Всеки четвърти 18-годишен е с един изваден зъб. Най-здрави са зъбите на децата в Хасково, а най-проблемни – в София-град и Смолян.
До 15 декември в МДЦ „ИСУЛ- Царица Йоанна“ ще се поставят безплатни силанти на зъбките на деца между 5 и 8 годинки. Медико-денталният център към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е част от националната кампания за зъбна профилактика на най-малките, в която участват над 500 специалисти по дентална медицина от цялата страна.
За процедурата, която е безплатна, не е необходимо направление, но е задължително записване на час на тел. 02 94 32 207.
Според проведено национално проучване, на 6 години децата в България средно имат по 4 кариеса, на 18 г. – по 6 кариеса. Установено е, че всеки четвърти 18-годишен е с един изваден постоянен зъб.
Според същото проучване, приблизително 2/3 от децата на 18-годишна възраст имат заболявания на гингивата и пародонта, което е предпоставка за сериозни зъбни проблеми. По този показател изоставаме сериозно спрямо целите, заложени от Световната здравна организация.
Защо са нужни силантите?
При пробиването им (около 6-годишна възраст) в първите постоянни зъбки при децата се образуват големи вдлъбнатини, които наричаме фисури. Сами по себе си те не са дефект, а нещо съвсем нормално, но предразполагат към задържане на зъбна плака, която води до образуването на кариес.
„Степента на минерализация на емайла в тази възраст не е завършена. Кариозният процес се развива изключително бързо и само за няколко години, ако не се вземат мерки, тези зъби силно се разрушават, а нерядко се загубват“, обяснява доц. д-р Виктория Жекова, която е ръководител на Програмата за силанизиране за цяла България.
Какво представляват силантите?
Те са специален материал, който образува тънък слой върху дълбоките вдлъбнатини на дъвкателните повърхности на зъбките. Предпазват децата от развиването на кариес, като образуват бариера между зъба и бактериите, които водят до този проблем. Важно е за родителите да знаят, че запечатването със силанти трябва да се осъществява до две години след пробива на зъбите, период, през който емайлът „узрява” и достига най-висока степен на минерализация.
„Профилактичното покритие на дълбоките фисури веднага след пробива на тези зъби със силанти снижава повече от два пъти риска от образуването на кариес, който в тази възраст е голям, тъй като децата все още не са с трайно установени хигиенни навици и не знаят как правилно да четкат зъбките си“, пояснява специалистът по дентална медицина доц. д-р Жекова, която е управител на Медицинския център към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и завежда стоматологичния кабинет към центъра.
Интересно наблюдение от цитираното национално проучване е, че съществуват големи разлики в разпространението на зъбния кариес при децата в различните региони на България. Най-висок е относителния дял на децата със здрави временни зъби (5-6 годишните) в област Хасково (44.33%) и най-нисък в София-град (9.58%).
При 12-годишните, когато вече повечето зъби са постоянни, най-висок е процентът на здравите деца в област Добрич (37.92%). В някои от областите още на 12-годишна възраст разпространението на зъбния кариес е над 90% (например област Смолян, където само 6.25% от малчуганите са без кариес). При 18-годишните отново най-висок е относителният дял на здравите деца в област Хасково (24.17%), а най-нисък в област Смолян (едва 1.66%).
„От научни изследвания става ясно, че за българските деца най-големият рисков фактор за развитието на зъбен кариес са количеството, честотата и начинът на консумация на въглехидратите. При 95% от децата имаме завишена консумация на въглехидрати, а при 80% от тях се използват междинно (между основните хранения) нискомолекулни въглехидрати и подсладени напитки, поддържащи кариесогенна ситуация за часове.
Доказа се, че децата с неправилна въглехидратна консумация имат средно с 3.61 кариеса повече и притежават два пъти по-занемарена устна хигиена. Ако зъбките на тези деца се силанизират навреме, това ще понижи наполовина риска от развитието на кариес“, убедена е доц. д-р Жекова, която наскоро завърши успешно курс по лицева естетика при един от водещите специалисти в Европа в тази област - д-р Моен Матанис (Израел).
Милена ВАСИЛЕВА
