Диабетиците не са обречени

От­к­ри­ха ми ди­а­бет тип 2?
 
При  хо­ра­та със за­ха­рен ди­а­бет тип 2, ко­и­то имат и мик­ро­вас­ку­лар­ни (на мал­ки­те съ­до­ве) и мак­ро­вас­ку­лар­ни (на го­ле­ми­те съ­до­ве) ус­лож­не­ния, ди­рек­т­ни­те раз­хо­ди за ле­че­ние ска­чат над 250 на сто. Сти­гат до 360 на сто при го­ля­мо сър­деч­но­съ­до­во съ­би­тие и до 771 на сто при нап­ред­на­ла ди­а­бет­на неф­ро­па­тия в срав­не­ние с ди­а­бе­ти­ци­те, ко­и­то не са раз­ви­ли ус­лож­не­ния.

Ус­лож­не­ни­я­та са те­зи, ко­и­то имат чув­с­т­ви­тел­но от­ра­же­ние вър­ху ди­рек­т­ни­те  ме­ди­цин­с­ки раз­хо­ди, свър­за­ни с ди­а­бет тип 2. Ле­че­ни­е­то  на па­ци­ен­ти­те с ди­а­бет­ни  пос­ле­ди­ци стру­ва сред­но на здрав­на­та сис­те­ма 3,5 пъ­ти по-скъ­по в срав­не­ние с то­ва на  па­ци­ен­ти­те без ус­лож­не­ния на  за­бо­ля­ва­не­то. Чес­ти­те и про­дъл­жи­тел­ни хос­пи­та­ли­за­ции на хо­ра­та с ди­а­бет тип 2 по­ра­ди лош ме­та­бо­ли­тен кон­т­рол и нап­ред­на­ли ус­лож­не­ния уве­ли­ча­ват мно­гок­рат­но раз­хо­ди­те за уп­рав­ле­ние на за­бо­ля­ва­не­то.

Доб­ри­ят дъл­гос­ро­чен кон­т­рол на кръв­на­та за­хар и кръв­но­то на­ля­га­не при ДТ2 е един­с­т­ве­ни­ят  из­пи­тан и нед­вус­мис­ле­но до­ка­зан на­чин за из­бяг­ва­не на скъ­пос­т­ру­ва­щи­те хро­нич­ни  пос­ле­ди­ци или  по­не за за­ба­вя­не на тях­на­та прог­ре­сия във вре­ме­то.

Ди­а­бет тип 2 не е “ле­ко” за­бо­ля­ва­не. Той е “би­о­ло­гич­на” бом­ба със за­къс­ни­тел - ло­ши­ят ме­та­бо­ли­тен кон­т­рол во­ди до ус­ко­ре­на про­я­ва и до прог­ре­сия на ус­лож­не­ни­я­та, ко­и­то имат ви­со­ка це­на - чо­веш­ка, здрав­на и со­ци­ал­на.
Два­ма от три­ма ди­а­бе­ти­ци ста­ват жер­т­ва на сър­деч­но­съ­до­во за­бо­ля­ва­не по­ра­ди ло­шо уп­рав­ле­ние на кръв­на­та глю­ко­за и на кръв­но­то на­ля­га­не.

От всич­ки ди­рек­т­ни раз­хо­ди за уп­рав­ле­ние на ЗB2 ан­ти­ди­а­бет­ни­те  пе­ро­рал­ни  сред­с­т­ва, с ко­и­то се ле­ку­ват  око­ло 60 на сто от хо­ра­та с то­ва за­бо­ля­ва­не, за­е­мат най-ма­лък дял - ед­ва 4 на сто (с ин­су­ли­на -  7 на сто). Бол­нич­но­то ле­че­ние из­с­мук­ва сред­но 55 процента от це­лия ди­а­бе­тен бю­д­жет (меж­ду 30 и 65 процента в раз­лич­ни­те ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви). Ам­бу­ла­тор­ни­те гри­жи пог­лъ­щат око­ло 21 процента.

От всич­ки  ди­рек­т­ни ме­ди­цин­с­ки раз­хо­ди на здра­ве­о­паз­ва­не­то, свър­за­ни с ди­а­бет тип 2, ле­кар­с­т­ва­та за до­маш­но  уп­рав­ле­ние на кръв­на­та за­хар за­е­мат скром­ния дял от 7 процента спря­мо 76 процента, оти­ва­щи  за до­бол­нич­на­та и за бол­нич­на­та по­мощ.

ВНИ­МА­НИЕ!

