Райна Георгиева: След операцията сестра ми остана парализирана от кръста надолу

Нито един лекар не е съгласен да даде заключение, че д-р Иван Батаклиев е допуснал грешки при интервенцията

Райна Георгиева: След операцията сестра ми остана парализирана от кръста надолу
С колко надежда е свързано всяко наше посещение при лекар - независимо от писанията за лекарски грешки и за наранената ни вяра в българските медици. С такава надежда в сърцето и вяра, че лекарят, който им е обещал да помогне, ще върне здравето на сестра й, Райна Георгиева и семейството й се обръщат за помощ към д-р Иван Батаклиев. Но вярата бързо угасва, когато сестра й остава парализирана от кръста надолу след операцията... Ето разказа на Райна Георгиева от с. Куртово Конаре, Пловдивска област.

- Г-жо Георгиева, какво се случи със сестра ви и ви отне доверието към лекаря, обещал да я излекува?
- Сестра ми беше напълно здрав, весел и отдаден на семейството си човек. Живее със съпруга си в Брацигово. Но един ден, през септември 2010 г., се наложи да тръгнем по доктори - сестра ми започна да се оплаква, че не се чувства добре, трудно й беше да ходи. Казаха ни, че била получила лек инсулт, а от него са се засегнали краката. След това с всеки изминал ден тя намаляваше ходенето, докато един ден просто легна на легло. Закарахме я при д-р Иван Батаклиев, който е неврохирург в Пловдив, а след това все по лекари, по лекари...

- Защо? Какво се обърка?
- Отидохме при него. Той я прие и каза, че операцията ще бъде 99% успешна. Засегнати били от инсулта трети и четвърти прешлен. В стаята имаше още 2 жени. Оперираха ги по същия начин, със същото заболяване. На третия ден след операцията станаха и си тръгнаха. Но моята сестра я оставиха да лежи там един месец, докато не дойде един ден някакъв главен лекар на болницата. Влезе в стаята при сестра ми и като се развика, че тук не било почивна станция, ни нареди да ставаме и да се махаме.

- Какво ви обясниха лекарите? Защо сестра ви не се е почувствала по-добре след операцията?
- Каза ни, че някакви нервни окончания са се били сплели около гръбначния мозък като паяжина и затова не може да си движи краката. Трябваше да ги отстранят. Д-р Батаклиев ужким я оперира, за да се реши проблемът. Обясни ни още, че в рамките на 10-12 месеца

нервните окончания ще се възстановят

и сестра ми ще оздравее напълно. Но нищо такова не се случи. Сестра ми остана парализирана от кръста надолу. След като излязохме от болницата, трябваше да я заведем на рехабилитация, но в това време почина майка ни. Сестра ми преживя много тежко смъртта й и категорично отказа да я провежда. Минаха се една-две години. Сестра ми се почувства по-стабилна психически и през 2013 г. направихме втора операция в болница “Софиямед”. Преди тази операция краката й бяха постоянно сгънати и трябваше да ги подпираме с торбички, пълни с пясък, защото се опъваха от само себе си, което беше много болезнено за сестра ми. Изпитваше стягаща болка в корема,
все едно я връзват с тел

След втората операция този проблем изчезна, но сестра ми остана скована от кръста надолу.

- Предложиха ли ви някакво друго лечение, което може да помогне на сестра ви?
- Единствен изход, според лекарите там, беше донорство на гръбначен мозък. Предложиха ми аз да стана донор. Аз бях съгласна, но сестра ми отказа, защото лекарят й обяснил, че има определен риск и може при мен да се получи някакво усложнение от операцията.

- Лекарите обясниха ли ви каква е причината след операцията сестра ви да остане парализирана от кръста надолу? Защо е в такова състояние?
- Казаха ни, че д-р Батаклиев не си е свършил добре работата, но отказаха да ни издадат такава бележка, защото не било колегиално. След това ходихме по разни институции, но ни казаха, че за да осъдим д-р Иван Батаклиев, трябва да има заключение, подписано от специалист, че той е допуснал грешки при операцията, довели до влошаване състоянието на сестра ми. Но нито един лекар не е съгласен да даде такова заключение. Гарван гарвану око не вади! Бяхме и в Пазарджик, при д-р Хитров, но никой не иска да обвини колега. А д-р Батаклиев ни обеща, че всичко ще е наред. Надяваме се сега да намерим истински лекар, който да помогне на сестра ми!


Милена ВАСИЛЕВА

Коментари