Живеем в свят, в който изкуственото преобладава. Онова, което консумираме обаче, дори когато спазваме здравословен хранителен режим, не винаги се оказва полезно за нас. Освен че ни бърка в джоба, често ни бърка и в здравето! Днес обръщаме специално внимание на продукт, който всеки един от нас използва често и системно – перилни и всякакъв род почистващи препарати. Замисляли ли сте се колко много химия всъщност съдържат препаратите, с които грижливо почиствате дома си или пък премахвате упорити петна от дрехите.
Загледайте се в няколко рекламни блока по телевизията и ще забележите колко често ви подканят да изчистите дома си, който след това да ухае и на свежо – разбира се, с актуални предложения за почистващи и ароматизиращи средства. Течни, прахообразни или спрей препарати обещават да излъскат за секунди дома ви, да премахнат всякакви нечистотии, да придадат блясък, да дезинфекцират, изпълвайки помещенията с цветен аромат. Онова, което рекламите не ви казват обаче, е, че повечето почистващи препарати съдържат токсични химикали! А т.нар. битова химия може да бъде един от най-сериозните източници на токсини наред с индустриалната храна, замърсения въздух и масовата козметика. Дългосрочното излагане на някои опасни химикали, съдържащи се в масовите почистващи препарати пък, може да бъде причина за редица здравословни проблеми.
Къде се крият токсините?
Токсините от почистващите препарати попадат в организма основно през белите дробове – при вдишване и през кожата – при допир /ако чистите без ръкавици/. Това се отнася и за миенето на съдове и ръчното пране.
Препаратите за пране например представляват коктейл от химикали, но не всички са изписани на етикета. Например понятието „аромати” може да се отнася до няколкостотин химикала, включително и опасните фталати, които имат разстройващ ефект върху имунната, ендокринната и репродуктивната система. Много от съставките на продуктите за пране са остатъчни нефтопродукти. Част от препаратите, които избелват прането, всъщност съдържат добавки за получаване на блестящ слой, които излъчват син цвят и създават оптична измама за окото. Тези добавки, както и съставките на омекотителите за пране, са проектирани така, че да остават в тъканта на дрехите и по този начин влизат в контакт с кожата ви.
Ефектът от токсичната битова химия не е само върху нашето здраве, но и върху околната среда! Коктейлът от химикали, който тръгва от мивката и пералнята, изтича в канализацията, а оттам в отходни водоеми, подпочвени води и замърсява цялостната екосистема.
Кои са най-опасните?
Сред най опасните съставки в почистващите препарати са:
• 2-Butoxyethanol (2-BE) – дразни очите и кожата. Може да причини проблеми с репродуктивната система. Среща се в препарати за почистване на стъкло, за премахване на петна от дрехи, за почистване на килими, течности за чистачки на коли и препарати за отстраняване на ръжда.
• Амоняк (amonia) – изпаренията от амоняк може да дразнят кожата, очите, гърлото и белия дроб. Особено чувствителни към него са хората с астма. Когато амонякът се смеси с избелващи средства на основата на хлор (натриев хипохлорит), се получава изключително отровен газ хлорамин. Амоняк съдържат препаратите за почистване на прозорци, на канали, на тоалетни, на бани и някои мултифункционални препарати.
• MEA (monoethana-lomine), DEA (dietha-nolamine), TEA (trietha-nolamine) – могат да влязат в реакция с нитрити и да образуват карциногенни нитрозамини. Някои от тях могат също да съдържат 1,4-dioxane, който също е карциногенен. DEA може сериозно да раздразни очите, а МЕА да обостри астма. Срещат се в течни перилни препарати, мултифункционални почистващи препарати, както и препарати за почистване на коли, котлони и стъклени повърхности.
• Nonylphenol etho-xylates (NPEs) – може да имитира хормона естроген и да причинява хормонален дисбаланс. Среща се в течни перилни препарати, такива за премахване на петна, освежители за въздух, обезмаслители и продукти за измиване на коли.
• Сода каустик (Sodium hydroxide) – силно корозивна, може сериозно да изгори очите, белите дробове и кожата. Дългосрочно излагане на сода каустик може да причини язвено разраняване на носните пътища и хронични кожни проблеми. Среща се в препарати за почистване на котлони, дезинфектантни, препарати за отпушване на канали и почистване на тоалетни.
