Д-р Николай Поройлиев е кардиолог в Университетска болница “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Притежава сертификат за Експертно ниво за ехокардиография и Базово ниво за електрокардиостимулация. Член е на Българското дружество по кардиология и Европейското дружество по сърдечен ритъм. Участник и презентатор е в множество конгреси на европейско и национално ниво.
Защо на много хора им е трудно да приемат, че повишеното кръвно изисква лечение? Защо е необходимо хипертониците да бъдат обучени да проследяват състоянието си? Какви детайли най-често пропускаме по отношение поведението, профилактиката, лечението при това заболяване?
Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Поройлиев.
- Д-р Поройлиев, въпреки че много често се пише и говори за хипертонията, какво упорито не желаем да осъзнаем в това отношение?
- Най-трудно е да се осъзнае необходимостта от лечение и проследяване на пациента. Повечето хора в началото не искат да приемат, че имат проблем. По-скоро се надяват да е нещо временно, неглижират го и не му обръщат внимание. Има много случаи, при които това постепенно повишаване на артериалното налягане, когато няма рязко покачване и не предизвиква симптоми, хората идват с високо артериално налягане и с усложнения. Към които обаче вече са се адаптирали.
А това е опасно, защото те са неглижирали състоянието си. Някои от тях са опитвали самолечение, което в повечето случаи също е опасно. Да, пият аналгин и главоболието минава временно; комшията е препоръчал нещо, но то пак е временно. След това човекът забравя, тъй като симптомите много зависят и от емоционалното състояние. В смисъл, ако човекът е зает с нещо по-важно според него, той не обръща внимание на кръвното. А болестта си прогресира и в един момент той попада при доктора. Виждал съм много хора с много високо кръвно, без въобще да знаят за това.
- Какво рискуват такива хипертоници, които неглижират състоянието си или въобще не знаят за него?
- Основните сърдечносъдови усложнения са инсулт и инфаркт, но оттам насетне може да се стигне до различна по степен увреда във всички съдове. Например настъпват промени в артериолите и в крайна сметка страдат всички органи, най-вече бъбреците. Говорим за атеросклероза и микроангиопатия.
По принцип хипертонията е първична и вторична, различията настъпват с различна скорост при отделните хора. Но независимо каква е артериалната хипертония, по-високото кръвно налягане води до по-бързо увреждане и настъпване на усложненията и до по-тежкото им протичане.
Д-р Николай Поройлиев
- А какво е правилното поведение, за да не се стига до такива усложнения?
- Правилното поведение е да се уточни диагнозата с допълнителни изследвания като ехокардиография, изследвания на бъбречната функция и др. Като цяло, ако пациентът е над 50 години, се определя и сърдечносъдовият риск, но може и на по-ранни етапи да се направи такава оценка. Става дума за цялостен панел за оценка на риска от усложнения. Искам обаче да изтъкна, че този риск може да се променя и това е идеята. Защото става дума за коригируеми фактори.
Холестеролът и артериалното налягане са двата основни фактора, които определят риска от сърдечносъдови усложнения. Заедно с това дали пациентът е пушач или не. Т.е., ако съществува висок сърдечносъдов риск, той може да се коригира, да се нормализира. Затова оценката на риска не е присъда, а полезен елемент за избягване на усложненията, за които споменахме.
- Д-р Поройлиев, при кои стойности се говори за повишено кръвно налягане, не е ли донякъде индивидуално?
- По дефиниция стойностите и степените на артериалната хипертония са ясно разделени, има точна категоризация на високо нормално - първа, втора и трета степен. Всъщност кръвното налягане при отделните пациенти не стои в една група или в определена степен, а търпи промени. Целта ни е всъщност при проследяване, но измерено вкъщи, артериалното налягане да е нормално. А не в лекарския кабинет, защото там пациентът се влияе от очакването, от притеснението, че ще е високо, че ще се наложи някаква процедура, че може да се открие нещо...
В повечето случаи кръвното налягане на пациентите, измерено на преглед, е по-високо, отколкото амбулаторното или вкъщи. А нашата цел е да нормализираме амбулаторното артериално налягане, т.е., когато човек извършва ежедневната си дейност. Затова казвам, че е по-важно то да се измерва вкъщи. Така отговорността за проследяването ще се пренесе върху пациента.
5 често игнорирани симптоми на хипертония
По правило се измерва 5 минути след покой, в легнало положение и когато мишницата е на нивото на сърцето. Ръкавът да не е тесен, за да не пречи, тъй като това е техника, която отчита, каквото може. Важното е резултатът да е максимално достоверен, а не просто цифрите да ни удовлетворяват. В тази връзка е желателно провеждане на изследване с холтер, който следи динамиката на артериалното налягане през нощта.
Една от най-важните точки от цялостното лечение е обучението на пациента - как да реагира, тъй като първите няколко месеца, може би година, са непозната територия за него. Той трябва да се научи да разчита на себе си, защото това го прави по-спокоен човек и се отразява на състоянието му. А не да се притеснява, че ще види високи стойности, че няма кой да му помогне и да се чувства безсилен.
- В една публикация казвате, че промяната в начина на живот е най-трудната част от лечението на хипертонията. Защо?
- Да, защото изпиването на едно хапче е много по-лесно от това човек да си промени изцяло ежедневието - да се включат или изключат определени дейности. Поне по мои наблюдения това е по-трудната част, тъй като изисква повече усилия от гълтането на едно хапче. Но едното не изключва другото. Това са неща, които взаимно допринасят за по-добър ефект и за контрол на артериалното налягане. Въпреки че промяна на начина на живот се препоръчва при всички стадии на артериалната хипертония. След втори стадий хипертония задължително се включва и фармакологична терапия.
- А има ли случаи, когато въпреки правилната терапия човек изведнъж може да повиши кръвното налягане? Какво се предприема в такива случаи, може би еднократен прием на диуретик? Това са въпроси на читатели.
- Често се случва и тогава трябва да се потърси лекарска помощ. Задължение на лекуващия лекар е да обясни на пациента кога трябва да отиде на лекар, кога може да действа сам и прочее. Това вече е индивидуално. Относно приема на диуретик, това зависи основно от възрастта. Тъй като при младите хора хипертонията в по-голяма степен се дължи на повишена активност на симпатикусовата нервна система, техните съдове се адаптират по-лесно към промени в обема и диуретикът няма да е много ефективен за тях. По-скоро бета-блокери, седативи, АС-инфибитори, калциеви антагонисти могат да имат по-добър ефект.
Диуретиците могат да свалят артериалното налягане при по-възрастен човек, но пак казвам - това е индивидуално и зависи как реагира пациентът. Пак се връщам на обучението на пациентите и доверието между между тях и лекаря, за да отбележа колко са важни те. Лекарят трябва да е наясно доколко човекът отсреща е адекватен да реагира при различни ситуации.
За предсърдното мъждене
“Основните усложнения при предсърдното мъждене са тромбоемболични, но то може да доведе и до сърдечна недостатъчност. Но човек не бива да се фокусира върху отделни прескачания, а само ако е продължително, ако зачестява аритмията, ако има симптоми, тогава да се уточни състоянието. Знаете ли, сърцебиене означава човек да усеща сърдечната си дейност, нормално никой здрав човек не я усеща. Неправилният ритъм създава голям дискомфорт, а като цяло предсърдното мъждене и други видове аритмии създават и усещане за застрашеност. Има ситуации, когато пулсът се усеща за малко, например след обилно нахранване или лягане по гръб, но всъщност алармиращ за търсене на помощ е бързият сърдечен удар”, казва специалистът.
Яна БОЯДЖИЕВА
