Проф. Тодор Шипков е основател и ръководител в продължение на 15 години на клиничната лаборатория в Специализираната болница по онкология, по негово време тя се нарича Национален онкологичен център. Има и специалности вътрешни болести и нефрология.Проф. Шипков е ръководил също лаборатории във ВМИ – Варна, ВМА – Плевен, ИСУЛ, „Св. Иван Рилски”-София. Преподавал е на студенти от 1965 до 1981 г. и на лекари специализанти от 1985 до 2010 г.
Автор е на 11 монографии и 179 статии в български и чуждестранни списания. До 2012 г. е давал консултации в Онкологията в столичния кв. „Дървеница”.
Доайенът на лабораторната медицина в България получи златна значка за цялостен принос в онкологията и по случай 80-та му годишнина от Специализираната болница по онкология в София (СБАЛО). Ето какво сподели проф. Шипков след церемонията за читателите на в. „Доктор”.
- Проф. Шипков, колко години сте посветили на Специализираната болница по онкология?
- Това са 15 години. Направих много за качеството на лабораторните изследвания. Беше направена голяма грешка, че в началото Централната лаборатория на Медицинска академия обслужваше онкологията, а тя даваше резултатите след 1 – 3 дни, което беше трагедия за нашите болни. Преборихме се да правим всички изследвания в същия ден, и то при нас. Станахме първата клинична лаборатория в България, сертифицирана по ISO 9001. Резултатите й бяха с много високо качество и се гордея с това постижение.
- Оставихте ли школа от млади специалисти след вас?
- За съжаление, част от младите колеги, които съм обучил, не останаха в СБАЛО, а отидоха в други болници. Създал съм доста млади специалисти в цялата страна – предимно в Плевен и във Варна. В София остана една моя ученичка, с която истински се гордея – д-р Колева, която днес завежда лабораторията в болница „Токуда”.
Ценя много контактите си с моите млади колеги и с болните. И сега ходя три пъти седмично в една частна клинична лаборатория, заедно със специалисти от моята област там се срещаме с пациенти, които искат да им се обяснят резултатите от изследванията.
Заедно с моите ученички д-р Колева и д-р Божилова организираме Ден на клиничната лаборатория, през който правим обучения на лабораторните лекари в София за най-новите постижения по специалността, публикувани в научната литература. Две години го правим. Тази година не стана, но сега правим организацията, за да го проведем през 2016 г. Има голям интерес сред колегите, защото са много заети с ежедневната си работа и не могат да следят научната литература. В Германия подобни обучения се правят за три дни, но там колегите плащат и солидни такси. Ние се мъчим да го правим без пари и успяваме. Интерес има и сме доволни от това, което правим.
- Достатъчно ли са лабораторните лекари в България?
- Не, в професията ни се отваря невероятна празнина. Ето защо много трудно може да се поддържа качеството на лабораторните изследвания. Не знам как ще се реши въпросът. Лично аз се мъча да помогна на две много способни лекарки да получат научна степен. Това означава, че ще останат в ръководството на професията. Виждам обаче колко им е трудно да правят научна дейност, защото в България дамите са много по-натоварени с домашни задължения покрай децата, текущата им работа също не е малко. Катедрата по клинична лаборатория в Медицинския университет не е в много добро състояние и не зная как ще се развива специалността ни занапред.
- Има ли някаква новост в онкологията в последните години, която да ви впечатлява?
- Има революционно откритие, с което ще запозная колегите на обучението тази година. Оказва се, че може да бъде изследван строежът на раковата тъкан и на базата на това изследване да се предскаже кое химиотерапевтично средство ще е ефективно при точно този тумор. Това означава, че няма да започваме едно лечение и едва тогава да видим дали е ефективно или не, а да изследваме раковата клетка и да решим кое е най-подходящото средство. Ако това откритие влезе в близките години в практиката в България, както е влязло в други страни – в Германия, Англия и САЩ, ще бъде огромен скок в онкологията.
Ние трябва да направим всичко възможно, за да го прилагаме и на нашите пациенти. Защото, ако не лекуваме един раково болен по най-добрия начин в първите шест месеца, означава да съкратим рязко останалия му живот.
Мара КАЛЧЕВА