• Триклозан (Triclosan) – токсичен ендокринен дразнител, който може да причини хормонален дисбаланс. Има го в сапуните.
• Quarternary Ammo-nium Compounds (“QUATS”) – друго антимикробно средство, което крие същите рискове като триклозан. Среща се в омекотители за пране и антибактериални почистващи средства.
• Хлор – потиска абсорбцията на йод и може да има негативен ефект върху щитовидната жлеза. Той се добавя в препарати за почистване на тоалетни, бани и фаянс, добавя се и към чешмяната вода.
• Белина – ефектът на белината върху човека е особено осезаем – тя толкова силно дразни кожата, ноздрите и очите, че може да причини парене и изгаряния. В комбинация с амоняк се получават изпарения със смъртоносен ефект.
• Хидрохлорна киселина – съдържа се в препаратите за почистване на тоалетна. Има силно корозивно действие върху кожата, бъбреците и черния дроб и след продължителна употреба разяжда лигавицата на съответните органи. Директното й попадане в почвата и водите ги отравя и е смъртоносно за редица организми в тях.
• Фталати – известен дразнител на ендокринната система и репродуктивната система. Могат да се поемат чрез вдишване или директно през кожата. За разлика от храносмилателната система дихателната система и кожата нямат филтри и всички химикали, попаднали в тях, достигат директно до органите. Фталатите са част от почти всички ароматизирани продукти в домакинството – ароматизатори за въздух, омекотители за пране, сапуни и ароматизирана тоалетна хартия.
Има ли алтернатива?
Заменете изкуствените аромати с лавандула, ванилия, канела или каквито етерични масла харесвате. Можете спокойно да перете дрехите и с най-обикновен домашно приготвен сапун. Въпреки че не изглежда и не мирише добре, той е много по-малко опасен, отколкото скъпите и прехвалени в рекламата препарати.
Голяма част от препаратите също бихте могли да приготвите в домашни условия и с подръчни средства. Ако обаче не ви се занимава и сте на мнение, че в 21-и век е абсурдно да чистите с оцет и сода за хляб, можете спокойно да потърсите екологичния еквивалент на почистващите и перилни препарати — биопрепаратите. Цените им са достъпни, а вече присъстват и на българския пазар. При всички положения ще бъдете много по-спокойни за здравето на семейството си.
И накрая – и за почистващите препарати, които използвате, важи с пълна сила правилото, което би трябвало да прилагате и за храната си: Четете етикетите!
Подготви Анелия ПОПОВА
Загледайте се в няколко рекламни блока по телевизията и ще забележите колко често ви подканят да изчистите дома си, който след това да ухае и на свежо – разбира се, с актуални предложения за почистващи и ароматизиращи средства. Течни, прахообразни или спрей препарати обещават да излъскат за секунди дома ви, да премахнат всякакви нечистотии, да придадат блясък, да дезинфекцират, изпълвайки помещенията с цветен аромат. Онова, което рекламите не ви казват обаче, е, че повечето почистващи препарати съдържат токсични химикали! А т.нар. битова химия може да бъде един от най-сериозните източници на токсини наред с индустриалната храна, замърсения въздух и масовата козметика. Дългосрочното излагане на някои опасни химикали, съдържащи се в масовите почистващи препарати пък, може да бъде причина за редица здравословни проблеми.
Къде се крият токсините?
Токсините от почистващите препарати попадат в организма основно през белите дробове – при вдишване и през кожата – при допир /ако чистите без ръкавици/. Това се отнася и за миенето на съдове и ръчното пране.
Препаратите за пране например представляват коктейл от химикали, но не всички са изписани на етикета. Например понятието „аромати” може да се отнася до няколкостотин химикала, включително и опасните фталати, които имат разстройващ ефект върху имунната, ендокринната и репродуктивната система. Много от съставките на продуктите за пране са остатъчни нефтопродукти. Част от препаратите, които избелват прането, всъщност съдържат добавки за получаване на блестящ слой, които излъчват син цвят и създават оптична измама за окото. Тези добавки, както и съставките на омекотителите за пране, са проектирани така, че да остават в тъканта на дрехите и по този начин влизат в контакт с кожата ви.
Ефектът от токсичната битова химия не е само върху нашето здраве, но и върху околната среда! Коктейлът от химикали, който тръгва от мивката и пералнята, изтича в канализацията, а оттам в отходни водоеми, подпочвени води и замърсява цялостната екосистема.
