След “Първопричината” и “Протоколът Хашимото” докторът по фармация Изабела Уенц предостави на хората с тиреоидит на Хашимото книга с изцяло практическа насоченост “Хашимото - хранителна фармакология”, в която описва начини на хранене и над 125 рецепти, с които да контролираме здравето на щитовидната си жлеза. При това принципите на това хранене и конкретните рецепти са създадени и изпробвани лично от авторката - фармацевт по образование и пациентка с тиреодит на Хашимото. Публикуваме откъси от книгата с любезното съдействие на Издателство “Вдъхновения”, което по традиция издава много полезни и ценни творби, свързани със здравето.
„Подобно на ниските дози вещества в медикаментите, малки количества вещества в храните, които ядем всеки ден, може да имат огромно въздействие върху организма - казва Изабела Уенц. – Молекулите от храната ежедневно изпращат хиляди послания на тялото ни. Правилните храни изпращат положителни и подхранващи послания, като ни дават изобилна енергия, блестяща коса и безупречна кожа, позволяват на организма ни да функционира като високоефективна машина, каквато е създадена да бъде. Неподходящите храни, от друга страна, изпращат отрицателни сигнали, като причиняват възпаление, болка и много други симптоми.
Можем да използваме храната като свое лекарство по същия начин, по който използваме фармацевтичните препарати, за да повлияем на биохимията на тялото си. Наричам тази концепция хранителна фармакология. Храната може да е ваш могъщ съюзник по пътя към излекуването. Затова би трябвало да изградите начина си на хранене така, че да получите най-добрите резултати.
При проучванията си и работата с хора с хашимото открих, че заболяването може да се отключи от недостиг на нутриенти, чувствителност (непоносимост) към определени храни, нарушен отговор на стрес, нарушена способност на тялото да се освобождава от токсини, чревна пропускливост и инфекции. Всички тези фактори са свидетелство, че тялото ни е получило съобщение, че живеем в място, което не е безопасно, и че организмът трябва да премине в режим на съхранение на енергията. Проучванията показват, че щитовидната жлеза работи съвместно с имунната система, за да оценява заобикалящата ни среда и да ни помага да оцелеем. Щитовидната жлеза може да усеща опасността и да започне възпалителен автоимунен отговор срещу себе си посредством свързвани с опасност молекулярни модели. Телата ни развиват хронични заболявания, като адаптация или като реакция на заобикалящата ни среда.
С други думи, хроничните заболявания изпълняват защитна роля.
Основната заплаха за оцеляването на първите хора е бил недостигът на храна. Един много ефективен начин за преживяване на период на глад е забавянето на метаболизма, за да не ни се налага да приемаме много калории. Тялото може да постигне това, като потисне работата на щитовидната жлеза – една от главните жлези в регулацията на метаболизма.“
В модерни времена гладът е рядкост, но може да изпратим на тялото си същия сигнал за глад, като се ядат преработени храни (несъдържащи почти никакви нутриенти, които предците ни биха смятали за храна), спазване на рестриктивни диети, консумиране на продукти, които причиняват възпаление или храносмилателни проблеми, и ядене, когато сме стресирани. Всичко това сигнализира на тялото, че храната е в недостиг и че гладуваме, че средата не е безопасна и трябва да минем в режим на оцеляване
Един от начините да се надхитрят автоимунните заболявания на щитовидната жлеза е да се накара тялото да разбере, че е в безопасност. Общуването с тялото обаче, трябва да е на език, който то може да разбере. А това е да се елиминират нещата, които карат имунната система да смята, че трябва да се пестят телесните ресурси. И второ – да се добавят други неща, които ще я накарат да вярва, че не е застрашена. Един от най-бързите начини да се покаже на тялото, че е в безопасност, е като го храним само с подходящите храни. Да, трябва да се приема предписаната хормонална терапия, но не е реалистично да се разчита на едно-единствено вещество, което да постави тялото в режим на лечение. Докато в същото време хиляди други вещества му изпращат сигнали за разболяване.
