Само операцията ли е спасение от тежка коксартроза?

Баща ми е на 89 години, страда от тежка левостранна коксартроза, т.е. болест на Чандлър

Само операцията ли е спасение от тежка коксартроза?
Болестта настъпи по-бавно може би поради това, че той вземаше непрекъснато добавки. Проблемът е, че така или иначе ябълковидната част на ставата е разрушена, нещо, което доведе до сериозни последици като парези на крайници, пълно обездвижване, силни болки при всеки опит за движение и преместване, т.е. пълна инвалидизация на количка. Не е възможна операция поради наличие на сериозни съпътстващи заболявания. Молбата ми е да отговорите възможно ли е някакво лечение въобще или облекчаване на болките?

Коментар на тема болест на Чандлър и отговор на някои въпроси от писмото на нашата читателка ни предостави проф. д-р Андрей Йотов – началник на Катедра „Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия” на ВМА. Защитил е кандидатска дисертация за лечение на счупванията на бедрената кост и докторска дисертация за хирургично лечение на счупванията на таза и ацетабулума.

„На базата на информацията, която предоставяте, мога да споделя следното - обяснява проф. Йотов. – Болестта на Чандлър – асептична (аваскуларна) некроза на главата на бедрената кост - е заболяване със съдов произход. По някаква причина страда деликатното кръвообращение на главата. Вследствие намаления приток на кръв се развива т.нар. костен инфаркт (подобно на инфаркт на миокарда). По тази причина и костта на определен участък изпада в некроза. Този участък става много по-мек и главата на бедрената кост се деформира. По-късно се развива и коксартроза с износване на покривния хрущял. 

За съжаление радикалното лечение на болестта на Чандлър е само оперативно, най-често смяна на ставата. Процесът по никакъв начин не се повлиява от медикаменти и веднъж започнал, е необратим. Във връзка с оплакванията на вашия читател мога да кажа следното: при положение че операцията е абсолютно противопоказна, единственото, което може да се направи, е палиативна обезболяваща терапия с аналгетици и/или противовъзпалителни средства. Някъде може да предложат "модерни" терапии със стволови клетки, плазма и т.н., но всички те са с повече от непотвърден ефект и с отчетлива комерсиална насоченост. Шансът за реално облекчаване на състоянието е единствено операцията, макар и на рисков терен. И може би е разумно да се преоцени дали действително контраиндикациите са толкова сериозни”. 

В заключение проф. Йотов поясни, че по принцип асептичната некроза е заболяване, което е присъщо на по-млада възраст (най-често между 40-60 години).

При пациенти над 70 г. е твърде нетипично, въпреки че не е съвсем невъзможно. „В случая - предположи той - има вероятност да се касае за силно деформираща коксартроза, рентгеновата картина при която да наподобява тази при АВН (асептична васкуларна некроза). Поведението обаче е идентично”.


Яна БОЯДЖИЕВА

Коментари