От об­ща­та стой­ност на ле­кар­с­т­ва­та, наз­на­ча­ва­ни и упот­ре­бя­ва­ни от  хо­ра­та със ЗB2  за таб­лет­ки  оти­ват 13 процента и за ин­су­лин 11 процента - об­що 24 процента. Ос­та­на­ли­те дя­ло­ве до 100  процента се раз­п­ре­де­лят меж­ду сър­деч­но­съ­до­ви­те и  ли­пи­до­по­ни­жа­ва­щи­те ме­ди­ка­мен­ти - 42 и дру­ги­те ви­до­ве ле­кар­с­т­ва - 34 процента.

Спо­ред  ев­ро­пейс­ки­те пре­по­ръ­ки хо­ра­та със ЗB2  тряб­ва да под­дър­жат ни­во на  гли­ки­ран хе­мог­ло­бин (HbA1с)=<6,5, но ре­ал­но  ед­ва ед­на тре­та ус­пя­ват да го  пос­тиг­нат.
 

---

С ПРОБНАТА ДИЕТА СЕ ИЗСЛЕДВА ВЪГЛЕХИДРАТНИЯТ БАЛАНС

Проб­на­та ди­е­та за ди­а­бе­ти­ци­те е ба­лан­сът, на кой­то  бол­ни­те се пос­та­вят в по­ве­че­то  кли­ни­ки. Съ­дър­жа око­ло 100 г бел­тъ­чи­ни, 100 г маз­ни­ни, 300 г въг­ле­хид­ра­ти и да­ва на ор­га­низ­ма 2500 ка­ло­рии. Със­тои се от 400 г хляб, 100 г си­ре­не, 250 г мля­ко, 150 г ме­со, 50 г мас­ли­ни, 100 г кар­то­фи, 20 г фи­де, 10 г грис и 800 г  зе­лен­чу­ци.

При из­чис­ле­ние на  ка­ло­рий­ни­те нуж­ди тряб­ва ви­на­ги  да се съ­об­ра­зя­ва­ме с те­жест­та и с фор­ма­та на за­бо­ля­ва­не­то. На пъл­ни ди­а­бе­ти­ци, при ко­и­то тег­ло­то е зна­чи­тел­но  над нор­мал­но­то, тряб­ва да се  да­ва по-нис­ко ка­ло­рий­на хра­на, за да от­с­лаб­нат и да се доб­ли­жат до нор­мал­но­то тег­ло.

Об­рат­но, на сла­би ди­а­бе­ти­ци тряб­ва да се да­ва по-ви­со­ко ка­ло­рий­на хра­на, за да на­пъл­не­ят и да се  доб­ли­жат до нор­мал­но­то тег­ло.

Ако един бо­лен, пос­та­вен на та­ка­ва проб­на ди­е­та, за­дър­жа нор­мал­но­то си тег­ло, на­ма­ля­ва кон­цен­т­ра­ци­я­та на за­хар­та в кръв­та и в ури­на­та, той мо­же да се ос­та­ви за пос­то­ян­но на та­зи ди­е­та, ка­то взи­ма приб­ли­зи­тел­но съ­щи­те ко­ли­чес­т­ва хра­ни. Ако оба­че ди­а­бе­ти­кът за­поч­ва да сла­бее, да чув­с­т­ва глад и да да­ва аце­тон в ури­на­та, е не­об­хо­ди­мо да се уве­ли­чат въг­ле­хид­ра­ти­те на 350 г и бел­тъ­чи­ни­те на 120 г. При нуж­да мо­же да се при­бег­не и до да­ва­не на ин­су­лин.
Ко­га­то при та­зи проб­на ди­е­та ди­а­бе­ти­кът гу­би 50 г за­хар чрез ури­на­та, а из­пол­з­ва 250 г, ще бъ­де не­об­хо­ди­мо да се на­ма­лят въг­ле­хид­ра­ти­те на 250 г и да  се уве­ли­чат съ­от­вет­но бел­тъ­ци­те и маз­ни­ни­те.

Цел­та на ди­е­та­та е да се пос­тиг­не нор­ма­ли­зи­ра­не на кон­цен­т­ра­ци­я­та на кръв­на­та за­хар и бол­ни­ят тряб­ва да прес­та­не да  от­де­ля за­хар с ури­на­та. Ако оба­че бол­ни­ят и при та­зи ди­е­та от­де­ля аце­тон чрез ури­на­та, то­ва го­во­ри, че е на­ли­це не­до­и­мък от въг­ле­хид­ра­ти и ор­га­низ­мът за­поч­ва да из­га­ря уси­ле­но маз­ни­ни­те, ка­то об­ра­зу­ва по­ве­че аце­тон. В та­ки­ва слу­чаи е не­об­хо­ди­мо да се по­ви­ши ко­ли­чес­т­во­то на въг­ле­хид­ра­ти­те, да се да­дат ин­су­лин и спе­ци­ал­на ан­ти­ке­то­ген­на ди­е­та, или да се наз­на­чи спе­ци­ал­на млеч­но-пло­до­ва ди­е­та.
 

---

Как­во тряб­ва да бъ­де съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду от­дел­ни­те ви­до­ве маз­ни­ни в ди­е­та­та на ди­а­бе­ти­ци­те? Кои маз­ни­ни са за пред­по­чи­та­не? От кои хра­ни мо­гат да се на­ба­вят?                             

Хо­ра­та, стра­да­щи от ди­а­бет, са из­ло­же­ни  на по­ви­шен риск от сър­деч­носъ­до­ви за­бо­ля­ва­ния. Рис­кът е още по-го­лям, ко­га­то ди­а­бе­ти­ци­те са с над­нор­ме­но тег­ло, стра­дат от зат­лъс­тя­ва­не, имат ли­пид­ни на­ру­ше­ния. Те­зи па­ци­ен­ти тряб­ва да бъ­дат мно­го вни­ма­тел­ни към ди­е­та­та си и осо­бе­но към маз­ни­ни­те, ко­и­то при­е­мат.

Хра­ни­тел­ни­те маз­ни­ни са три ти­па - на­си­те­ни, по­ли­на­си­те­ни и мо­но­на­си­те­ни. Към на­си­те­ни­те спа­да мас­ло­то, свин­с­ка­та мас и го­веж­да­та лой. По­ли­не­на­си­те­ни маз­ни­ни са  тра­ди­ци­он­но­то за бъл­га­ри­на слън­чог­ле­до­во олио и по-мал­ко пред­по­чи­та­но­то ца­ре­вич­но олио. Мо­но­на­си­те­ни маз­ни­ни съ­дър­жа мас­ли­не­но­то олио (зех­тин) и аво­ка­до­то. Най-здра­вос­лов­ни за всич­ки хо­ра, и осо­бе­но за ди­а­бе­ти­ци­те, са мо­но­не­на­си­те­ни­те  маз­ни­ни.

В със­та­ва на ди­е­та­та на ди­а­бе­ти­ка на­си­те­ни­те маз­ни­ни тряб­ва да пред­с­тав­ля­ват под 10% от об­щи­те ка­ло­рии за де­ня, а ако бол­ни­ят е с ви­сок хо­лес­те­рол те тряб­ва да са още по-мал­ко - под 7%. Око­ло 10% тряб­ва да бъ­дат и по­ли­не­на­си­те­ни­те маз­ни­ни, а мо­но­на­си­те­ни­те до 15% при хо­ра­та, ко­и­то не стра­дат от над­нор­ме­но тег­ло.

При та­ко­ва съ­от­но­ше­ние на три­те ти­па маз­ни­ни об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та про­ти­ча при най-доб­ри ре­зул­та­ти, а оттам - и  със­то­я­ни­е­то на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве е  доб­ро.

Най-ви­со­ко съ­дър­жа­ние на мо­но­на­си­те­ни маз­ни­ни има в мас­ли­ни­те и в про­из­ве­де­но­то от тях олио -зех­тин, а та­ка съ­що и в мал­ко поз­на­тия и кон­су­ми­ран у нас плод аво­ка­до.

Въп­ре­ки, че зех­ти­нът е най-здра­вос­лов­ния тип маз­ни­на, не тряб­ва да се заб­ра­вя, че той съ­дър­жа мно­го ка­ло­рии - 1 грам = 9 ка­ло­рии. А свръх­п­ри­е­мът на ка­ло­рии во­ди до  над­да­ва­не на тег­ло­то.
 

---

 КОПРИВАТА ПОНИЖАВА КРЪВНАТА ЗАХАР

Бил­ка­та  по­доб­ря­ва об­мен­ни­те про­це­си. Ос­вен че по­ни­жа­ва ни­во­то на за­хар­та в кръв­та, тя дейс­т­ва усил­ва­що, про­ти­во­въз­па­ли­тел­но и кръ­вос­пи­ра­що. Бла­гоп­ри­ят­с­т­ва  ре­ге­не­ра­тив­ни­те  про­це­си, сти­му­ли­ра епи­те­ли­за­ци­я­та и гра­ну­ла­ци­я­та и ус­ко­ря­ва за­рас­т­ва­не­то на  ра­ни­те, вклю­чи­тел­но и на яз­ве­ни ни­ши. Дейс­т­ва обез­бо­ля­ва­що при жлъч­ни, при чер­нод­роб­ни и при рев­ма­тич­ни за­бо­ля­ва­ния, уве­ли­ча­ва мля­ко­то на  кър­мач­ки­те.
Коп­ри­ва­та е доб­ра бил­ка за ди­а­бе­ти­ци­те. Мо­же да се из­пол­з­ва и  при об­що из­то­ще­ние, раз­ши­ре­ни ве­ни и ва­ри­коз­ни яз­ви, бав­но за­рас­т­ва­щи ра­ни, бе­за­пе­ти­тие, кръ­во­те­че­ние, жлъч­но-чер­нод­роб­ни оп­лак­ва­ния и др.
 
НАЧ­ИН НА УПОТ­РЕ­БА: Око­ло две су­пе­ни лъ­жи­ци от бил­ка­та се за­ли­ват с 400 мл вря­ла во­да. Кис­нат око­ло 1 час. За­пар­ка­та се пре­цеж­да и се пие по 1 ка­фе­на чаш­ка три пъ­ти днев­но.
 
 

---

ЛЕКАРСТВОТО НЕ СЕ ИЗБИРА КАТО МАРАТОНКИ

Под­хо­дът  при из­пис­ва­не на ле­кар­с­т­ва е спаз­ва­не на  ме­ди­цин­с­ки­те по­ка­за­ния и про­ти­во­по­ка­за­ния за тях­но­то при­ла­га­не, а не гле­да­не кое е по-ев­ти­но и кое - по-скъ­по.

Те­за­та на ня­кои па­ци­ен­ти, че ле­ка­ри­те им из­пис­ват по-ев­ти­ни ле­кар­с­т­ва, за да на­ма­лят ме­ди­цин­с­ки­те раз­хо­ди, не е вяр­на. Из­пис­ва­не­то на ле­кар­с­т­во не е ка­то  из­бор на пред­мет за все­кид­нев­на  упот­ре­ба, да­ли да си ку­пиш при­мер­но мар­ко­ви ма­ра­тон­ки или бъл­гар­с­ки.

Из­бо­рът на ле­кар­с­т­во не е ни­то по же­ла­ние на ле­ка­ря, ни­то по же­ла­ние на па­ци­ен­та. Ле­кар­с­т­ва­та се из­пис­ват един­с­т­ве­но по ме­ди­цин­с­ки  по­ка­за­ния, а не ка­то се гле­да да­ли ле­кар­с­т­во­то е скъ­по или ев­ти­но.

По­ня­ко­га се на­ла­га  ле­ка­рят да сме­ня ед­но ле­кар­с­т­во с дру­го или да включ­ва вто­ри или до­ри  тре­ти пре­па­рат. То­ва се на­ла­га по мно­го при­чи­ни. По­ня­ко­га тя е с не­дос­та­тъч­на ефикасност на из­пол­з­ва­ния до мо­мен­та пре­па­рат (из­чер­п­ва­не на дейс­т­ви­е­то му), друг път - тър­се­не на си­нер­ги­зъм (бла­гоп­ри­ят­но усил­ва­не и до­пъл­ва­не на ефек­ти­те). При­чи­на мо­же да бъ­де и не­по­на­ся­не или стра­нич­ни дейс­т­вия на  из­пол­з­ва­ния ме­ди­ка­мент. Ед­но ле­кар­с­т­во мо­же да бъ­де пред­по­че­те­но пред дру­го и по­ра­ди до­пъл­ни­тел­ни­те  пре­дим­с­т­ва, ко­и­то да­ва по от­но­ше­ние на прид­ру­жа­ва­щи­те ди­а­бе­та за­бо­ля­ва­ния ка­то  ар­те­ри­ал­на хи­пер­то­ния, от­к­ло­не­ния в ли­пи­ди­те, склон­ност към  кръ­во­съ­сир­ва­не и т. н.
 

---

БОЛНИТЕ ОТ ДИАБЕТ СА В ПОСТОЯНЕН СТРЕС
 
Ди­а­бе­ти­ци­те тип 2 стра­дат  по-чес­то от деп­ре­сия и от тре­вож­ност и имат по-ло­шо  ка­чес­т­во на  жи­вот в срав­не­ние с  ос­та­на­ло­то на­се­ле­ние на съ­ща­та въз­раст. Те са в пос­то­я­нен стрес. При­чи­на­та за то­ва е страх от  бъ­де­щи се­ри­оз­ни и ин­ва­ли­ди­зи­ра­щи здрав­ни пос­ле­ди­ци, ко­и­то мо­гат да до­ве­дат до на­ру­ше­ния в со­ци­ал­на­та и в се­мей­на­та  фун­к­ция и до за­ви­си­мост от окол­ни­те, вклю­чи­тел­но от ос­та­на­ли­те чле­но­ве на се­мейс­т­во­то.