Урологът д-р Пенчо Генов работи във всички области на урологията и андрологията. Коментар на тема: урологията в условията на ковид-пандемията и тенденциите по отношение честотата на две от най-често срещаните заболявания - уголемена простата и простатит, вижте в интервюто с д-р Генов.
- Д-р Генов, как се отрази извънредното положение, карантината, въобще епидемията върху вашите пациенти?
- Разбира се, няма как да не започнем с коронавируса, който се отрази доста сериозно и на нас като специалисти, и съответно на нашите пациенти. В пика на епидемията, имам предвид трите последни месеца от 2020 г. и нашето отделение по урология в УМБАЛ “Канев”, Русе, беше трансформирано в ковид-отделение. Лекувахме ковид-болни, като за тези 3 месеца са преминали над 300 пациента в нашето отделение.
Иначе, по отношение на болните с урологични проблеми, потокът беше максимално редуциран, като бяха лекувани само най-спешните случаи. Всяка оперативна намеса, която можеше да се отложи, се отлагаше, като се опитвахме да лекуваме консервативно. Общо взето, нямаше как да не лекуваме болни с кръвоизливи, с туморни заболявания, с тежки затегнати бъбречни кризи. Но, слава Богу, от януари месец пикът на епидемията попремина, хирургичните отделения в по-голямата част от страната, както и при нас, се възстановиха. Имаме възстановяване и на плановия прием, на плановата оперативна дейност. Това е чудесен напредък, затова можем да си кажем, че се вижда светлина в тунела за изход от тази криза.
- Очаквате ли да нарасне заболеваемостта от урологични заболявания?
- Определено ще нарасне. Дори вече се забелязва пик на урологичните заболявания и то по-скоро заради отложените оперативни интервенции, заради отложените и забавени решения, които не сме предприели при пациентите. Затова и отделенията с урологично болни в момента са препълнени.
Д-р Пенчо Генов
- А имате ли пациенти с урологични заболявания, които които са прекарали инфекцията? Споделят ли те някакви оплаквания за основното си заболяване?
- Да, много. Всички знаем официалните данни от статистиката, които се изнасят - новозаразени, заболели по региони, по области и т.н. Но от ежедневната ми практика имам наблюдението, че тази бройка е много по-голяма. Много хора не са си правили ПСР тестове, диагностицирали са се с антигенни тестове. Други пък, въобще не са се тествали, но в момента всеки втори, да не кажа всеки от лежащо болните и от посещаващите кабинетите в поликлиниките, е прекарал коронавирус.
Почти всички пациенти имат оплаквания, че са се влошили урологичните им проблеми. Както знаем, това е вирус, който ангажира цялото тяло, не само белия дроб и общо взето, оправдава максимата, че удря там, където са слабите места в организма. На урологично болните специално се нарушава бъбречната функция като цяло, оплакват се от нарушаване в уринирането и т.н.
- Д-р Генов, ние с вас сме говорили за т.нар. твърда простата, но нека припомним основното, имаме въпрос от читател?
- Въпреки коронавирусната епидемия, актуалността на проблема “увеличена простата” (доброкачествената хиперплазия) си остава. Eпидемиологията в никакъв случай не е намаляла. Конкретно по въпроса, за да не се повтаряме и отново да обясняваме каква е разликата между твърдата и уголемената простата, бих искал да кажа следното: дали заради коронавируса или по някаква друга причина, се отбелязва изключително голямо подмладяване на това заболяване.
Преди ние, както и световните ръководства, препоръчвахме профилактика при мъжете над 50-годишна възраст. В момента се забелязва изключително снижаване на тази възрастова граница и все повече мъже над 45 години вече имат оплаквания, свързани с проблеми с простатата. Затова новите препоръки са ранна профилактика при мъжете над 45 години, защото все по-рано това заболяване връхлита пациентите в една сравнително млада, творческа, активна възраст. И това наистина се забелязва осезаемо в ежедневната практика.
- А каква е тенденцията относно хроничния простатит, запазва ли се заболеваемостта, спада ли, покачва ли се?
- Категорично не спада, дори смятам, че расте. А основната причина е ниската полова култура, която все още има българската младеж, поради което това заболяване се появява в много ранна възраст. Започва с една остра полово-предавана инфекция и впоследствие хроничен простатит. Общо взето, много рано ги поразява и впоследствие това заболяване поразява сериозно и психиката.
Затова може да се каже, че това е социалнозначимо заболяване, което настъпва твърде рано. При някои пациенти съм виждал осакатяване, защото си имат сериозни проблеми с хроничния простатит. А дотам въобще не трябва да се стига. Към такива пациенти трябва да се подходи правилно, т.е., те да знаят, че това заболяване е лечимо, но това се случва само при правилен подход.
- Какъв е правилният подход да припомним и какво трябва да е поведението на пациенти с хроничен простатит?
- Пациентите трябва да бъдат упорити, да следват указанията на лекарите, да не се отчайват. Характерът на заболяването е такова, че то протича с периоди на обостряне и на затишие
Но винаги, когато се следва предписаното лечение, когато се спазват указанията на лекарите, то неминуемо се излекува в един момент. Трябва да се разяснява много внимателно на пациентите какви да бъдат техните очаквания и как ще протече самото заболяване. За съжаление, много от колегите не го правят, а това е грешка. Хроничният простатит е заболяване, което протича на тласъци.
И често при поредния тласък на обостряне на оплакванията пациентите се отчайват, отказват се от терапията, която им е предписана и става омагьосан порочен кръг. Да, стигнали сме донякъде с лечението, но на тях не им е обяснено, че може да има такъв тласък на влошаване и той е нормален. Никога обаче няма да се прояви със силата и тежестта, каквито са изпитвали преди започнатото лечение. Това не трябва да ги притеснява, а да бъдат упорити и да следват указанията.
- Може ли да се говори за профилактика на хроничния и на острия простатит?
- Вижте, когато вече е налице хроничен простатит, трябва активно лечение. За профилактика може да се говори, преди да се стигне дотам. Което на практика означава висока полова култура, предпазни средства при полови контакти и прочее подобни мерки, за да не се допусне навлизането на инфекция. Отделно, при появата на първите симптоми веднага да се потърси лекарска помощ, а не да се изчаква и да се прилага някакво самолечение. Защото при първите оплаквания е изключително важно правилното адекватно лечение, за да се овладеят симтомите напълно, а не те да хронифицират, когато лечението вече е много трудно.
Яна БОЯДЖИЕВА
