Зорница Стойкова: Дъщеря ми продава рисунките си, за да се лекувам от рака!

След 1 операция, 8 курса химиотерапия и 25 курса лъчетерапия имам метастази от карцинома на гърдата в дясната бедрена кост

Зорница Стойкова: Дъщеря ми продава рисунките си, за да се лекувам от рака!
“Дете продава рисунките си, за да помогне на болната си майка.” Информацията разбуни Фейсбук и много хора попитаха как могат да помогнат на младата майка.

Майката на Ники, Зорница Стойкова, има злокачествено образувание в дясната гърда. До момента са събрани 4474 лв. в дарителската й сметка. Необходимо е провеждането на още три процедури през две седмици на обща стойност 2720 евро, а в края на март трябва да бъде направен контролен преглед на стойност 2000 евро.

На 2 август 2013 г. е последният работен ден на младата майка, “който ми се стори най-дългият в живота”. 80 000 лв. е похарчила Зорница само за последната година, за да се лекува в чужбина. От две години не ходи на работа, взела е кредити и безброй заеми.

7-годишната Никол, едно необикновено дете, е в първи клас, но вместо да играе с другите хлапета на площадката, тя се прибира след училище и започва да рисува. Макар и малка, Ники вече знае, че мама е много болна и за да оздравее, се нуждае от пари, които те нямат. Преди дни Ники случайно чува разговор между родителите си и това, което разбира, макар и по детски все още, е, че мама вече няма пари да се лекува. След няколко часа съвсем спонтанно Ники носи на майка си всичките си рисунки и играчки и й обяснява, че иска да ги продадат, за да спечелят пари и така тя да оздравее.

Преди пет години Зорница разбира, че има рак на гърдата. Оперират я успешно, следват 8 курса химиотерапия, след това 25 курса лъчетерапия. До юни 2012 г. е на хормонотерапия. Тогава обаче разбира, че има метастази в дясната бедрена кост. Ето разказа на младата жена.

- Какво се случи тогава с теб, Зорница?
- Смениха ми лекарството за хормонотерапията, но се оказа медикамент със същата съставка. И това го разбрах, когато през 2013 г. започнах да търся спасение. В България вече не можеха да ми помогнат, станах много зле. Повече от една година не съм получавала нормалното, адекватно лечение, за да се разширят метастазите толкова много - по целия ми скелет. Наложи се сама да търся изход. Бях чувала за турска клиника, но не знаех как да я намеря - после я открих в интернет.

- Каква е прогнозата на лекарите там?
- Отидох жив труп... Не можех въобще да се движа. Още когато отидох, им казах, че искам да знам дали имам някакъв шанс, дали въобще ще се оправя, има ли смисъл да провеждам при тях лечение, дали ще живея?! Засега добре се движат нещата, метастазите са изчистени, мога да се движа вече, да излизам навън. Прибирам детето от училище - то много изстрада покрай мен. Сега е започнала да продава рисунките си, за да се съберат пари за лечението ми. Разбира вече колко опасно е заболяването ми и се опитва по неин си начин да ми помага.

- Спряла си да работиш...
- Да, спрях да работя, защото повече не можех да издържа на болките. В последния си работен ден се прибрах със страшни болки.

От три месеца бях без лечение,

не виждах никакъв изход пред себе си. Никой не се интересуваше от мен - поне да бяха казали, че мислят с какво да ме лекуват. От 3 август 2013 г. бях неподвижна - не можех да изведа детето навън. Седеше си вкъщи, децата долу играеха, а тя гледаше през балкона и си говореше с тях отгоре.

Не можех да стана от леглото, дъщеричката - само на 6 години - ми помагаше да отида до банята, носеше ми вода, нещо за ядене, лекарствата. Най-болно ми беше, че децата играеха през цялото лято, ходеха някъде на почивка, а то, милото, седеше вкъщи - нямаше кой да го изведе навън.

Тогава приятелките ми започнаха да я взимат да си играе навън с техните деца. Искрено съм им благодарна на всички, които ми помагат. Освен семейството, и много приятели винаги са били до мен, помагали са ми - сега вече и финансово. За да мога да се лекувам, за да видя как ще порасне детето ми.

- Финансово как се справяте?
- Съпругът ми работи постоянно - за него няма Коледа, няма Нова година, няма ден, в който да си е вкъщи. Прави всичко възможно, за да съберем парите, но не можем да се справим. Иначе лекуващата ми лекарка ми дава голяма надежда, че ще се преборя с болестта. Успяха да ме вдигнат на крака, накара ме да повярвам, че ще се оправя - малко остава.

- Колко пари трябват за едно посещение за терапия в клиниката?
- 1500-1600 евро ми е само разходът за болницата за двете седмици престой. Прегледите, изследванията са в порядъка 1600-1900 евро - зависи от това, какво ще назначи лекарят. Парите обаче свършиха.

Държавата не помага финансово на онкоболните

Обаче и ние сме хора, и ние искаме да живеем. Но здравните власти не ни отпускат никакви средства, отписали са ни от този живот. Отделно смятам, че не ни слагат всичките медикаменти - по себе си съдя. Не ни отпускат необходимите средства, за да можем да си купим или да ни дадат тези лекарства - а ги има, сигурна съм.

Не съм само аз с тези проблеми. Хората, с които се срещнах в турската клиника, също са без надежда. Толкова много българи търсят там някакво спасение, но нито един няма, който да е получил помощ от държавата ни. Поне малко... Всички отиваме с влошено състояние, с объркани диагнози, със сбъркано лечение, недолекувани, недооперирани. А там, повярвайте ми, правят от невъзможното възможно. Много пациенти вече са здрави - знам, че и аз ще оздравея.
 

Люба МОМЧИЛОВА

Коментари