Д-р Йовко Червенков започва специализацията си във Военномедицинска академия (ВМА) - София, където има честта да се учи и работи в екипа на проф. Андрей Йотов и доц. Румен Златев. В този период д-р Червенков става първият български лекар в специалността, който завършва най-престижните курсове за Trauma Care в Давос (Швейцария) ниво Basic, а по-късно и Advanced.
Д-р Червенков взима участие в над 20 обучения на най-големите ортопедични дружества в световен мащаб и получава съответните престижни сертификати за това. Кариерата му продължава в Пловдив, където участва в основаването на първия частен център по реконструктивна и естетична хирургия на ходилото в България.
Що е то метатарзалгия? Какви лечебни методи премахват щръкналите кокалчета по краката? Какво представлява и как се коригира т.нар. пръст чукче? Кое спасява от болки в коленете?
Отговор на тези и още въпроси, касаещи ортопедичните и травматичните заболявания на ходилото и глезена, ще откриете в следващия материал от д-р Йовко Червенков - специалист ортопед травматолог.
Метатарзалгията е термин, обозначаващ болезнени състояния във възглавничките на стъпалата, непосредствено преди пръстите
Това състояние е сравнително често срещано. Може да засегне костите и ставите в областта на възглавничките. Най-често засегната е областа при 2-ра, 3-та и 4-та метатарзални главички, и по-рядко – при първата метатарзална главичка (под палеца на стъпалото).
Състоянието е по-често срещано при жените. Този факт се обяснява с характера на обувките, носени от някои жени - тесни, с твърди подметки и повдигната пета (високите токчета). Продължителното натоварване в неправилна позиция води до възпаления на меките тъкани в основата на пръстите. В резултат се получават болки, в началото епизодично, като в по-напредналите стадии стават постоянни.
Омазоляването и загрубяването на кожата в зоната на болките е сигурен белег за неточности в натоварванията. Болките могат да са с характеристика на стрелкащи и пробождащи, но могат и да се усещат като чувство за тежест и дискомфорт. Лечението на това състояние включва промяна на ежедневието на пациентите. Смяна на обувките (по възможност), ползване на специални ортопедични стелки, противовъзпалителни процедури (физиотерапия, плазмотерапия и др.), като нерядко се налага да се прибягва до оперативно лечение.
То включва промяна на ориентацията и дължината на костите. Това става с презкожни или минимални достъпи (около 1см) в зоната на главичките и цели намаляване на натоварванията в съответните зони. Само след намаляване на натоварването и създаване на нова геометрия в ходилните кости, натоварванията могат да са безболезнени и пълноценни. Следоперативното възстановяване включва носене на специална обувка, даваща възможност за моментално натоварване, без болка и риск от усложнения.
Т.нар. синдром на тарзалния тунел е характерен с остра стрелкаща болка по вътрешната страна на глезена
Тарзалният канал е тясно пространство, разположено по вътрешната страна на глезена и ходилото. Това пространство е покрито с дебела връзка, която предпазва намиращите се под нея структури – артерии, вени и нерви. Една от тези структури е задният клон на т.нар. тибиален нерв.
Притискането (компресията) на нерва се проявява обикновено с изтръпване, парене, мравучкане и скованост в засегнатата област. Най-често се усеща острата стрелкаща болка от вътрешната страна на глезена в долната част на ходилото. Продължителните натоварвания както и външни притискания обострят оплакванията. Всяко състояние, свързано с механично притискане на нерва, може да доведе до това заболяване. Такива са:
• процес, заемащ пространство в рамките на тунела, като разширена вена или ганглийна киста;
• травми;
• плоски стъпала;
• заболявания, като диабет и артрит.
От съществено значение е откриването и вземането на ранни мерки. Всяко продължило във времето състояние може да завърши с неприятни резултати (трайно увреждане на нерва). Подробната и задълбочена консултация са в основата на поставянето на точната диагноза. Ако има съмнение за пространствозаемащ процес в канала, могат да се използват и образни изследвания.
Приложение има и електромиографията. Важно е да се започне лечение на синдрома на тарзалния канал, тъй като, ако се неглежира, той прогресира и може да доведе до трайно увреждане на нервите. Лечението започва с покой и противовъзпалителна терапия. При продължаване на оплакванията може да се наложи оперативна декомпресия на нерва. В началото рядко се проявяват всички симптоми наведнъж, най-често се развиват един или няколко от тях:
• изтръпване
• парене
• усещане, подобно на ток
• скованост
• болка (може да бъде пробождаща).
