Сърдечна операция в будно състояние може и да звучи плашещо, но се оказа, че е възможна. Няколко дни преди Коледа лекари от “Пирогов” извършиха миниинвазивна (“безкръвна”) сърдечна операция на 72-годишен пациент в будно състояние. Той е напълно възстановен и изписан от болницата.
“Имахме пациент на 72 години с тежка хронична сърдечна недостатъчност и редица придружаващи заболявания, включително и онкологично - разказват проф. д-р Мария Миланова и д-р Аделина Пенева от Клиниката по кардиология. - В продължение на месеци го лекувахме от рецидивен перикарден излив (събиране на течност около сърцето). Когато възможностите на медикаментозната терапия се изчерпаха, се консултирахме с хирурзите, защото имаше опасност от сърдечна тампонада, спиране на сърцето и дори смърт”.
Торакалните хирурзи вземат решение да направят
малък отвор в перикарда
(тънка мембрана, обвиваща сърцето) и да отстранят насъбралата се течност. Операцията е извършена от екип, ръководен от д-р Десислав Врачански.
“Това е относително “малка” операция, която обаче крие много опасности и изисква отлична координация и прецизност не само на хирурга, но и от страна на целия екип”, споделя д-р Врачански.
И обяснява, че операцията е продължила 60 минути, извършена е през три малки разреза между ребрата, с размери от 3 до 5 мм, където се въвеждат хирургични инструменти и оптична система. Три часа след операцията пациентът е можел да приема течност и да се храни, а на следващия ден е провеждал рехабилитация и разходки. Следоперативната болка е била контролирана чрез епидурален катетър в продължение на 18 часа, след което лечението продължава с перорални аналгетици.
На втория ден след операцията пациентът се е прибрал вкъщи в добро общо състояние, без оплаквания и без ограничения в диетата или двигателния му режим. Д-р Мартин Младенов, проф. Червеняков и операционната сестра Йорданка Лаковска са асистирали при провеждането на операцията.
“Обикновено подобни операции се извършват под обща анестезия - споделят водещите анестезиолози д-р Ивайло Серкеджиев и д-р Силвия Косева. - В този случай обаче пациентът страдаше от онкологично заболяване,
артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, преживян миокарден инфаркт, полиневропатия, инсулинозависим захарен диабет и сърдечна недостатъчност. Затова рискът от обща анестезия беше много висок. По тази причина заедно с хирурзите решихме да приложим алтернативен подход”.
И обясняват, че такова обезболяване се постига чрез въвеждане на тънък катетър в епидуралното пространство на гръбначния стълб, през който се инжектира анестетик. Така цялата област на гръдния кош е напълно безчувствена, пациентът обаче е буден, но не усеща никаква болка и дори може да говори, докато хирурзите работят върху биещото му сърце. При традиционните операции в трахеята се въвежда тръба, пациентите са в дълбока анестезия, а жизнените им функции се контролират от машина. Техниката на т.нар. повърхностна седация има предимства пред традиционата анестезия: по-физиологична е, времето за възстановяване е по-кратко, липсват рисковете, свързани с общата анестезия. Опасност крие предозирането на анестетика, защото пациентът може да спре да диша. Това изисква много прецизно дозиране и мониториране по време на операцията.
Подобни интервенции се правят в малко клиники по света
Проф. д-р Александър Червеняков - началник на Секцията по хирургия и на Клиниката по гръдна хирургия при “Пирогов”, поздрави екипа си за успеха и отбеляза, че подобни операции се правят само в ограничен брой специализирани клиники по света. “За България това е уникален опит и изключително важна стъпка напред за кардио-торакалната хирургия у нас, защото наша цел е да осигурим на пациентите си не само качествено и високотехнологично лечение, но също така - сигурност и комфорт. Вярвам, че прилагането на тези две установени техники - миниинвазивна хирургия и епидурална анестезия, може да се превърне от иновативен в рутинен подход при внимателно подбрани пациенти”, каза още проф. Червеняков.
Фенестрация на перикарда е сърдечна операция, която има за цел да се създаде фистула или “прозорец”, свързващ перикардното пространство с плевралната кухина. Този “прозорец” позволява на перикардния излив да се дренира в гръдната кухина, където наличието на течност не е толкова опасно. Ако перикардният излив не се отстрани, това може да доведе до сърдечна тампонада и спиране на сърцето.
Яна Бояджиева
