Защо от година на година, от десетилетие на десетилетие се увеличава честотата на алергичните реакции? Кои са най-често срещаните алергени? Може ли да се спре ходът на алергичната реакция? На тези и още въпроси по тази винаги актуална тема разговаряме с доц. д-р Мария Стаевска, д.м. – специалист по клинична алергология в Александровска болница.
- Доц. Стаевска, в сезона на пролетните алергии да ви попитам първо защо все повече хора страдат от тях? Защо тази тенденция се запазва и до днес?
- Това е голяма и сложна тема. Най-общо казано, зачестяването на случаите на алергия е свързано с промяната в начина ни на живот. Защото няма как гените да са се променили за по-малко от сто години. Но реално промяната в честотата на алергиите е факт. Например по отношение на алергичния ринит ситуацията е следната: в края на 18-и век едва 0,1% от населението страда от това заболяване, а в днешно време при тийнейджърите тази заболеваемост е вече цели 50%. Това е статистика за Англия, в България този процент е малко по-нисък. Промяната за такъв кратък период не може да се обясни с генетични проблеми, по-скоро става дума за епигенетични проблеми. Напоследък много се говори за епигенетика – това е връзката между гените и околната среда. По принцип една болест винаги се обяснява от гените и околната среда, и вече започва да се вижда тази връзка. Т.е. как факторите на околната среда повлияват експресията или как тези гени ще играят своята роля, за да се появи, или да не се появи една болест. В миналите векове начинът на живот не е предразполагал особено за изява на алергичните болести. Сега обаче, в днешно време, живеем така, че когато имаме генетичен материал да развием една болест, той се изявява. Особено в най-развитите страни. До такава степен там се е повишила честотата на алергичните болести, че вече няма накъде и по тази причина спира увеличаването на алергичните болести. Просто защото всеки, който е бил склонен да развие такава болест, вече я има. Докато честотата в по-слабо развитите страни, като Индия, африканските държави, е по-ниска – горе-долу такава, каквато е била преди два века в Европа. Ние сме някъде по средата, при нас все още се увеличава честотата, защото не сме стигнали „върха”, както е в най-развитите страни.
- Това е като един дълъг цикъл.
- Именно, в началото е една остра крива нагоре, след това се стига плавно. Африканците са в долната част на кривата, западната част е в горната, а ние сме по средата. Ако трябва най-общо да се каже –
промяната в начина на живот
и в човешкия микробиом са в основата на тези процеси. Наскоро гледах репортаж за същия този микробиом по Би Би Си, което показва, че темата се поема вече и от журналисти. Т.е. започва да се говори пред публика за нормалните бактерии в нашия организъм – по кожата, в устата, в стомашно-чревния тракт, навсякъде.
- Това ли е микробиомът. Как се е променил той?
- Да, микробиомът всъщност са бактериите, които са част от нас. Нашата имунна система не може да функционира правилно, ако нямаме тези бактерии. Те са част от човешкия суперорганизъм, т.е. ние сами по себе си сме също една т.нар. екосистема. Без тези бактерии нито една имунна система не може да се развива правилно. Този наш микробиом се промени заради съвременния начин на живот – той започна да става все по-стерилен – няма ги тези бактерии или техните съотношения са се променили в сравнение с живота отпреди 100-150 години. Това е една от основните причини – преминаване от селския към градския живот. Живот, в който нямаме контакт с животните от село, нямаме контакт с пръста, със земеделието. Дори се появи терминът „асфалтов индекс”. Учени откриха, че колкото по-голяма е асфалтираната площ в една страна, толкова по-висока е честотата на астма и алергичен ринит.
Друга причина е ниското ниво на витамин D, който всъщност е и хормон, и се оказа, че има особено значение за функционирането на имунната система. Ние живеем по-затворено и няма как да си набавим нужното количество от този витамин. Всъщност проучване показа, че повечето съвременни хора са с ниско ниво на витамин D. А скоро в популярно медицинско издание излезе специална статия за връзката на витамин D и бронхиалната астма. Страдащите от нея са с доста ниско ниво от този витамин. Дори се проучва и са предлага в бъдеще витамин D да се приема като лекарство, за да възстанови отговора на имунната система по правилния начин. Особено при тежка астма приемането на витамин D се очаква да отключи добър отговор към лечението и да не се допусне този тежък ход на болестта. Засега е само проучване, но се мисли и работи в тази посока. По принцип само по себе си УВ-лъчите имат супресивен ефект и добро влияние на алергичните болести. Например пациенти с атопичен дерматит се чувстват много по-добре през лятото на морето. Вече прилагаме и такава терапия – с УВ-лъчение.
- До каква степен начинът на хранене провокира алергии?
- Това е следващата причина. Съвременният начин на хранене, за съжаление, не спомага особено добрия имунен отговор. Има вече проучвания, според които
се препоръчва средиземноморската диета
и полиненаситените мастни киселини. Например на майки с алергии по време на бременността се дава витамин D, рибено масло също, за да не развият и децата им впоследствие такива реакции. Въпреки че и това е в сферата на проучванията, първите данни са, че този начин на поведение намалява вероятността от развитие на алергии.
- Доц. Стаевска, да поговорим конкретно за сегашната ситуация. Поленовата алергия ли е типична за този сезон?
- Да, въпреки че имаше известно забавяне, поленовата алергия дойде рязко. В момента цъфтят брезови, букови, общо взето, дървесните полени. В края на май, началото на юни очакваме пика на тревните алергии – в България най-много хора са алергични именно към тях.
- А за лятото? Накратко.
- В късното лято най-типична за България е плевелната алергия и най-вече алергията към пелин. Имайте предвид, че в различните страни е различно. Например в Унгария най-тежка и разпространена е алергията към амброзия, както и в Северна Америка – там е същински бич цъфтежът на това растение. Ние доскоро нямахме, но и при нас започна да се появява алергия към него. Амброзията е доста неприятен и особено агресивен плевел, свързан повече с отглеждането на царевични култури. Вносът на американска царевица у нас допринесе и тук да започне да се проявява алергия към амброзията.
- Имунотерапията ли е същинското лечение на алергиите?
- Имунотерапията е единственото лечение, което променя хода на болестта. Ако алергията се остави сама на себе си и бива поддържана само с фармакологични лекарства,
те ще потиснат симптомите,
но няма да променят хода. Страдащите от алергии ще трябва цял живот да пият лекарства и затова са разочаровани, когато ги спрат в един момент. Те казват – това лекарство не ми действа. Така че единствено имунотерапията може да промени този ход. По принцип това е естественият ход на алергията – тя да се увеличава. Например при 40% от хората със сенна хрема се развива и астма. Това е голям процент.
Друг момент е разширяване на алергията. Т.е. ако си алергичен към едно нещо, ставаш алергичен към много неща. Ето например, много често се започва с тревна алергия, след години се добавя и брезова, а накрая – и пелинова. Реално човек от ранна пролет до късна есен непрекъснато проявява симптоми. Този ход може да бъде спрян само с имунотерапията, защото тя връща човека в естественото му състояние на толеранс – такъв като при здравите хора.
- Показана ли е имунотерапията за всички алергии?
- Не, за всички все още. В момента много се работи по това да може имунотерапията да се прилага и при хранителна алергия. Това, което със сигурност може да правим, е да прилагаме имунотерапия при сенна хрема, при астма, при алергия към домашен прах, към куче, към котка.
- Здравната каса поема ли някаква част от тази терапия?
- Може би е въпрос на дискусия все още. Всъщност Здравната каса, за съжаление, поема 50% от лечението само при пациентите с астма и въобще не поема лечението на алергичен ринит. Поема част от лечението и при алергии към полени, и към котка, и към куче…
Яна БОЯДЖИЕВА
Горещи
Коментирай