Обикновено симптомите се усещат от вътрешната страна на глезена или в долната част на ходилото. В по-напредналите случаи обхващат петите, свода на стъпалото, пръстите на краката, а понякога стигат дори подбедрицата. Консултация със специалист в максимално кратки срокове след появата на симптомите е прогноза за добър изход. Ако това състояние не се лекува, то прогресира и може да доведе до трайно увреждане на нервите. Разграничаването на типа болки и локализацията им е от съществено значение за правилната диагноза. Само след правилно поставена диагноза може да има добър и траен резултат!
Д-р Йовко Червенков
При щръкнали кокалчета на краката (халукс валгус) се прилага индивидуален подход при всеки пациент, в зависимост от тежестта на деформацията!
При това състояние повечето пациенти се оплакват от болка директно върху зоната на „кокалчето” (болезнено подуване на меките тъкани и уголемяване на костта в областта на основата на големия пръст на крака). Оплакванията на пациентите са болка директно в тази зона, в рамките на ставата на големия пръст и/или в долната част на стъпалото.
Тази област може да е раздразнена, зачервена, гореща или подута. Болката може да има различен характер, в зависимост от степента на деформацията. Размерът на кокалчето не води непременно до повече болка. Тя се засилва и състоянието се влошава основно от обувките, особено ако те стягат пръстите на краката. Някои деформации са много болезнени, докато при други проблемът има само естетическа стойност.
Деформациите от типа халукс валгус са сложни триизмерни деформации. Само детайлното познаване на проблема и правилната преценка за избор на метод са гаранция за успех.
Нов оперативен метод набира популярност в България, предпочитан е от повечето холивудски звезди
„Най-честите притеснения на пациентите са „Вие ще ме оперирате, но то пак ще израсне!”, обяснява д-р Червенков. И уверява, че правилно избраната техника за корекция е гаранция за успешни и дълготайни резултати.
Д-р Червенков предлага оперативен метод с изключителен успех в Америка и Западна Европа, и е предпочитан от повечето холивудски звезди. При пациенти с леки деформации е подходящо корекцията да се извърши презкожно. Това гарантира многократно по-бързо възстановяване и много по-добър естетически резултат (малки белези).
Операцията може да се извърши със спинална упойка в областта на кръста, при която само краката са упоени. Белегът от интервенцията е само няколко милиметра, колкото е и размерът на специалния инструментариум, който се използва. Рентгеновият контрол е гаранция за коректната позиция на костите, след като те са прерязани и са поставени в нова позиция. Тази цялостна реконструкция връща геометрията на ходилото и прави възможно натоварването, без деформация.
Най-често при тези корекции се налага корекция на цялото ходило, а не само на халукса (щръкналите кокалчета), тъй като те често са съпроводени с т.нар. пръсти чукчета и бунионет (деформация на малкия пръст на крака). Позицията на вече коригираните кости се задържа и гарантира от висококачествени метални импланти (най-често титаниеви).
Носенето на специална постоперативна обувка в продължение на 35-45 дни е задължително. Тя дава възможност да се избегнат гипсовите обездвижвания и пациентът може да се натоварва максимално рано (буквално часове след операцията). Голямо предимство дава фактът, че могат да се оперират и двете ходила едновременно поради атравматичния метод и бързото възстановяване на пациента.
В зависимост от тежестта на деформацията се прилагат следните методи на оперативна намеса:
Перкутанен (презкожен) метод
Прилага се при леки, до средни форми на деформацията, като се прави минимален разрез с дължина 5 мм, до 1 см.
Остеотомия по метода на Шеврон и Скаф и др. позволява разрезите да бъдат направени отстрани на ходилото и погледнато отгоре, не се виждат, обяснява специалистът. Съществен е и мекотъканният баланс на капсулата на ставата на палеца. Както и пластична корекция на сухожилията около ставата, ако се налагат. Това позволява при раздвижване да се върнат и максимално голям обем на движенията.
Операцията на халукс валгус е комплекс от няколко различни метода в едно, което гарантира много нисък процент на рецидиви (под 10%, за период от 15 години). Те са се утвърдили във времето и гарантират отлични резултати.
