Постите, съчетани с лечебно гладуване, правят чудеса при овладяване на много от болестите, закичени с етикет “нелечими”. На Сирни заговезни, на 26 февруари, се заговява със сирене и яйца и от следващия ден започват Великите пости. Те са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот и представляват въздържание от употреба на блажни храни - месо, яйца, мляко и млечни произведения.
По традиция при православните строгото съблюдаване на поста е най-силно през първата и последната седмица, католиците почти не постят, а при протестантите те липсват съвсем.“Не бива постенето да се разбира като механично лишаване от определен вид храна и напитки. Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за лошите си постъпки, да потърси нов път към възвишеното и към себе си”, сподели за в. “Доктор” проф. д-р Донка Байкова, специалист по хранене и диететика и ръководител на катедра “Превантивна медицина” във Факултета по Обществено здраве на Медицински университет - София.
За да не изпратим Великден с няколко килограма отгоре, известната диетоложка ни съветва да се храним разделно.
“Не че това е здравословният ни начин на хранене, но специално в този период яжте по 5 пъти дневно в умерени количества. Яжте с настроение и празнувайте активно. Не само трапезата е повод за тържество. Може да празнуваме и с разходка в парка, гледане на филми у дома, движение, със среща с любими хора”, съветва проф. Байкова.
- Започват великденските пости и хората рязко сменят хранителния си режим. Това не е ли вредно, проф. Байкова?
- Рязката промяна на храненето не е полезна, защото организмът изпада в силен стрес. Ако сме решили да сменим обичайния си модел на хранене, нека го направим постепенно. Самата християнска религия повелява това. През първата седмица от дългите великденски пости се изключва от трапезата месото, през втората - млякото, млечните продукти и яйцата. Накрая се минава на растителен модел на хранене. А на Благовещение можем да хапнем риба, защото тя подкрепя организма с важни елементи.
- Все още е зима, върлуват грип и десетки други вируси. Имунната система на хората е разклатена. Как ще ни се отрази едно гладуване?
- Лошо. Затова всеки избира сам за себе си каква да е продължителността на постите. Тя трябва да зависи от възрастта и здравословното състояние на човека. И дали в момента той се чувства изтощен. Не забравяйте, че скоро ще настъпи и пролетната умора. И ако човек яде само растителни храни, става много лошо.
- Колко време е нужно на организма да се възстанови след продължителните пости?
- Който пости, не бива да мисли, че е направил нещо лошо за себе си. Защото всеки от нас има т.нар. депо - склад с всички важни хранителни вещества, които му стигат за 22 дни. Това са витамини, минерали, аминокиселини. Т.е. тези вещества, които организмът ни не може да синтезира сам и очаква да бъдат внесени с храната. И тъй като месото, жълтъкът на яйцето са липсвали на трапезата, трябва бързо да се възстановят изразходваните запаси от важни вещества. Можем светкавично да го направим, като още в първия ден на Великден два пъти хапнем блюда с риба. Така бързо ще попълним депата си с дефицитните елементи, които в постните гозби присъстват оскъдно или са с ниска усвояемост.
- А има ли хора, за които е абсолютно противопоказно да предприемат поста, колкото и да им се иска?
- Деца и юноши не могат и не трябва да постят. Също така бременни и кърмещи жени, стари хора, както и такива, които скоро са преболедували тежка болест и се възстановяват, и разбира се, онкоболни, както и тези с тежки хронични болести. Те могат да предприемат до 14 дни пост, не повече.
- За да не отслабне имунитетът ни по време на постите, какво трябва да направим за себе си?
- Хубавото на постите е, че се обогатяваме с много витамини и минерали, защото ядем предимно зеленчуци и плодове, както и растителни, пълнозърнести и бобови храни. Те са богати на витамини, минерали, антиоксиданти и фибри. Те са нискокалорийни, в тях липсва холестерол. Така няма да боледуваме от диабет, подагра, сърдечносъдови заболявания.
Освен това трябва да пием много билкови чайове
за имунна защита с лимон, мед, прополис или други пчелни продукти. Да консумираме ядки, да приемаме растителни продукти, които сме забравили да включваме в менюто си. Да включим и нови зърнени храни като просо, пълнозърнест и кафяв ориз, пълнозърнести спагети, жито и не на последно място - да пием много течности, най-вече чиста вода.
- Каква е храната по време на пост?
- Може да хапвате всичко, което е от растителен произход. Това са ядките, плодовете - пресни и сушени, които трябва да са ви винаги подръка, защото с високата си енергийна стойност могат да ви спасят от прегрешение с неподходяща за случая храна. Също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло или маргарин, а не с краве масло.
©Shutterstock
Особено подходящи са пресните салатки, спанакът, киселецът и копривата. Тестените продукти и хлябът не трябва да са приготвени с яйца.
Алкохолът също се изключва от менюто -
тъкмо да направите малка пауза и да го замените с натурални сокове, билков чай. Яжте и мед - той също помага да се засити гладът.
- Въпреки поста някои хора увеличават теглото си...
