Причините за възникване на миомата не са известни

Ми­о­ма­та е доб­ро­ка­чес­т­вен ту­мор, най-чес­ти­ят от всич­ки ту­мо­ри в жен­с­ка­та по­ло­ва сис­те­ма. Той се със­тои от гъс­то преп­ле­те­ни мус­кул­ни влак­на, меж­ду ко­и­то са раз­по­ло­же­ни съ­е­ди­ни­тел­но­тъ­кан­ни сноп­че­та и е от­г­ра­ни­чен от окол­на­та нор­мал­на мус­кул­на тъ­кан с кап­су­ла.

При­чи­ни­те за въз­ник­ва­не на ми­о­ма не са из­вес­т­ни. Пред­по­ла­га се, че то­зи ту­мор се при­чи­ня­ва от по­ви­ше­но ни­во на ес­т­ро­ге­ни­те (жен­с­ки­те по­ло­ви хор­мо­ни). С то­ва се обяс­ня­ва и не­ряд­ко наб­лю­да­ва­но­то спи­ра­не на рас­те­жа на ту­мо­ра и до­ри об­рат­но­то му раз­ви­тие след кли­мак­те­ри­у­ма, ко­га­то яйч­ни­ци­те ве­че не про­ду­ци­рат ес­т­ро­ге­ни.

Ту­мо­рът е с ши­ро­ко ва­ри­ра­щи раз­ме­ри - от ма­лък кол­ко­то гра­хо­во зър­но въ­зел, до го­лям кол­ко­то чо­веш­ка гла­ва. Ха­рак­те­ри­зи­ра се с ба­вен рас­теж. Ус­ко­ре­ни­ят рас­теж и уве­ли­ча­ва­не­то на плът­ност­та на ми­о­ма­та по­раж­дат съм­не­ния за зло­ка­чес­т­ве­на ево­лю­ция на ту­мо­ра. Съ­що­то зна­че­ние има и за­чес­тя­ва­не­то на на­лич­ни­те ма­точ­ни кръ­во­те­че­ния.

Ми­ом­ни­те въз­ли се раз­по­ла­гат на раз­лич­ни мес­та в мат­ка­та - под ма­точ­на­та об­вив­ка, в мус­ку­ла­ту­ра­та, меж­ду мус­ку­ла­ту­ра­та и ма­точ­на­та ли­га­ви­ца.

По вре­ме на на­чал­но­то си раз­ви­тие ми­о­ма­та най-чес­то не да­ва оп­лак­ва­ния и се от­к­ри­ва слу­чай­но при про­фи­лак­ти­чен прег­лед или при прег­лед по друг по­вод. По-го­ле­ми­те ми­ом­ни въз­ли се съп­ро­вож­дат и от оп­лак­ва­ния. Мен­с­т­ру­а­ци­я­та ста­ва по-обил­на, по­я­вя­ват се неп­ра­вил­ни ма­точ­ни кръ­во­те­че­ния. Ко­ли­чес­т­во­то на ге­ни­тал­ния сек­рет (флу­ор) е уве­ли­че­но. Го­ле­ми­те ми­ом­ни въз­ли при­тис­кат окол­ни­те ор­га­ни и мо­гат да при­чи­нят за­пек и на­ру­ше­ния в ури­ни­ра­не­то. По-обил­ни­те и по-чес­ти ма­точ­ни кръ­во­те­че­ния при­чи­ня­ват ане­мия.

Бол­ни­те се оп­лак­ват от об­ща от­пад­на­лост, от гла­во­бо­лие, от шум в уши­те. По­ня­ко­га се по­я­вя­ва сте­ри­ли­тет.

Ле­че­ни­е­то е кон­сер­ва­тив­но (за же­ни във фер­тил­на въз­раст) и хи­рур­гич­но. При мла­ди же­ни, ко­и­то же­ла­ят да ро­дят де­те, се опе­ри­ра са­мо ми­о­ма­та, ка­то се за­паз­ва це­лост­та на мат­ка­та, ако оба­че ло­ка­ли­за­ци­я­та на ми­о­ма­та поз­во­ля­ва то­ва. По­ня­ко­га по­ма­гат ме­то­ди­те на фи­то­те­ра­пи­я­та, но те не­ви­на­ги са ефи­кас­ни. За все­ки слу­чаи ще ви пре­по­ръ­ча­ме и ед­на ре­цеп­та от на­род­на­та ме­ди­ци­на: ед­на су­пе­на лъ­жи­ца кар­то­фе­ни цвет­че­та, из­су­ше­ни на сян­ка, се за­ли­ват с ча­ша вря­ща во­да, смес­та се ос­та­вя да кис­не 15-20 ми­ну­ти и се пре­цеж­да. При­е­ма се по 1/3 ча­ша на ден пре­ди яде­не. Пол­з­ва се съ­що и при фиб­ро­ми и мас­то­па­тия.

Пре­по­ръч­ва­ме ре­дов­ни прег­ле­ди осо­бе­но за же­ни­те след 45-го­диш­на въз­раст, въп­ре­ки че за­бо­ля­ва­не­то се сре­ща и в по-мла­да въз­раст.

Ра­ди­кал­но­то ле­че­ние е опе­ра­тив­но­то. То се из­вър­ш­ва по по­ка­за­ние, при по-го­ле­ми ми­ом­ни въз­ли и се със­тои в от­с­т­ра­ня­ва­не на еди­ни­чен въ­зел или на ця­ла­та мат­ка.

Най-чес­то ми­о­ма­та се от­к­ри­ва при ру­ти­нен прег­лед при ги­не­ко­лог след пал­па­то­рен или ехог­раф­с­ки прег­лед.