Раждането със секцио се превърна в мода!

Статистиката показва, че около 26 на сто от ражданията в България се случват чрез секцио, 23 на сто е този показател за ЕС, за Бразилия – цели 56 на сто, а за Китай – 50%. Тенденцията е към нарастване броя на жените, които предпочитат секцио. Дали и доколко е оправдан такъв избор, когато не става дума за секцио по медицински показания? Не е ли все пак логично през 21-ви век да се възползваме от постиженията на съвременната медицина? Предлагаме ви коментар по темата на един от водещите гинеколози д-р Любомир Дамянов – председател на Асоциацията на акушер-гинеколозите.

---

-    Д-р Дамянов, темата за рисковете при раждане чрез секцио отново е актуална. Доколко оправдан е стремежът за раждане със секцио на все повече жени, без да имат медицински показания за това? 
-    Нека да ви разкажа моята версия. Можете спокойно да започнете така: и жените са хора! Те също имат право на собствено мнение. И когато то не противоречи със становището на лекаря, защо да не се направи цезарово сечение по желание на тази жена? Често пъти докторите сме малко сгрешени и сякаш непременно търсим някакви медицински причини, за да откажем секцио. Искам да отбележа, че има абсолютни и относителни индикации. Абсолютните – те са ясни, те са императивни: бебето е наопаки например; бебето е едро; жената има миоми; има някои особености и не може да й се позволи раждане чрез секцио. Когато причините са относителни, тогава нещата стоят „на кантар – и да, и не”. Аз имам своя мъдрост и ще я споделя с вас: никога не съм съжалявал, когато съм направил цезарово сечение на една жена. Но винаги съм съжалявал, когато съм закъснявал с операцията. Т.е., изчаквали сме по някакви причини: дали пациентката е пожелала така, дали ние организационно се бавим, дали началникът ни мотае…

Така че моето мнение е следното: ние живеем вече в 21-ви век. През 17-и, 18-и век не е имало антибиотици, поради което е имало голяма смъртност. За съжаление, в днешния 21-ви век при раждане също умират жени - от инфекции и от дефекти на кръвосъсирването, от загуба на голямо количество кръв. Въпросът е, че в ерата на антибиотиците, в ерата на антибиотичната политика за всяка болница не би следвало жените да имат проблеми. Затова може ясно да се изтъкне: при цезарово сечение акушер-гинекологът владее положението. Когато раждането е естествено, то може да завърши нормално, да, но никой не може да гарантира как ще завърши. Знаем само как ще започне. И често пъти зорлем го докарваме до секцио. Т.е. правим секцио в хода на раждането по спешност. Затова много е важно прогнозиране и планиране на раждането. 

Някой път обаче се случват и непредвидими обстоятелства – донякъде раждането върви, но в един момент 

тоновете на бебето започват да падат, 

то не може да се роди по нормалния механизъм, налага се да направим секцио в хода на раждането. 

-    Вие акцентирате на другата гледна точка – когато секциото е наложително, а не просто каприз.
-    Ще се обоснова и за двата вида ситуации. Имайте предвид, че част от жените реагират малко особено като казват: аз в никакъв случай няма да родя със секцио. Тогава докторът спокойно може да й каже да си търси друг специалист. Да, много е важно да има сработка, да има медицински аргументации. Но от друга страна, когато жената дойде и каже: докторе, искам да раждам чрез цезарово сечение – ако тя няма противопоказания, защо да не й направим операцията? 

Някои по-стари гинеколози скачат и казват: навремето всички раждания бяха нормални. Да де, ама какъв беше родовият травматизъм? Детска церебрална парализа например. А после тези деца обикновено се скриват, без да се коментират грешките на докторите. В повечето частни европейски болници, където докторите нямат право на грешка, а жените са взискателни, там делът на цезаровото сечение е 50, дори 60 на сто от всички раждания. 

-    Д-р Дамянов, стана ми ясна вашата позиция – щом жената желае, няма проблем да й се направи цезарово сечение. Но все пак, не смятате ли, че това по-скоро е мода?
-    Нашата основна цел е да се роди живо и здраво дете. Модата има различни тълкувания, в случая става дума за финансовата страна на „модата”. Когато пациентката има средства да си позволи цезарово сечение, има частни болници, които вземат по 4000 лв. за едно раждане чрез секцио. И там никой няма да й откаже. Веднага ще направя сравнение със старите държавни болници, в една такава съм работил и аз. Там се пита: колко ще плати тази жена? Аз казвам: нищо няма да плати, жената е редовна пациентка. И отказват да разпишат мнение за секцио. Аз казвам: добре, де, ама тя има проблеми. И понякога стават издънки за съжаление. В крайна сметка, ще се повторя, но най-важното е да се роди живо и здраво дете. 

-    Както и да има здрава майка. Смятате ли, че отговорно се съобщават всички рискове, свързани с тази операция?
-    Рисковете са дефекти на кръвосъсирването, инфекция, алергични реакции. Но 

когато анестезиологът е добър специалист 

и си свърши перфектно работата, няма никакви рискове. Или ако има, те са минимални – да речем някои по-големи кръвоносни съдове ще ни изненадат, трябва да се мине през тях. Появява се малко по-силна кръвозагуба, но анестезиологът като си е на мястото, веднага включва, каквото трябва, и жената дори не усеща, че е имало особености по време на операцията, да не казвам чак усложнения.

-    Т.е., да не плашим жените с последствията от секцио, а да им препоръчаме добра болница и специалисти, така разбирам вашата позиция?
-    Да имат свое мнение и право да изразят своето желание. Най-важен е фактът, че жената има правото да решава за своя живот. Никой не може да гарантира на 100%, че всичко ще е идеално все пак. Само Господ може това.

Ако бебето е 2 900 кг, няма причина, нека жената си го ражда нормално. Но ако бебето да речем е 4 кг, ние сме на кантар: това бебе дали ще мине през родовите пътища,  дали няма да мине? Затова е по-добре да не се правят експерименти и  да се пробва дали ще мине, а направо да се предприеме секцио. 

-    А кога се получават усложнения и не дай си Боже смъртни случаи?
-    Случаите на усложнения са тогава, когато не се спазва асептика-антисептика, когато не се прави антибиотична политика, когато пациентът не е добре наблюдаван. Случаите на усложнения са обикновено случаи на пропуски. Ако се свърши работата както трябва, усложненията и проблемите са нищожни. 


 Яна БОЯДЖИЕВА