- Този парадокс се получава, защото често пъти постещият, за да удовлетвори усещането си за глад, е консумирал голямо количество хляб, намазан с някаква растителна мазнина, приемал е много маслини. Със сигурност се намесват и различни ендокринни фактори. Дефицитите на белтъчини водят понякога до дефицитен синтез на хормони, ензими.
След края на великденските пости, ако прекалим с храната, ще претоварим жлъчно-чернодробната храносмилателна система и панкреаса.
- Възможно ли е да избегнем пролетната умора по време на постите?
- В края на студения период сме изчерпали депата си от запаси на витамини и минерали, които в изобилие сме консумирали от есенните нашенски зеленчуци и плодове. Проучванията показват, че в края на зимата консумираме 2 пъти по-малко количество зеленчуци и плодове от есенния период. Това са туршии и консерви. През последните години хората вече са информирани и целогодишно консумират зеленчуци и плодове. През зимата е по-удачно да наблягаме на сезонните, кореноплодни зеленчуци - ряпа, гулия, цвекло, алабаш, зеле, моркови. В края на зимата очакваме да се хванем за зелено - първите пролетни салати, лапад, коприва, спанак.
Пролетната умора е симптом за нашите георграфски ширини поради сезонния модел на хранене. Характерни са спад на имунната защита, лесна уморяемост и главоболие. Можем да го неутрализираме чрез прием на хранителни добавки, витамини и минерали.
Детският организъм е по-уязвим и рисков, отколкото този на възрастните. Техните потребности не са големи, но са специфични, защото все още изграждат За едно злоядо дете личният лекар трябва да прецени какво да му предпише - поливитаминен или друг продукт.
- По колко яйца е полезно да консумираме на ден и какво ще стане, ако прекалим с тях?
- Яйцата също са концентрирана храна. От едно яйце се ражда живот, което означава, че в състава им има всички необходими хранителни вещества нужни за поддържане на живота и развитието на човека за известен период от време. Това е висококачествен и пълноценен продукт на природата, но белтъкът на яйцето е с по-голяма степен рисков за алергизиране, особено при малките деца. Жълтъкът на яйцето с неговият мастно киселинен състав е с жлъчегонно действие. Това значи, че има способността да свива жлъчните пътища, също така там има и голямо количество холестерол.
Затова, ако сме по-чувствителни, трябва да се запитаме на колко яйца сме изяли белтъка. Ако човек е с предразположение към жлъчни реакции, има камъни в жлъчката или холецистектомия и други такива, той би трябвало да се ограничава в приема на жълтъци. Би трябвало жълтъкът да бъде ограничаван при хората с високи показатели на лош холестерол и триглицеридите. Хората, прекарали инфаркти и инсулти, също така са под опасност, ако ядат повече яйца. За това броят на яйцата при хората е строго индивидуален, но бих казала, че не трябва да се ядат повече от 2-3 яйца за първия празничен ден.
- Коя е най-прилаганата диета в момента?
- 90-дневната диета е доста актуална напоследък. Според мен тя е разумна диетична програма. Факт е, че от нищо не лишава организма. В тялото на човека запасът от жизненоважни хранителни вещества стига за около 22-24 дни, след което те се изчерпват, ако определена храна липсва за даден период от време в нашето меню. Тази хранителна програма позволява на организма да не страда от хранителни недоимъци - дните и храната се редуват балансирано.
- Съвместими ли са думите “вкусна” и “диета”?
- Важно е една диета да е вкусна. Ако накараме един човек да се храни по начин, който не му харесва, да си приготвя храна, която не обича, това гарантира неуспех. Този човек ще очаква с нетърпение края на диетата, за да се нахрани. И често пъти след края на подобен хранителен режим резултатът е няколко килограма повече.
Храната трябва да е вкусна. Няма проблем да овкусяваме салатата си - със зехтин, сол, лимонов сок. Разбира се, в разумни количества.
Шоколадът, сладките храни - няма проблем да са част от менюто, но нека консумацията им да бъде умерена. Вместо цял шоколад, нека се насладим на вкуса на 2-3 блокчета.
Движението също може да бъде приятно. Човек трябва да открие коя физическа активност му харесва и да я практикува поне по 30 минути на ден - може да е йога, дълга интензивна разходка, плуване и т.н. Важно е постоянството.
Позволени храни
♦ Всякакви плодове
♦ Всички видове зеленчуци - заради сезона най-вече се консумират зеле, картофи, боб и леща
♦ Млечни продукти от растителни мазнини
♦ Соеви продукти - соево мляко, тофу, кайма, соеви парченца, шницели. Все пак ви препоръчваме да внимавате много, защото подобни произведения на съвременната хранително-вкусова промишленост се преработват многократно, преди да стигнат до магазините, и съвсем не са най-безвредното нещо на света
♦ Всякакъв вид риба, но само в позволените от Библията дни
♦ Зехтин и олио също само в позволените дни
♦ Всички видове зърнени култури - пшеница, пшенични зародиши, овес, нахут
♦ Ядки - каквито се сетите и имате под ръка
♦ Сладко - всичко е позволено, стига да не съдържа в себе си животински продукт. Медът не е забранен, както и халвата, позволени са и сладкишите, но без яйца и мляко
Люба МОМЧИЛОВА
