Лятото идва - съвети на венеролога

Доц. д-р Илко Бакърджиев, д.м. е роден през 1968 г. във Варна. Завършил е медицина през 1994 г. в Медицинския университет в морската столица. Специализира в областта на дерматологията във Варна, в Клиниката по кожни и венерически болести, под ръководството на проф. д-р Златко Пенев, д.м.н., в София - при проф. Невена Берова, д.м.н., както и в Германия, Малта, Испания, Франция и Италия. Защитава докторска дисертация в областта на полово предаваните заболявания.

В последните години венерическите инфекции зачестиха. Ежегодно стотици хиляди хора заболяват. По данни на Световната здравна организация (СЗО) всяка година се откриват около 250 милиона нови случая на болести, предавани по полов път. Това налага всеки човек да има минимум познания относно полово предаваните болести, за да знае как да се предпази от тях и кога да потърси компетентна медицинска помощ. За повече информация по тези въпроси разговаряме с доц. д-р Илко Бакърджиев, специалист по кожно-венерически болести.

- Доц. Бакърджиев, кои са най-често срещаните полово предавани болести у нас?
- Най-често срещани от заболяванията, предавани по полов път, в моята практика са пациенти с уретрити, генитален херпес, инфекции, причинени от човешки папиломен вирус, гъбични заболявания. От групата на уретритите най-често преобладават смесените инфекции (хламидии, микоплазми, бактерии), последвани от моноинфекции с микоплазми, бактерии, хламидии. През последните години честотата на асимптоматичните инфекции нараства и увеличава реалния брой на тези случаи. В края на миналия век инфекциите, предавани по полов път, се превърнаха в една от най-глобалните причини за остра заболеваемост, инфертилитет, до инвалидност с много медицински последствия за милиони, мъже, жени и деца. Те са важен проблем на общественото здравеопазване не само поради усложненията, които предизвикват, но и поради високия риск за предаване на ХИВ инфекцията и други полово предавани заболявания.

- Какви са рисковите фактори за инфектиране с тези заболявания?
- Основните рискови фактори са миграция, туризъм, урбанизация, проституция, алкохолизъм и наркомания, хомосексуализъм, хора с променена психоличностна характеристика, безразборно приемане на антибиотици, порнография и подценяване на противовенеричната пропаганда. 

- Каква е възрастовата граница на заболелите пациенти?
- Промените в общуването и ценностната ориентация на младото поколение изместиха рисковата възрастова група сред юношите и младежите. По наши проучвания с максимално засягане е възрастта между 20-45 години. С пик е възрастовата група между 25-29 години.

- Колко време след заразяването с гонорея се проявяват първите симптоми?
- Инкубационният период на заболяването е от 1 до 14 дни при мъжете. В повече от 80% от случаите той е от 2 до 5 дни. При жени инкубационният период на заболяването е трудно да се определи поради честата безсимптомност. Най-сигурният белег на женската гонокция е уретритът на партньора.

- Как протича заболяването при жените?
- Острото протичане на заболяването може да не направи впечатление на жената, когато има “бяло течение” от друго естество. Хроничното протичане на заболяването е по-често и с оскъдна симптоматика. Характерно е че, протича безсимптомно и започва направо с усложнения, като много по-често се съчетава с други полово предавани инфекции (сифилис, трихомоназа).

- Преди няколко месеца СЗО алармира, че гонококцията се превръща в нелечимо заболяване и приканва за търсене на алтернативни методи за лечението му. Има ли такива методи?
- Специфичната антибактериална терапия на гонококцията води началото си от 30-те години на миналия век с въвеждането в практиката на сулфонамидите и на пеницилина през 40-те години. Няма известен антибиотик, който да не е прилаган за лечението на заболяването с цел намиране на оптимално антибактериално терапевтично средство. За съжаление все още не съществуват алтернативни методи за лечението му. В исторически аспект от началото на антибиотичната ера до днес се оформят 2 основни режима на антибиотично лечение: фракциониран (пролонгиран режим на лечение, при който антибиотикът се прилага неколкократно за няколко дни) и едномоментен режим на лечение - еднократно приложение на антибиотика.
 
Едномоментният режим е по-слабо ефективен при хронични случаи, наличие на резистентни щамове и при смесени инфекции.

Един от основните критерии дали даден антибиотик ще бъде включен в схемите на СЗО е да е ефективен в повече от 95% от случаите. Разпространено е мнението, че при гонококовата инфекция е валидно унифицирано лечение. Такъв подход е погрешен, защото се подценяват редица фактори, свързани с причинителя и епидемиологията на заболяването. Една от най- разпространените групи препарати за лечение са цефалоспорините от трето поколение. За съжаление през последните години зачестиха случаите с изявена резистентност и към тях. Именно за това се налага и търсенето на резервни антибиотични средства. Непълноценното лечение, самолечението и шаблонното прилагане на някои терапевтични схеми без съответната прецизна диагностика води до хронифициране на инфекцията и неуспехи в терапията на заболяването.

- Ако гонокцията не се лекува, какви усложнения може да причини?
- Усложненията на гонокцията се срещат все по-рядко, но въпреки това не трябва да се подценяват. Ако не се лекува навреме, гонореята може да доведе до усложнения както при мъжете, така и при жените. Тя може да засегне всички отдели на репродуктивната система. При мъже гонококовата инфекция може да бъде причина за развитие на простатит. Възможно е мъжете да развият болезнен оток на тестисите. Жените могат да имат болка в областта на корема - тазово-възпалителна болест и като късно последствие това може да доведе до невъзможност за забременяване.

- Каква е превенцията на заболяването?
- Най-сигурният начин за предпазване от инфектиране с трипер е използването на презерватив. Важно е да се знае, че презервативите не осигуряват пълна защита от венерически заболявания. Измиването на половите органи и вагиналните душове след полов контакт не предпазват от полово предавани инфекции, в това число и от гонорея.

В световен мащаб все повече се подчертава ролята на профилактиката и образователните програми за ограничаване на заболяемостта от полово предавани заболявания. След доказване на инфекцията е необходимо да се осигури преглед и изследване на вероятните източници и контактните хора. Необходим е задължителен контролен преглед на 7-и и 14-и ден след лечението поради големия процент на резистентност на случаите. Полово предаваните болести доста често се предават свързано, така наречените “съчетани инфекции” - сифилис-гонорея, сифилис-хламидиаза. След 1990 г. се наблюдава прогресивен спад на заболяемостта от гонокоция в национален и европейски мащаб, което доведе до подценяване на това заболяване и много диагностични пропуски.

Профилактиката изисква стройна информационна система за ефективен контрол, съобразена с най-актуалните критерии в диагностиката и лечението.

Милена ВАСИЛЕВА