„Бях шокирана, когато разбрах на собствен гръб, че продължаващите три години пристъпи на киселинен рефлукс и хронична кашлица, както и десетгодишната ми битка със синдрома на раздразненото дебело черво може да се решат само след три дни – като спра две храни, към които имах непоносимост - съдържащите глутен и млечни. Другите симптоми изчезнаха скоро и в крайна сметка се научих правилно да подхранвам тялото си и да се вслушвам в неговите сигнали, че нещо не ми се отразява добре.
С времето успях да понижа тиреоидните си антитела до стойности на ремисия, да върна косата си, да се освободя от шините за синдрома на карпалния тунел, да си върна плоския корем, който се беше крил под подуване и стомашни болки, и да се превърна отново в цялостно здрава, щастлива и във форма жена. Нямаше ги повече паническите атаки, промените в настроението и пристъпите на депресия.
В крайна сметка, установих за себе си и за повечето хора с хашимото, че заболяването изисква многостранен подход. Симптомите често са резултат от комбинация от дисбаланси на хормоните, дефицити на хранителни вещества, чувствителност към храни, нарушена способност за справяне със стреса и за освобождаване от токсини, чревна пропускливост и понякога една или повече хронични инфекции.
Добрата новина е, че храненето е крайъгълният камък за връщане на здравето
Промени в начина на хранене може да доведат до значими подобрения на състоянието, а в някои случаи и до пълна ремисия на заболяването. Така създадох полезна, информативна и практически ориентирана книга за хранене при тиреоидит на Хашимото.
Установих, че хората с хашимото страдат от:
1. Дефицити на микронутриенти
Пвечето хора с хашимото имат дефицити на микронутриенти в резултат от западния начин на хранене, консумиране на бедни на хранителни вещества храни, придържане към нискокалорийни диети, липса на храносмилателни ензими, възпалителни процеси и хранителни непоносимости, прием на лекарства и дисбаланс на чревните бактерии.
2. Дефицити на макронутриенти
Хората с хашимото често следват режим на хранене с недостатъчен прием на протеини и мазнини – два есенциални макронутриента, които поддържат процесите на растеж и възстановяване в тялото. Тези дефицити може да са резултат от изключително натоварена с въглехидрати диета, от фобия към мазнини, веганско или вегетарианско хранене и нарушено храносмилане на протеините и мазнините.
3. Дефицит на храносмилателни ензими
При хашимото често има дефицит на храносмилателни ензими и ниски нива на стомашна киселина. Една трета от пациентите имат също и дефицит на жлъчни или панкретични ензими, което води до проблем с усвояването на мазнините.
4. Колебания в кръвната захар
Нарушеният толеранс към въглехидрати е характерен за много хора с хашимото – бързо покачване на кръвната захар след консумация на въглехидрати, последвано от прекомерно отделяне на инсулин. С притока на инсулин нивото на кръвната захар спада рязко, което води до нервност, замаяност, световъртеж, тревожност и умора, както и стрес на надбъбречните жлези. Този стрес води до секретиране на голямо количество кортизол, увеличено производство на възпалителни протеини и повишен имунен отговор.
5. Токсично затлачване
Атакувани постоянно от токсини, от които организмът не може да се освободи, това може да доведе до автоимунен процес.
6. Непоносимост към храни
Хранителните непоносимости са забавени реакции на свръхчувствителност от четвърти тип, което често се манифестира с активиране на IgG антитела срещу щитовидната жлеза.
7. Чревна пропускливост
Всеки човек с автоимунно заболяване има някаква степен на чревна пропускливост. В чревната обвивка се появяват отвори, които позволяват молекули от вещества дразнители да преминат от храносмилателната система в кръвообращението.
Ето защо, освен да се изключат потенциално реактивните храни от диетата на човек с хашимото, трябва да включим вкусни оздравителни храни, богати на нутриенти“, пише авторката на книгата.
Особено полезни храни за хора с този проблем
• Зелени смутита. 68% от анкетираните от д-р Уенц пациенти оценяват зелените смутита като полезни; 82% казват, че смутитата им дават повече енергия; 60% с тяхна помощ се радват на по-добро настроение, 40% са забелязали нормализиране на теглото.
• Ферментирали храни. Тези храни са най-полезни за оздравяването на червата. От любимите са киселото зеле, кокосовият йогурт и ферментиралата кокосова вода. При ферментацията се произвеждат пробиотици или добри бактерии, които балансират чревната флора и помагат при запек, лошо храносмилане и тревожност.