Бунионетът е подутина от външната страна на крака в основата на малкия пръст
Най-честата причина за това състояние са неподходящите обувки. Оказвайки натиск върху зоната, обувките с тясна предна част могат да причинят бунионети. Ето защо жените страдат по-често от това състояние. Те са и по-рискови за поява на бунионет на Тейлер, както още е известно. Генетично някои хора имат предразположеност за развитие на бунионет.
Т.нар. „шивашки бунион” е подобен на нормален бунион, но на различно място – намира се от външната страна на крака в основата на малкия пръст. Представлява костна, подкожна подутина, която с времето нараства. Състоянието на бунионета се влошава, ако носите неподходящи обувки или не му обърнете внимание навреме. Може да се зачерви, да стане болезнен и да се възпали.
Най-често симптомите се появяват при носене на обувки, които се търкат срещу бунионета, дразнят меките тъкани под кожата и предизвикват възпаление. Бунионетът е видим и най-често самите пациенти „поставят диагнозата”. Важно е да се консултират със специалист. Отлагането на такъв вид проблеми води единствено до по-голям дискомфорт и усложнение на състоянието на бунионета. В основата на това състояние се корени носенето на неподходящи обувки и наследствени проблеми с костната структура.
Пръст чукче е сгънат при средна става пръст, която с времето става все по-малко подвижна, докато в един момент напълно „замръзне”
Дисбалансът в тонуса на сухожилията и връзките е причина ставите на пръста да се извият надолу. Пръст чукче може да се появи на всеки пръст, с изключение на палеца. Често триенето в обувката води до дискомфорт. Според подвижността на ставите на засегнатите пръсти, съществуват различни степени на деформацията. Тези деформации могат да се коригират.
Корекцията цели възстановяване на нормалната позиция на пръста и намаляване на болките от триенето на обувките в зоната. В зависимост от тежестта и дължината на пръста на крака, има няколко метода за хирургично коригиране на пръст-чукче. Най-често използваните методи за лечение на пръстите са: резекция на ставите (артропластика) или костно спояване (сливане). Цели се прекратяване на триенето в обувката, а оттам и намаляване на болките и дразненето на кожата. Понякога е необходима процедура за преместване на пръстите на краката, когато ставата е неправилна (неподвижна или изкълчена).
Врасналите нокти са познати в медицината като оникокриптоза
Това е състояние, при което нокътната плочка се „врязва” в меките тъкани на пръстите. Може да е хронично, с повтарящи се епизоди на болка и инфекция. В повечето случаи съпроводено с инфекция, болки и дискомфорт. Зачервяване, неприятно усещане за парене, подуване и болка може да са резултат от враснал нокът.
Причините за развитието на това състояние са много. Когато ноктите са по-широки, става дума за вродено състояние. Често травмиране на нокътя от ритане на предмет или други травми може да предизвика впиване на парче от нокътя в кожата. Най-честата причина за врастване на нокътя е неправилно подрязване, което стимулира ноктите да нараснат отново навътре в кожата.
Притискането от тесни и неудобни обувки. Ако кожата от двете страни на нокътя е зачервена, болезнена или подута, може да е налице инфекция. Когато нокътят нараства в кожата я разранява, това осигурява подходяща среда за развитие на микроорганизми, които могат да причинят инфекции. Нелекуваната инфекция може да се разпространи и да причини по-обширна такава, с по-тежки състояния. Често в тези случаи има оток , секреция на гноевидно-кървенисти материи, болки. Трябва максимално рано да се консултирате с лекар. Врастващата се част от нокътя или прорасналата кожа могат да бъдат отстранени с лека хирургическа намеса.
Носенето на обувки с достатъчно място за пръстите, предпазването на ходилата от травми и правилното им поддържане са начините за профилактика на това състояние. Правилното подрязване на ноктите е превенция срещу тяхното врастване. Оставянето на предните връхчета на нокътната плочка видими не им позволява да се врязат в кожата.
Използвайте безопасна нокторезачка, изрязвайте нокътя дълбоко, предпазвайте го да расте навътре в кожата. Когато започне да се впива, е редно да се обърнете към специалист по медицински педикюр. Техните умения и опит ще ви помогнат за решаването на проблемите си. При дълготрайни и упорити състояния може да се наложи и оперативна корекция на формите и позицията на нокътното ложе и плочка. Това облекчава болката. Грижата за инфекцията и проследяването на правилното възстановяване на тъканите е критично важна.
Яна Бояджиева
