В днешния брой на в. “Доктор” ще обсъдим темата “Алергиите като психосоматично заболяване и тяхното хомеопатично лечение”. Мой събеседник е д-р Искра Капинчева, а поводът за това интервю е презентацията, която д-р Капинчева изнесе на Осмата конференция по шуслерова терапия и хомеопатия, провела се на 16 и 17 март т.г. в Стара Загора. В своята презентация тя поставя акцент върху психосоматичната предиспозиция при алергиите и как алергичната изява може да бъде овладяна със средствата на хомеопатията.
Д-р Искра Капинчева практикува класическа хомеопатия и шуслерова терапия. Нейната специалност от МУ е социална медицина и здравен мениджмънт. Впоследствие д-р Капинчева се обучава по хомеопатия както в България, така и в чужбина. Тя притежава диплома по класическа хомеопатия от Европейския комитет по хомеопатия (ЕКХ) и диплома по хомеопатия от Медицинска академия - София. Преподавател по класическа хомеопатия и шуслерова терапия. Член е на политическия подкомитет към ЕКХ.
- Д-р Капинчева, да започнем така: могат ли различни фактори от заобикалящия ни микро- и макросвят да повлияят върху психиката и това от своя страна да отключи различни заболявания, в т.ч. и алергични?
- Човекът е отворена динамична система, която реагира на стимули от околната среда - природна и социална. Всеки отговаря според това, както е определено от генотипа му и от досегашния му опит в живота. Някои реакции са изключително бурни и могат да застрашат дори живота на човека. Но някои хора реагират, други - не. Защо?
Клеменс вон Пирке въвежда термина “Алергия” през 1902 г. Думата има гръцки произход и означава “друг начин на отговор”. С този термин се означават реакциите на свръхчувствителност към факторите на околната среда, които се проявяват на кожата (най големият ни орган за контакт, общуване), както и чрез дихателната и храносмилателната система (системи, чрез които осъществяваме обмен с околната среда). Психосоматиката се развива от началото на 20-и век. Привържениците на психосоматичната медицина приемат алергията не като случайно явление, а като събитие, което се вписва в психоорганична цялост и се проявява в определен момент на дадено място.
- Всички знаем, че алергията се причинява от различни алергени от околната среда. До каква степен обаче личността и емоциите играят някаква роля във възникването и развитието на алергичните прояви?
- Когато тялото е застрашено от физически, химически или психически агент, то реагира, мобилизирайки всички защитни сили. При продължителен стрес или внезапен емоционален шок по оста ПНЕИ (психика - нервна система - ендокринна система - имунна система) организмът реагира чрез различни реакции на физическото тяло. От това какъв е човекът, как той възприема заобикалящия го свят, как се е научил да се справя с възникналите проблеми зависи и реакцията му към психичния стрес. Тялото отразява нашата психика. Кажи ми от какво боледуваш и ще ти кажа какъв човек си. Тялото никога не лъже.
- На какво е израз алергията от психосоматична гледна точка?
- От психосоматична гледна точка тялото се задейства като материално помощно средство, в което нерешеният проблем се проявява под символична форма. Според д-р Рюдигер Далке “алергията е израз на силна защита и агресивност, която е изтласкана в тялото”. Алергичният човек има проблеми със своята агресивност, които обаче не признава пред себе си и поради това обикновено не изживява. Известно е колко тясно агресията е свързана със страха. Човек се бори винаги само с това, от което се страхува. При по-внимателно вглеждане в предпочитаните алергени можем да установим кои сфери от живота всяват много страх у алергичния човек, че той с такава стръв се бори против някой символичен представител.
Д-р Искра Капинчева
- Кои психологически травми най-често могат да предизвикат алергична реакция и защо? В презентацията споменавате, че повечето хора, страдащи от астма или алергия, са били лишени от майчина обич в детството си. Има ли изследвания в това отношение?
- През 1948 г. в списанието на Американската асоциация по психосоматична медицина е публикувано проучване на д-р Милър и Дороти Барук “Психосоматично изследване при деца с алергични прояви”. Те правят извода, че в групата деца с алергия 62 от общо 63 деца са страдали от майчино отхвърляне, т.е. 98,4%. Докато в групата деца без алергия тези цифри са 9 от 37 деца, т.е. 24,3%. Разликата е показателна. През 1941 г. Ф. Александър и неговата школа в Чикаго доказват емоционалната неустойчивост на алергичните хора, чието детство изглеждало трасирано от тежки афективни конфликти.
- Д-р Капинчева, да поговорим за лечението. В своята презентация казвате, че съвременното конвенционално лечение на алергиите дава само временен ефект. А какво предлага хомеопатията? Как тя може да се справи “успешно и безвредно” с алергиите?
- Хомеопатията разглежда болестите като динамични разстройства на духовния, жизнения принцип в усещанията и функциите на живия организъм. За да намерим подобното хомеопатично лекарство, ние не само преглеждаме пациента и гледаме неговите лабораторни изследвания, но и разпитваме за проблеми на 3 нива - ум, емоции и физическо тяло. Разпитваме и за житейския път, за преживените стресове, травми, за начина му на живот. Нашите лекарства не предизвикват алергии, а в съответствие със закона на подобието възстановяват здравето и жизнената хармония.
- Можете ли да посочите конкретни случаи от вашата практика?
- Случаите са много. Един от първите ми случаи в практиката беше на мъж с алергичен синуит. След снемане на случая се оказа, че той се е отключил след силно любовно разочарование и добре подбраното хомеопатично лекарство реши проблема за месеци. Или пък следните ситуации:
• отключен алергичен ринит поради непоносимост към свекървата;
• отключена астма поради потиснат гняв към бащата, който пие и тормози цялото семейство;
• силно протективна майка, която не дава на детето си дори да диша само и то съответно развива бронхиална астма.
Вижте, в детска възраст ние отразяваме родителите си. Много често, работейки с майката и бащата, детето само оздравява.
Светът не е злонамерен. Никой не иска да ни навреди. Ние всички сме свързани - хора, животни, растения. Никой не може да съществува самостоятелно и ние трябва да се научим да живеем заедно. За да сме здрави, трябва да сме адаптивни. Човешкият организъм има изключителни възможности за възстановяване и адаптация. Просто трябва да му дадем шанс.
Яна БОЯДЖИЕВA