Допаминовото гладуване е временен отказ от обичайните удоволствия. Т.е., за известно време напълно изключвате от живота си алкохола, сладкишите, мазните и лютивите ястия, секса, ходенето на кино, заниманията с екстремни видове спорт, шопинга, пушенето, интернета и гледането на телевизия.
Вместо това, се препоръчват много разходки, общуване с близки хора, игри и занимания с децата, рисуване, писане на писма на хартия, а не по имейла, медитиране, работа по вилата и дома.
Автор на методиката е професорът по клинична психиатрия Камерън Сепа от Калифорнийския университет.
Той изпробвал тази методика миналата година върху специфична група пациенти - сътрудници в големи компании от Силиконовата долина и постигнал впечатляващи резултати.
С други думи, тези “креативни пациенти” се съгласили да тестват върху себе си най-напредничавите разработки на учените, повишаващи резултативността - интервалното гладуване, новото модерно течение “биохакинг”, иновационните хранителни биодобавки.
След като проф. Сепа публикувал резултатите от своите изследвания, в социалните мрежи настъпил същински бум. И модата на допаминовото гладуване много бързо обхванала първо Америка, а след това Европа, Китай, Азия и дори страните от Близкия изток.
Допаминът е невромедиатор, който дарява предвкусване на щастието
Що е то допамин и как действа на организма? Много хора смятат допамина за един от хормоните на щастието, наред със серотонина и ендорфина. Но това не е така. Допаминът е невромедиатор, който дарява не чувство на щастие, а предвкусване на щастието.
Той се отделя в организма ни, когато се стремим да постигнем някаква цел, успех, конкретни резултати. Именно той създава усещането, че това е по силите ни. Може да се каже, че допаминът е идеалният мотиватор. Това е подбуждане към действие и предвкусване за награда.
Именно допаминът ни помага да творим, да вършим необичайни за нас неща, да се движим напред и нагоре. И щом целта е постигната, произтича изблик на положителни емоции, а също така отделяне на ендорфини.
Освен това, допаминът играе важна роля в процеса на обучение, той ни зарежда с чувството за удовлетворение, когато сме постигнали или направили нещо, което ни помага да оцелеем.
Простичък пример: пийваме вода в горещ ден и получаваме доза допамин, става ни приятно и организмът е запомнил, че именно така трябва да се постъпва по-нататък.
Когато ни хвалят за нещо, мозъкът си прави извода, че доброто отношение повишава шансовете ни да оцелеем. Тогава той отделя допамин, а на нас ни става приятно и искаме да получим още веднъж похвала.
Когато на човек не му достига допамин, той е потиснат и “отпуска ръце”, отказва се. Но и обратната ситуация не е благоприятна. Когато допаминът в мозъка е в излишък, това пречи да постигаме целите си. Казваме си - и така ми е добре, другото може и да почака.
Като цяло, допаминът в организма трябва да е в норми. И точно тук възниква проблемът. А той се изразява в това, че стана прекалено просто в съвременното общество да получаваме приятни емоции.
Човек изяжда поничка и получава изблик на допамин; получил е стотици лайкове в социалните мрежи - още един изблик; участва в някаква разпродажба - допаминът му дава усещането, че заветната цел е близка и скоро ще получи бонус.
Хората свикват на леснодостъпни удоволствия и престават да се стремят към по-важните цели, изискващи повече време и усилия. Но градусът на бързите постоянни удоволствия не е толкова висок, защото често възниква зависимост от самия процес.
Хората се превръщат в зависими от компютърните игри, приемат прекалено много вредна храна, не могат да живеят без социалните мрежи. Всичко се ускорява, а колкото по-бърз е резултатът, толкова по-силна е зависимостта.
“Диетата” на проф. Сепа е насочена към това да помогне на човек да осъзнае излишните си потребности и да опита да се избави от тях, или поне да намали влиянието им. Временният отказ от достъпните удоволствия помага на човек да погледне на живота от друг ъгъл, да преоцени ценностите си.
Ако хората съумеят трезво да оценят своите зависимости, те получават възможността да ги контролират. А това води до по-правилен начин на живот, което подобрява здравето и повишава работоспособността.
Ето от какво е необходимо да се откажете:
• От интернет. Ако на работа не излизате от интернет
минимум 4 часа, няма да можете да си свършите задълженията. А у дома въобще изключете интернета от живота си за известен период от време.
• От всякакви игри - от компютърните, дори и от спортните, ако те ви отнемат прекалено много време. И най-вече от хазартните игри.
• От вредната храна - сладкиши, чипсове, всякакви комбинации от въглехидрати и мазнини.
• От силните усещания - т.е., не гледайте филми на ужасите, екстремни атракциони, бързо шофиране.
• От честото правене на секс и гледане на филми и сайтове за възрастни.
• От различните вещества, разширяващи съзнанието и влияещи на мозъка - алкохол, никотин, кофеин, психотропни и наркотични препарати.
Колко време може да продължи?
Можете да започнете с малко - един до 4 часа в края на деня например. След това отделете за допаминово гладуване един от почивните дни в седмицата. И е най-добре да проведете по-голямата част от този ден сред природата.
Следващо ниво - веднъж на тримесечието си устройвайте уикенд, изцяло разтоварен от удоволствията, с които сте свикнали. А за тези, които вече са напреднали с новия допаминов начин на живот - по една седмица в годината.
Казват, че след такава “допаминова ваканция” човек започва да усеща много по-ярко радостта от живота, появяват се други цели, а най-важното - започвате много по-силно да цените живото общуване в реалния свят.
Яна БОЯДЖИЕВА