Кои са най-опасните?
Сред най опасните съставки в почистващите препарати са:
• 2-Butoxyethanol (2-BE) – дразни очите и кожата. Може да причини проблеми с репродуктивната система. Среща се в препарати за почистване на стъкло, за премахване на петна от дрехи, за почистване на килими, течности за чистачки на коли и препарати за отстраняване на ръжда.
• Амоняк (amonia) – изпаренията от амоняк може да дразнят кожата, очите, гърлото и белия дроб. Особено чувствителни към него са хората с астма. Когато амонякът се смеси с избелващи средства на основата на хлор (натриев хипохлорит), се получава изключително отровен газ хлорамин. Амоняк съдържат препаратите за почистване на прозорци, на канали, на тоалетни, на бани и някои мултифункционални препарати.
• MEA (monoethana-lomine), DEA (dietha-nolamine), TEA (trietha-nolamine) – могат да влязат в реакция с нитрити и да образуват карциногенни нитрозамини. Някои от тях могат също да съдържат 1,4-dioxane, който също е карциногенен. DEA може сериозно да раздразни очите, а МЕА да обостри астма. Срещат се в течни перилни препарати, мултифункционални почистващи препарати, както и препарати за почистване на коли, котлони и стъклени повърхности.
• Nonylphenol etho-xylates (NPEs) – може да имитира хормона естроген и да причинява хормонален дисбаланс. Среща се в течни перилни препарати, такива за премахване на петна, освежители за въздух, обезмаслители и продукти за измиване на коли.
• Сода каустик (Sodium hydroxide) – силно корозивна, може сериозно да изгори очите, белите дробове и кожата. Дългосрочно излагане на сода каустик може да причини язвено разраняване на носните пътища и хронични кожни проблеми. Среща се в препарати за почистване на котлони, дезинфектантни, препарати за отпушване на канали и почистване на тоалетни.
• Триклозан (Triclosan) – токсичен ендокринен дразнител, който може да причини хормонален дисбаланс. Има го в сапуните.
• Quarternary Ammo-nium Compounds (“QUATS”) – друго антимикробно средство, което крие същите рискове като триклозан. Среща се в омекотители за пране и антибактериални почистващи средства.
• Хлор – потиска абсорбцията на йод и може да има негативен ефект върху щитовидната жлеза. Той се добавя в препарати за почистване на тоалетни, бани и фаянс, добавя се и към чешмяната вода.
• Белина – ефектът на белината върху човека е особено осезаем – тя толкова силно дразни кожата, ноздрите и очите, че може да причини парене и изгаряния. В комбинация с амоняк се получават изпарения със смъртоносен ефект.
• Хидрохлорна киселина – съдържа се в препаратите за почистване на тоалетна. Има силно корозивно действие върху кожата, бъбреците и черния дроб и след продължителна употреба разяжда лигавицата на съответните органи. Директното й попадане в почвата и водите ги отравя и е смъртоносно за редица организми в тях.
• Фталати – известен дразнител на ендокринната система и репродуктивната система. Могат да се поемат чрез вдишване или директно през кожата. За разлика от храносмилателната система дихателната система и кожата нямат филтри и всички химикали, попаднали в тях, достигат директно до органите. Фталатите са част от почти всички ароматизирани продукти в домакинството – ароматизатори за въздух, омекотители за пране, сапуни и ароматизирана тоалетна хартия.
Има ли алтернатива?
Заменете изкуствените аромати с лавандула, ванилия, канела или каквито етерични масла харесвате. Можете спокойно да перете дрехите и с най-обикновен домашно приготвен сапун. Въпреки че не изглежда и не мирише добре, той е много по-малко опасен, отколкото скъпите и прехвалени в рекламата препарати.
Голяма част от препаратите също бихте могли да приготвите в домашни условия и с подръчни средства. Ако обаче не ви се занимава и сте на мнение, че в 21-и век е абсурдно да чистите с оцет и сода за хляб, можете спокойно да потърсите екологичния еквивалент на почистващите и перилни препарати — биопрепаратите. Цените им са достъпни, а вече присъстват и на българския пазар. При всички положения ще бъдете много по-спокойни за здравето на семейството си.
И накрая – и за почистващите препарати, които използвате, важи с пълна сила правилото, което би трябвало да прилагате и за храната си: Четете етикетите!
Подготви Анелия ПОПОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари