
- Ние лекуваме не само с лекарства. Има много други задължителни условия, които трябва да подпомагат едно адекватно лечение. Това са например специалните условия, в които се провежда химиотерапията.
Основният метод на лечение при злокачествените заболявания при деца и при възрастни е химиотерапията. Но за разлика от възрастните дозите на химиотерапевтиците, които се прилагат при децата, са много по-високи. Затова водят до много по-тежки аплазии, с повече странични ефекти. Голяма част от тези странични ефекти са инфекциозните усложнения. Ето защо сме длъжни да създадем и поддържаме много висока хигиена, стерилна среда. Тя е задължително условие, без което не може да се провежда химиотерапия. Ето в това направление отиват част от дарените средства. Ние във Варна използвахме даренията от Фондация “Роналд Макдоналд”, за да направим основен ремонт на клиниката, както и някои частични ремонтни дейности. В онкохематологиите по принцип на 5 - 6 години трябва да се прави ако не основен, то поне частичен ремонт. Използвахме парите и за поддържане на хигиената със специфичните дезинфекционни разтвори и куп други необходими за целта продукти.
С дарени средства закупихме и медицинска апаратура. Защото болниците невинаги са в състояние да поддържат необходимата апаратура за специфичните диагностични дейности. Успяхме да закупим за около 50 000 лв. цитоспин центрофуга, с която центрофугираме ликвор и доказваме до каква степен е разпространяването на заболяването още на първия или втория ден от поставянето на диагнозата. Сдобихме се също с перфузори и инфузомати, защото при нас
химиотерапията понякога протича с часове
и дни и трябва строго да се контролира. А това се прави с тези електрически устройства. Те също са скъпи - около 5000 лв. струва един инфузомат или една инфузионна помпа. И много други придобивки получихме благодарение на средствата, които от години ни даряват от традиционната кампания на “Роналд Макдоналд”.
- Колко време обикновено трае лечението при детските онкохематологични заболявания?
- Най-честите заболявания са левкемиите. Лечението на остра левкемия е минимум две години. Естествено, то не се извършва изцяло и задължително в болница. Но в първите няколко месеца лечението е задължително болнично. При останалите злокачествени заболявания терапията трае шест, девет, дванадесет месеца, две години. При някои и много по-дълго. Всичко зависи от това дали се постига ефект в очаквания срок или заболяването прогресира. Тогава се сменят химиотерапевтичните режими, сменят се методиките на лечение.
- Има ли някаква допълнителна грижа за децата в болничните заведения да се чувстват по-добре през тези дълги месеци на лечение?
- Всичко зависи от медицинския екип в клиниката. Ние например направихме ремонт в нашата клиника във Варна и я обзаведохме така, че да не прилича на лечебно заведение. По този начин децата се чувстват по-комфортно през продължителното време на лечение. Всичко това е постигнато само с дарителски средства.
- Обяснете защо при децата се налага вливането на по-големи дози химиотерапевтици?
- Биологията на детските злокачествени заболявания е различна от тази на възрастните. Заболяванията при децата могат да се излекуват с по-високи дози химиотерапия, които възрастен пациент трудно би понесъл. Докато детският организъм по-лесно понася високодозовата химиотерапия и точно поради това резултатите при лечението на детските злокачествени заболявания са с несравнимо по-добър терапевтичен ефект от тези при възрастните. При децата имаме над 75% от случаите с дълготрайна ремисия и оздравяване при голяма част от злокачествените заболявания. Такъв висок процент на ремисия и оздравяване не може за съжаление да бъде постигнат при възрастни хора.
- Какво все още е проблем във вашата работа?
- Проблемите са много и всеки ден неочаквано изникват нови, за които вече сме се успокоили и смятаме, че са решени за страната и не би трябвало да съществуват. Например неочакваното изчезване на лекарства. В момента в България има пет позиции на лекарства, които не могат да бъдат намерени за нашите пациенти. Тези лекарства трябва да се внасят от чужбина. Това става чрез специална процедура, която е много дълга и тромава. Нерядко заради липсата на лекарства в определен момент ние компрометираме лечението на пациентите си.
Например не можем да започнем лечението навреме, в момента, когато се сложи диагнозата.
В това отношение Фондът за лечение на деца ни помага много - заплаща всички медикаменти, които не могат да бъдат осигурени в България. Но проблем е, че не могат да бъдат доставени във времето, в което са ни необходими.
- От какво се получава тази липса на лекарства?
- Това е политика на фирми дистрибутори и на фирми производители. За всяко от петте липсващи лекарства има различно обяснение. Но така или иначе никой не може да се справи с този проблем - нито Министерството на здравеопазването, нито останалите институции. Ходили сме и до омбудсмана, много пъти сме ходили и при министъра, писма сме писали до Здравната каса. За съжаление навсякъде ни казват, че това е нерешим въпрос. Нямам логично обяснение. Но непрекъснато нещо изчезва, и то толкова внезапно, че сме поставени в шок. Понякога сме 100% сигурни, че точно този медикамент е в наличност, но се оказва, че е изчезнал. Или е реекспортиран от България в друга държава, или по някаква друга причина не е внесен - може да му е изтекло разрешителното например и фирмата да не прави нищо, за да го поднови. Имайте предвид, че лекарствата за химиотерапия са много скъпи и не могат така лесно да бъдат осигурени.
Съществуват и други проблеми, но по принцип се справяме с помощта на спонсори, на дарители, на родителите на болните деца.
- Това лято, доц. Калева, бяхте с част от пациентите си, преборили рака, на “Световните игри за победители” в Москва. Какво дават на децата тези игри?
- Наистина беше невероятно преживяване и за децата, и за мен. Споменът за “Световните игри за победители” още е в главата ми. Всички, които участваха, на практика бяха победители, защото бяха победили злокачественото заболяване. Затова не беше важно кой ще бъде шампион в отделната дисциплина. Настроението беше невероятно. Българският отбор беше истински сплотен, с най-добър отборен дух и всички се подкрепяха бурно. И затова при обявяването на наградите водещият попита: “Моля българската група да каже какво означава БЪЛГАРИ ЮНАЦИ?”. Това скандираха децата на всяко състезание на свое другарче. Събитието беше перфектно организирано, нямахме никакви притеснения за децата.
Мара КАЛЧЕВА