• Костен бульон. 70% от хората с хашимото смятат костния бульон за полезен. 62% са усетили повече енергия, 57% - подобрение в настроението, 32% - подобрение в състоянието на кожата. Костният бульон осигурява оздравителен колаген и хранителни вещества, подпомагащи чревната лигавица и кожата.
Ето рецептата за костен бульон на д-р Уенц: Ако се прави в уред за бавно готвене, сложете в уреда пилето, 1 с.л. оцет и зеленчуците (2 стръка целина, 1 глава лук, 6 - 8 големи моркова). Напълнете с вода 2 - 3 см под ръба и гответе под капак на висока степен 8 до 12 часа. После подправете с морска сол и черен пипер на вкус. Прецедете, разсипете в стъклени буркани и съхранявайте в хладилник. Костният бульон може да се прави и във висока тенджера. След като заври, намалете огъня до умерено нисък и оставете да къкри 8 до 12 ч.
• Желатин. Почти половината пациенти виждат подобрение в кожата, 38% - в състоянието на косата, 33% споделят за намаляване на болката и за повишена енергия. Използва се желатинът в смутита и в оздравяващи червата десерти.
• Гореща вода с лимон. Помага за детоксикацията през стомаха и черния дроб. Пие се сутрин на гладно. Ободрява по-добре от кафе.
• Цвекло. То е източник на фитонутриенти с противовъзпалително и антиоксидантно действие. Богато е на бетаин, който подпомага разграждането на аминокиселината хомоцистеин. Нейното натрупване води до сърдечни заболявания, трудно забременяване, родилни дефекти и нарушена детоксикация. Да се консумират по 1-2 порции цвекло на седмица, като поради съдържанието му на захар да се комбинира със здравословни мазнини или протеини.
• Кръстоцветни зеленчуци. Глюкозинолатите в зелето, броколите, карфиола, кейла и репите подпомагат детоксикацията в черния дроб. Купувайте органични кръстоцветни, особено кейл, който като зеленолистно може да акумулира много токсини. Ако стомахът ви е чувствителен, може да варите леко тези зеленчуци на пара или да ги ферментирате.
• Кориандър. Пресният кориандър е естествен хелататор - свързва се с токсини и ги извежда от тялото. Може да добавяте кориандър към салати, авокадо, зелени сокове, смутита и салса, както и за овкусяване на чили, яхния и супи.
• Фибри. Действат като гъба - придвижвайки се през храносмилателната система, те попиват токсините и излишните хормони, като подпомагат изхвърлянето им от тялото. Най-добре е да си набавяте фибри от плодове и зеленчуци, а не от хранителни добавки.
• Зелени сокове. Те са богати на оздравителни хранителни вещества, в течна форма са и се храносмилат лесно, чудесен източник са на хлорофил. Този зелен пигмент в растенията подпомага детоксикацията, намалява възпалението и оксидативния стрес, повишава нивата на желязото. В моята рецепта слагам постепенно в бавнопресоваща сокоизтисквачка зеленчуците (7 бейби морковчета, 4 стръка целина, малка краставица, 3 чаши нарязан на ситно кейл или друг зеленолистен зеленчук, лайм или лимон) и плодовете (нарязана ябълка от сорта Грени Смит), морска сол на вкус. Ако имате проблем с кръвната захар, може да добавите 1-2 с.л. кокосово масло или авокадо.
• Куркума. Има антиоксидантно и противовъзпалително действие, противовирусни и антибактериални свойства. Подпомага детоксикацията, подобрява настроението и паметта. Може да готвите пиле или свинска яхния с куркума. Опитайте и в други ястия.
• Дребни плодове. Боровинки, къпини, малини, ягоди, френско грозде и цариградско грозде са мощни антиоксиданти. Имат високо съдържание на фибри и поради това не повишават рязко кръвната захар, за разлика от другите плодове. Боровинките съдържат миоинозитол, който доказано подобрява функцията на щитовидната жлеза и нормализира кръвната захар. Консумирайте всеки ден, но умерено.”
Мара Калчева
