход е диабетното състояние.


Красимир Кънев 

Статистическите данни сочат, че диабетната епидемия се увеличава стремително в много страни по света, като най-драматично е това в страните с ниски и средни доходи.

В България - според седмото издание на Диабетния атлас на Международната диабетна федерация (IDF Diabetes Atlas) - има 459 000 души, които живеят с този здравословен проблем, или това са 8,35% от възрастното население на страната.

Цената за това тежко, увреждащо и животозастрашаващо заболяване, която заплащат хората, живеещи с него, е по-висока от всякога, както са по-високи от всякога и разходите във финансово изражение. По данни на Международната диабетна федерация България е изразходвала 223,76 милиона евро - или 9% от бюджета си, за здравеопазване за лечение на диабет и неговите усложнения, само за миналата година.

Повечето от новооткритите случаи на диабет тип 2 биха могли да бъдат предотвратени, а изследванията показват, че голямата част от дейностите по превенция са икономически ефективни. Прости правила за здравословен начин на живот са доказали във времето своята ефективност за предотвратяване или забавяне настъпването на диабет тип 2. Поддържането на нормално телесно тегло, редовната физическа активност и здравословното хранене могат да намалят риска от развиване на диабет. Диабетът може да бъде контролиран и успешно управляван, така че да не се проявят усложнения. 

Подобряването на достъпа до диагностика, обучение за самоконтрол и до адекватно съвременно лечение са жизненоважни елементи от отговора на въпроса КАК може да се предотврати развитието на усложнения от диабета и се постигне активен и устойчив начин на живот за хората с това заболяване, така че те да бъдат равнопоставени и дейни участници в създаването на брутен национален продукт, а не увредени от заболяването хора, които очакват помощи и тежат на националния бюджет за здравеопазване.

Необходим е дебат за диабета на всички нива, защото ако не се предприемат мерки на национално равнище, се очаква към 2040 г. процентът на хората, живеещи с диабет в България, да достигне 9,51% от възрастното население на страната. Без в този процент да се включат недиагностицираните случаи на диабет тип 2, които могат да останат неоткрити с години, през което време могат да настъпят увреждания на редица органи и системи в човешкия организъм.

Българска асоциация диабет има 25-годишна история на национално представена асоциация на хората с диабет в България. Основана е през 1991 година и е член на Международната диабетна федерация. С повече от 140 диабетни дружества в цялата страна, с осем регионални информационно-консултативни центъра и активно работеща младежка секция асоциацията се стреми да защитава правата на хората, живеещи с диабет, за осигуряване на достъп до обучение, адекватни медицински грижи, за осигуряване на достатъчно количество средства за самоконтрол и за профилактика на диабетните усложнения, за решаване на социални проблеми на отделни членове чрез осъществяване на контакти и постигане на конкретно решение в сътрудничество с държавни, общински и здравни институции и организации на различни нива.

Животът с диабет е ежедневно предизвикателство, но ако състоянието се контролира адекватно за постигане на компенсация, той може да бъде не по-различен от този на който и да е здрав човек. Важно е да познаваш диабета, да знаеш какво означават стойностите на кръвната глюкоза, да познаваш термините, с които борави медицинската общност: гликиран хемоглобин, хлебни единици, контрол на липидите, титриране на инсулин.

“Действай днес, промени утре” бе девизът на международната кампания за отбелязване на Световния ден за борба с диабета - 14 ноември, и смисълът му е, че действията ни във всеки един момент намират изражение в бъдеще. Много се говори за проблемите в системата на здравеопазването, които са факт. За добър контрол са необходими по-голям брой тест ленти на ден. В много страни от Европа пациентите с диабет тип 1 се ползват от възможността за реимбурсация на инсулинови помпи и консумативи към тях.

Разбира се, ние не можем да очакваме държавата да предоставя всичко това веднага. Това, което можем да изискваме, както и във всяка европейска страна, е осигуряването на равен достъп до съвременно лечение, достъп домедикаменти, достъп до изследвания. Връзката между хората, живеещи с диабет, и лекуващия им лекар трябва да бъде насърчавана чрез редовни консултации. Когато си наясно със състоянието си и с възможните усложнения, можеш да контролираш добре диабета, а не той да контролира живота ти.

Чрез профилактика, достъп до адекватни медицинските грижи, редовен контрол може да бъде променена незавидната позиция на България, която според оценката на проведеното през 2014 г. проучване за състоянието на диабетните грижи в европейските страни беше поставена на последно място. /Access to quality medicines and devices for diabetes care in Europe/.

Усилията за превенция и адекватно лечение на диабета ще бъдат от съществено значение за постигане на Глобалните цели за устойчиво развитие и зададената конкретна цел до 2030 г. да се намали с една трета преждевременната смъртност от НЗЗ (Незаразни заболявания-NCDs). За постигането им важна роля имат всички сектори от обществото - правителствата, бизнесът, гражданското общество, медиите и самите ние - като граждани.